Брой 11 на в-к "Тишина" от 13 юни 2012 г.

 

СГБ ПОЛУЧИ ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ

НА НАЦИОНАЛНО РАВНИЩЕ

   Министерският съвет прие решения за признаване на още четири неправителствени организации на и за хора с увреждания за представителни организации на национално равнище в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания за срок от три години. Това са Сдружение „Съюз на глухите в България”, Кооперативен съюз „Национален съюз на трудово- производителните кооперации”, Сдружение „Асоциация Национален съюз на кооперациите на инвалидите – Национална федерация на работодателите на инвалиди – Съюз на военноинвалидните кооперации в България” и сдружение „Българска асоциация Диабет”.
   Организациите отговарят на общите и специфични критерии за признаване на представителство на национално равнище в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Чрез участието им в Съвета се осигурява добро сътрудничество между гражданското общество в тяхно лице и правителството при формиране на политиката за осигуряване на равни възможности на хората с различни видове увреждания, както и гарантиране на техните права и зачитане на тяхното достойнство.


ГОДИШНИЯТ ФОРУМ НА СГБ

На 30 май 2012 година се състоя Общото отчетно събрание

на пълномощниците на Съюза на глухите в България

  •  В този ден 36 пълномощници на глухите хора от цялата страна, избрани да представляват нашите интереси пред обществото, се събраха в залата на СГБ на ул. „Денкоглу” 12.

  •  36 души сериозно разсъждаваха за проблемите и за успехите на съюзната ни дейност през изминалата година. Те одобриха  представения отчетен доклад на СГБ,  доклада на Централната контролна комисия, както и отчета за финансово-стопанската дейност.

  • Приета бе Програмата на СГБ за дейността през настоящата година.

  Отчетното събрание на пълномощниците на СГБ през тази година  се състоя в един особено напрегнат момент.
  От една страна, ние вече имахме задоволството от това, че парламентът на Република България ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
   От друга страна обаче, за нас сега са предстоящи изключително важни задачи.
  Задачи, произтичащи тъкмо от решението за ратификация на Конвенцията.
 Съюзът на глухите в България вече даде своите предложения за изменение на законите, които касаят глухите хора, пред Междуведомствената комисия, създадена към Министерството на труда и социалната политика. Г-н Васил Панев е сред изявените членове на тази Междуведомствена комисия.
   На общото събрание бе разискван и един от най-важните ни проблеми – стопанската дейност на СГБ. Знаем, там са най-болезнените ни трудности. Главният счетоводител на СГБ г-жа Мая Георгиева представи отчет на отдел „Финансова и стопанска дейност”.
  Общото събрание на пълномощниците на Съюза на глухите в България, прие своите отговорни

РЕШЕНИЯ:

1. Събранието на пълномощниците на СГБ приема годишния доклад за дейността на СГБ през 2011 г.

2. Събранието на пълномощниците на СГБ приема отчета на Сборния бюджет на СГБ за 2011 г. по приходната част в размер на 797 317 лв. и 774 291 лв. по разходната част.

3. Събранието на пълномощниците на СГБ приема годишния финансов отчет на СГБ за 2011 година.

4. Събранието на пълномощниците на СГБ приема отчета за дейността на Централната контролна комисия за 2011 г.

5. Събранието на пълномощниците на СГБ приема Програма за дейността на СГБ през 2012 г. с направените допълнения от пълномощниците.

     - Съюзът на глухите в България активно да участва в подготовката за хармонизиране на всички нормативни документи, касаещи хората с увреждания в съответствие с конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
      - Събранието на пълномощниците приема да се проведе извънредно събрание на пълномощниците на Съюза на глухите в България по проблемите на стопанската, на „Тишина 14” ЕООД и на РО през м. ноември 2012 г.

6.  Събранието на пълномощниците на СГБ прие сборния бюджет на СГБ през 2012 г.

7. Събранието на пълномощниците на СГБ избра за нов член на УС на СГБ Мая Георгиева Гочева, на мястото на починалия член на УС на СГБ Георги Данаилов Пешев.

8. Събранието на пълномощниците на СГБ избра за почетни членове на СГБ Миряна Ангелова Мошева от РО в София и Иван Кателиев Добрев от РО във Варна.

 

Новоизбран член на управителния съвет на СГБ:

    МАЯ ГЕОРГИЕВА
  Повече от двадесет години вече Мая Георгиева е сред най-изявените деятели на Съюза на глухите в България. Работата й като главен счетоводител я прави наистина незаменима за нашата дейност.
През всичките тези години тя е доказвала с чест своя професионализъм! Строгостта в работата и е била най-полезното качество. Но и друго нейно качество никой не може да отрече – отзивчивостта и добротата към всеки глух човек, желанието да помага.
Наистина, няма по-добър избор за тази отговорна длъжност!
Нека бъде спорна работата й!

 

Новоизбрани почетни членове на СГБ

 

  МИРЯНА МОШЕВА
   Само споменаването на  името й дава „знакът” на всеки един от нас за отдаденост към делото на глухите хора в България.
  Един достоен живот. Един пример е Миряна Мошева.
 На своите достойни години тя и днес не спира нито за миг да се бори със сила и дух за нашите права, за нашето образование и култура.
 Миряна Мошева има активна роля в съюзната ни дейност. Била е член на Изпълнителното бюро на Централния съвет на СГБ от 1976 до 1981 година, както и по- късно в годините от 1986 до 1990. Тогава, като главен специалист по просветната, културната и художествено-любителската дейност е работила със сърце  и всеотдайност за издигане на духовността на глухите хора.
  Днес Миряна Мошева е координатор на Националния методически и консултативен център за обучение по жестов език. С нейно съдействие и труд са създадени и речниците за нашето обучение. Основният - който съдържа повече от 5000 знака, е съобразен с българската граматика, а другият за обучение на децата в неделното училище на християнската ни църква. Инициатор, автор и съавтор e на методиката и на книги за жестовия език.
Миряна Мошева е уредник и на нашия съюзен музей.

  ИВАН КАТЕЛИЕВ

  Варна и районната ни организация там не биха били днес същите без Иван Кателиев. Близо 40 години – от 1962 до 2001 година този достоен мъж е бил избиран и преизбиран за председател на районната организация на глухите във Варна. Поколения хора са израснали под неговото крило. Поколения са се учили от него на доброта и достойнство.
   Иван Кателиев е и един от най-активните дългогодишни ръководители в СГБ. От 1986 до 2001  година той неизменно е член на Изпълнителното бюро на Централния съвет на СГБ.
   Варненското предприятие „Тих  труд” също има  памет за активната му дейност. В мебелния цех той постъпва като млад и  е един от най-добрите майстори. А от 2002 до 2007 година заслужено става началник на мебелния цех. Съпругата му Мария също е винаги до него. Тя е първокласен жестомимичен преводач.
   Поет, активен участник в състезанията по туристическо ориентиране, днес продължава да бъде един от именитите ни варненци.


ПРЕДЛОЖЕНИЯ


ОТ СЪЮЗА НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ


ЗА ПРОМЯНА В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ  ВЪВ ВРЪЗКА С РАТИФИКАЦИЯТА НА

КОНВЕНЦИЯТА НА ООН ЗА ПРАВАТА НА ХОРАТА С

УВРЕЖДАНИЯ

   Уважаеми членове на междуведомствената група за разработване на Проект на двугодишен план за действие, съдържащ мерки за привеждане на нормативната уредба в областта на хората с увреждания, в съответствие с разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

   Съюзът на глухите в България с изключителна сериозност проведе обща дискусия сред своите членове в цялата страна по този така жизненоважен за нас въпрос.

   След ратифицирането на Конвенцията на ООН ние очакваме нашето законодателство да бъде приведено в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания. Всички наши усилия ще бъдат насочени за пълноценно упражняване на човешките права на хората с увреден слух, на техните основни свободи и равнопоставеност, така както е записано в Конституцията на Република България.

 За да бъде осигурена тази равнопоставеност и да бъдат гарантирани специфичните потребности на глухите хора във всички области на живота

 Предлагаме на Вашето внимание следните

  НАШИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ:

1. ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАВАНЕ НА ЖЕСТОВИЯ ЕЗИК.

 В  Конвенцията на ООН това задължение е записано в Член 21 /д/ и в чл. 24 т.3/б/ и /в/

 Тези текстове задължават създаването и утвърждаването на Закон за жестовия език в България. Според този закон ще бъдат уеднаквени  жестовете за всички български думи, на точната българска граматика. Сега в различните краища на страната жестовете се различават. СГБ има изработен речник, който следва да послужи като пример в обучението по жестомимичен език.

2. ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ДЕЦАТА, ПОДРАСТВАЩИТЕ И СТУДЕНТИТЕ С УВРЕДЕН СЛУХ.

 Във връзка счлен 2 от Конвенцията на ООН,

  Настояваме в проекта за Закон за предучилищното и училищно образование да се запишат следните дефиниции, както и точно определените в този член на Конвенцията термини:

Комуникация– включва всякакви езици, визуално представяне на текст…, Език включва говоримите и знакови езици…, Дискриминация по признак на увреждане означава всякакво правене на разлика…Разумни улеснения…, Универсален дизайн… - както е в пълният текст в Конвенцията.

Във връзка с чл. 24 от Конвенцията

  В Проекта за Закона за образованието да се запише текста на чл. 24 от Конвенцията, който задължава държавите-страни по този документ :

 т.3 /б/ - „...да способстват за усвояване на езика на знаците и налагане на лингвистична идентичност на общността на лишените от слух.”

  т. 3 /в/ от чл. 24 – „да гарантират, че образованието на лица и особено на деца, които са лишени от зрение, слух, или от двете, ще се осъществява при използване на най-подходящите за индивида езици, методи и средства за комуникация.”

Във връзка с чл. 24  т.1/б/  и т.3 /в/,  във връзка с чл.7  т.1

   - В специализираните детски градини за деца с увреден слух и ССУ за ДУС да се изучава и използва жестомимичен език още от най-ранна възраст.

     - Възстановяване на Центровете за ранна рехабилитация на деца с увреден слух.

      - Въвеждане на обучение на  жестомимичен език.

  в специализираните училища – както за учащите, така и за преподавателите

- На деца със загуба на слуха, обучаващи се в масови училища да се осигури ресурсен учител – сурдопедагог

- На слухово увредени лица, обучаващи се във висши учебни заведения да се осигури личен асистент, владеещ жестомимичен език.

 - В Закона за висшето образование да се запише: „Изграждане  на центрове в съответните ВУЗ-ове за осигуряване на необходимите специалисти, които да са в помощ на студентите с увреждания, в това число и за студентите с увреден слух, които при нужда да  осигуряват по време на лекции и упражнения преводачи на жестов език, аудио-визуална техника, текст и др.

3. ДОСТЪПНОСТ

Във връзка с чл. 9 от Конвенция

 На основание Чл. 9,т. 2/в/

- Организиране на курсове за изучаване на жестов език за глухи хора, за учители и за родители, които имат глухи деца, както и за други желаещи.

 Чл.9 т.2 /д/ и т. 2/г/

- Осигуряване на  преводачи на жестомимичен език на летищата и големите ЖП гари и автогари. А там където това е невъзможно, да има информационни табели с подробни и видни надписи.

- Осигуряване на преводачи на ЖМЕ в болници, в социални служби, в ритуални зали, в съдилища и в полицията.

Във връзка с чл. 21 от Конвенцията

На основание чл. 21, буква /б/:

   - В общини, в които живеят над 50 слуховоувредени лица, в деловодствата на общините и в институциите на територията на общината да работят жестомимични преводачи.

 На основание чл. 21, буква/а/  и  буква /д/:

   - В програмите на телевизиите с национален характер, основните информационни емисии да бъдат с превод на жестов език или пък да са придружени със субтитри. С жестов превод или с надписи да бъде петъчният парламентарен контрол, както и предаванията за националните празници и събития. Жестов превод да има и за важните международни събития.

   - Театралните спектакли и други културни прояви да бъдат осигурени с жестов преводач. Телевизионните филми, включително и българските, да бъдат със субтитри /на основание чл. 30,т. 1/а/.

         На основание чл.21,буква /г/:

- При лицензиране на разпространители на масова информация да се изисква за значими на широката публика предавания с жестомимичен превод или субтитри.

 - Мобилните оператори да предоставят на хората, лишени от слух,SMS услуги на преференциални такси.

  - Интернет доставчиците да предоставят услугата си на преференциални такси за хората, лишени от слух.

 На основание чл. 26, т. 3:

  - На хората, лишени от слух, да се предоставят мобилни телефони за видеоразговор, или компютри като помощно средство.

   - Телефон 112 да приема писмени съобщения /SMS/ и да може да осъществява видеовръзка на жестомимичен език.

4. ТРУДОВА ЗАЕТОСТ

Във връзка с чл. 27 от Конвенцията

 На основание чл.27, т.1:

- Държавата да се ангажира с предоставяне на обществени поръчки на специализираните предприятия за хора с увреждания при условия и ред, определени с правилник за прилагането на Закона за обществените поръчки.

 - Да се налагат санкции на ръководители на фирми, които не спазват правилата за трудоустрояване и назначаване на хора с увреждания.

 - Бюрата по трудова заетост да осигуряват работа на хората с увреждания в публичния сектор.

 5. ДОСТЪП ДО ПРАВОСЪДИЕ

   Във връзка с член 13 на Конвенцията

         На основание чл.13, т.1:

- При съдебни процедури и нотариални сделки със слуховоувредено лице да се осигурява тълковник, независимо от това дали лицето е грамотно, като се зачита правото му за избор на тълковник.

  На основание чл.13, т.2:

 - Държавата да осигури периодично обучение по жестомимичен език на работещи в сферата на правосъдието, полицията и затворите.

6. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Във връзка с чл. 25 на Конвенцията

         На основание чл.25 /б/:

- В комисиите на ТЕЛК задължително да има специалист по УНГ, който да оценява загубата на слуха, а не само на говора, както се прави сега.

- Да се изградят с помощта на държавата дневни и нощни центрове за възрастни самотни хора.

- Чрез министерствата на здравеопазването и на транспорта да се промени действието на ТЦЕЛК и ТОЛЕК според Наредба № 31 за придобиване на правоспособност за управление на ЛМПС, приета през 2011 година, която е дискриминационна спрямо глухите хора.

7.НАЦИОНАЛНО ПРИЛАГАНЕ И МОНИТОРИНГ

Във връзка с чл. 33, т.1:

    Национално представителните организации на хора с увреждания да участват в контролиращ орган по прилагане на Конвенцията.


КОНФЕРЕНЦИЯ „ТИ ЧУВАШ”

 

  На 1 и 2 юни тази година се състоя Осмата национална научно-техническа конференция за рехабилитация на деца с увреден слух, назована „Ти чуваш”.
   В културен център „Красно село” ръководството на столично специално училище за деца с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев” посрещна гости от България, Сърбия и Македония, за да споделят взаимния си опит в областта на сурдопедагогиката, рехабилитацията и социалната интеграция на деца с увреден слух.


  ФОТОКЛУБ "ПРИЯТЕЛИ" ПРЕДСТАВИ                    

ЕДНА ИЗЛОЖБА НА УЛОВЕНИ МИГОВЕ

   На 18 май в 5 часа след обяд фоайето на Народния театър „Иван Вазов” бе препълнено с хора. Една красива изложба бе събрала тук много приятели. 40 фотографски творби на хора с увредено психично здраве представи сдружение „Приятели на хора в неравностойно положение” в партньорство с Фондация „Глобална инициатива в психиатрията – София.”


„Сбогом, училище, здравей живот!”

  Зрелостниците на софийското училище за деца с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев” празнуваха най-красивия си ден на 18 май!  Абитуриентите ни  вече са готови за житейския си полет. Директорката на училището г-жа Севдалина Джонкарска плисна менче с вода -  за да е добър късметът им. 
  В прекрасния абитуриентски ден зазвуча песента „Един неразделен клас”, с която дойдоха и първите сълзи в очите на педагози, родители, приятели и на самите випускници.


  ВИДЕОЦЕНТЪР СГБ - прави                                            

СУБТИТРИ НА НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ

БЪЛГАРСКИ ФИЛМИ

   

  На Общото събрание на пълномощниците на СГБ справедливо бе поставен въпроса за необходимостта, която имат глухите хора от достъпна за тях информация  чрез субтитри.
  Съюзът на глухите в България пое тази грижа.
  В сайта на СГБ вече всеки може да гледа със субтитри прекрасните български филми: „Козият рог”, Таралежите се раждат без бодли”, „Мъжки времена”, „Господин за един ден”,  „Хан Аспарух” – 1,2 и 3 серия. Предстои работата по  субтитрите на  филмите „Вчера” и „Да обичаш на инат”.


ЕЛАТЕ НА ХХIV НАЦИОНАЛЕН ТУРИСТИЧЕСКИ

СЪБОР НА СГБ В СЕЛО РИБАРИЦА!

 

  Тази година съюзното ръководство   взе решение поредният Национален туристически събор да се проведе в началото на месец септември в село Рибарица, близо до град Тетевен.
   Селото е най-южното и най-живописното от 12-те селища в Тетевенската община. Разположено е в подножието на връх Вежен, на 12 км. от Тетевен и на 138 км. североизточно от София. Красив панорамен път свързва Рибарица директно с Шипково и Троян.
  Селото в последно време се е развило като един от популярните курорти и се е разпростряло на 12 км. по поречието на р. Бели Вит и не случайно носи името Рибарица. Негов символ е скулптурната фигура на рибарчето, поставена на една скала вдясно от пътя. Кристално чистият и здравословен планински въздух, бистрите рекички, пълни с балканска пъстърва, нежният мирис на дъхави цветя и малини, птичите песни, величествените букови гори привличат много хора в района. Рибарица дава многобройни възможности за планински туризъм, разходки и пикници край реката, риболов, велотуризъм, планинско сафари. Освен това има и редица забележителности, сред които са посетителският център „Народен парк Централен Балкан”, екопътеката „Под пръските на водопада”, църквата „Всях Светых” и манастирът „Св. Илия”.
  В Рибарица има около 450 вили, а над курортното селище се намира местността Беркина могила, където може да карате ски, както през зимата, така и през лятото. Пистата е с дължина 1000 метра, разполага със ски влек, ски гардероб (със зимни ски и ски за трева) и чайна.
Уникалността на местността може да бъде опозната и с еднодневни екскурзии до Гложенския манастир, Троянския манастир, занаятчийското селище Орешака, възрожденския град Ловеч, минералните бани Шипково, пещерата „Съева дупка”.
  Възможности за хранене и нощувка има много и най-различни, тъй като в района има и предостатъчно хотели с ресторанти. Местата, където да се похапне в селото са няколко кръчми и механи. То практически е разположено на една улица, няма как да бъдат пропуснати, въпреки, че е дълго около 20 километра. Много са популярни ресторантът „Зелена градина – Еделвайс” (подходящ за вечеря и обяд) и вагон-ресторантът „Рибарица Експрес". Той е изключително подходящ и за сутрешно кафе със закуска.


Тишина®


 

   

В момента има 8  гости и няма потребители и в сайта

© ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ