Брой 17-18 на в-к "Тишина" от 10 октомври 2013 г.

 

ОТГОВОРНА СРЕЩА ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НА ДНЕШНИЯ НИ ДЕН

    От 14 до 16 септември тази година в нашата съюзна база в Приморско се състояха национално съвещание и семинар с председателите и координаторите на районните организации и председателите на ТО в системата на СГБ, съвместно с представителите на жените и възрастните хора по проблемите на организационната съюзна дейност.
   В конферентната зала на хотел „Тишина” в Приморско бяха обсъдени проблемите, които днес вълнуват нашите съюзни членове от цялата страна.
    Похвалната идея на ръководството на Съюза на глухите в България - да организира национални срещи по проблеми, обединяващи усилията на всички отговорни организации и личности  по определени въпроси, бе реализирана и сега.

     Всъщност, точно по този начин Съюзът на глухите в България вече установи практика - при пълна прозрачност и с мнозинство – да решава своите проблеми. (Помните, преди месеци в Стара Загора проблемите на трудовата заетост бяха обсъдени също на съвместно национално съвещание с координаторите на РО и управителите на предприятията „Тих труд” ).

  Националното съвещание в Приморско започна, разбира се, първо с приветствия за добро здраве и успехи към участниците. Но веднага след това бе поставен  нашият най-болезнен за момента проблем.
  Председателят на СГБ г-н Васил Панев насочи първите разисквания за несправедливите действия на така наречената опозиция и по-специално за Петицията, която фейсбук групата „Бъдеще за глухите в България” е изпратила и до множество институции.
  Текстът на  Петицията бе прочетен – „едно към едно” - пред всички участници в съвещанието от г-жа Мая Георгиева.
  И веднага предизвика недоволство. Предизвика огорчение и гняв. А продължаващите лъжи, които се разпространяват, дадоха повод на някои и за гневни изказвания.
   Г-н Васил Панев изрази изключителното си негативно отношение към този текст. „Огорчен съм – каза той. Изключително съм огорчен. Написаното е от хора, сред които има наши досегашни добри активисти на СГБ. Не мога да приема, че хора, на които досега съм помагал от цялото си сърце, са против нас. Защо? Какво искат? Властта искат  – при това на всяка цена. Но това „изкривено” желание носи само негативи за цялата ни общност.
   Някои от техните искания не са в съответствие и дори противоречат на Устава на СГБ. Ние поискахме становище от адвокат Кирил Николов, член на  Софийската адвокатска колегия. Неговите изводи потвърждават това. /Становището на адвокат Кирил Николов публикуваме отделно/.
  Нужно е да направим сериозни изводи. Някои от тези хора изключихме от съюза. За други ще сезираме органите на съда и прокуратурата. Защото петнят нашата чест. Те не знаят какво е клуб, какво е организация. Идват само да вземат и на почивка идват тук.
  В залата се надигна и ропот срещу желанието на някои да разделят съюза на глухи и на тежкочуващи. Но организацията е една, какви цели биха могли да разделят общото ни дело и съдба? Нима всички не искат да пишат с SMS до 112, нима не искат да се прилага Конвенцията на ООН, нима не искат да се зачита правото им на труд?
  Петя Митева от Добрич и  Жана Горанова от Пазарджик разказаха за своите усилия да възвърнат в редовете ни Галин Михайлов от Добрич и Лилия Ангелова от Пазарджик. Какво ли не сторили – опитали и с добро, и с лошо. Безуспешно. А Диян Демирев от Варна с насмешка отбеляза, че някои, освен че не знаят жеста за „дискриминация”, не знаят и точното значение на думата, макар че я повтарят „под път и над път” – явно, като папагали.
  Илиян Радев, координатор на РО София, допълни и друго:  „За софийската организация – каза той, прочетох такива „вълнуващи” изказвания от някои участници във фейсбуковата група. Някои познавам, и знам, че това не са техни думи. Така те не могат да пишат. Явно някой стои зад тези хора. Диктува им, или от тяхно име пише. Има подстрекател, запознат отблизо с нашата система. Те привличат вниманието и работят подмолно, научили са си урока. Те подценяват вас, колеги и битките, които сте водили.  И чакат да направят своя удар – по времето на изборите, може би."
   Владимир Владимиров, председател на РО в Русе също бе гневен. „Когато са събирали подписи за своята петиция, каза той, тези от опозицията явно механично са въвели списъците на районните организации. Защото аз не съм се подписвал, нито пък и другите мои колеги - повече от петнайсет души, чиито имена бяха записани там. Сезирахме и  полицията. Но това пренебрегване на нашата чест няма да оставим – още повече сега!”
   И още много възмутителни случаи бяха представени.
  Спаска Джангозова, координатор на РО в Пловдив, също сподели огорчението си от много обвинения по неин адрес. „На бялото казват черно”. Пловдивската организация е една от най-сплотените, ние се събираме с ентусиазъм и желание в нашия клуб.  А те търсят интриги там, където ги няма. Те нищо не правят, а ни внушават, че СГБ не решава въпросите им. А въпросите им са само потребителски – на какво отгоре? Тези хора са „пердета”. Аз съм сигурна, че и вие не сте съгласни с тях. Но очаквах във времето по-бурна реакция от всички. Очаквах да поискате и да влезете в директен двубой с тях. Защото те ни оплюват. Ние трябва да правим всичко възможно, според нашите сили, за да се противопоставяме и да показваме нашата правота във всичко, което вършим.  Очаквам и в бъдеще нови скандали от някои личности -  до мен, до Агенцията за хората с увреждания, до Комисията за дискриминация. Но как да  реагираме на техните внушения? Къде я виждат тяхната дискриминация? С г-н Альов, председателят на РО в Пловдив, много пъти обсъждаме това и търсим всяка възможност за противодействие. Ние предлагаме, колкото и да е трудно това, в сайта на СГБ да бъде включен и жестов превод. Защото глухите не могат да четат добре. Не могат да осъзнават пълноценно само написаното."
   Спаска Джангозова предложи всички присъстващи тук да излязат с единно становище - документ, в който да бъде отчетливо изразено отношението на СГБ към псевдоопозиционните твърдения  и един път завинаги,  да се прекратят инсинуаците!
  В допълнение Илиян Радев предложи оттук нататък внимание да бъде отделяно само на въпроси с юридическо основание. Само те да бъдат коментирани и оспорвани, а не мнения и думи на отделни, незапознати със законите хора.
  Участниците в националното съвещание на ръководителите на районните и териториалните организации на СГБ, съвместно с представителите на организациите на жените и ветераните, приеха официална ДЕКЛАРАЦИЯ, с която отхвърлиха безпринципните манипулации и борбата за власт на така наречената опозиция и заклеймиха неправомерното уронване на престижа на  Съюза на  глухите в България.
   /Текста на Декларацията публикуваме отделно/

  Следващият важен въпрос по програмата на националното съвещание,  бе подготовката за отчетно-изборните събрания в системата през следващата година. Знае се, те трябва бъдат подготвени отговорно, според Устава на СГБ. А и да бъдат осъществени при най-широко участие на членовете ни в цялата страна.
   Така и ще бъде.
  Предвид обаче едно извънредно обстоятелство - това, че на 12 юли 2014 година предстои Съюзът на глухите в България да отбележи един изключително достоен свой юбилей – 80-годишнината от своето създаване, участниците в съвещанието се обединиха около становището юбилеят да бъде организиран от днешните ръководители и деятели на СГБ, а последният етап на изборната кампания -  Общото отчетно-изборно събрание на пълномощниците на СГБ, да се състои, според клаузите на Устава на СГБ, след тази дата.
   Предложението, около което се обединиха участниците в националното съвещание бе: „Общото отчетно-изборно събрание на пълномощницте на СГБ да се проведе  през месец октомври.”

  За един „болезнен” въпрос разискваха дълго след това участниците в съвещанието. Заместник-председателят на СГБ г-н Николай Нинов бе озаглавил своя доклад така: „Стратегия за увеличаване на членовете на СГБ. Информационен статистически отчет 2012 г. Членски внос.”
  Както и откъдето да го гледаме това заглавие – то си беше ясно. Става дума за отлива на членската ни маса. От 8000 души преди години, членовете ни сега едва надхвърлят 6000. Истинска тревога си е това. Тревога е, защото „мощта” ни намалява. А причините – от една страна са си наши, субективни, но от друга са и съвсем житейски обективни. Как да балансираме, къде да търсим нови възможности, резерви и варианти?
  Факт е, че времената сега са други. И начинът на мисленето стана друг. И стереотипите, успешни като модел на действие преди, станаха  различни.  И поведението също.
  Първият отлив бе предизвикан от застигналата ни безработица, когато много млади тръгнаха да търсят препитанието си в чужбина. Не всички успяха, но и тези които се върнаха, сега  се чувстват различни от нас.
  Получи се в годините и лош срив в учебно-възпитателния процес. А наред с това дойде лошото самочувствие на младите глухи хора. Някои станаха недружелюбни. И видяха пропастта между поколенията. После се яви  и непривлекателната роля на организацията – защо да сме със старците в клуба, като можем да са събираме сами в близкото кафе. Да не говорим пък, че в малките населени места отдалечеността на клуба също е проблем, а там дори няма и компютър. Но и нещо още по-разяждящо се яви – разцеплението на тежкочуващи и глухи.
  Разбира се, изказванията, които последваха, бяха много. Защото всеки от организационните работници, които бяха тук, с болка преживяваше този проблем. Всеки се е сблъсквал на своето място с толкова примери за безхаберие, за безчувствено пренебрежение към съюза. Всъщност, безчувствено е, само когато  става дума за задължения. Правата си обаче търси без свян.
  Всеки добавяше нови примери и подробности от своята организация. Но, като че ли се оказа, че  само имената и мястото бяха различни. Проблемите просто бяха общи.
За всичко това ще стане дума по-долу.
  Но нека да започнем с едно изказване на г-н Васил Панев,  което предизвика бурни размисли и мнения.
  Той първо постави въпроса за членската маса. „Намаляхме чувствително – каза той. Това е наистина най-тревожният въпрос. Налага се вече  да вземем много сериозни мерки, дори непопулярни. Ще предложа на вашето внимание някои виждания и неотложни задачи, върху които, надявам се,  мъдро и сериозно да помислите.
  Най-напред – задачата по отношение на контрола. Сега ние не знаем какви са нашите членове – всички ли плащат членски внос, самоизключил ли се е някой, не е ли. Но търси правата. В тази връзка ще искаме съдействие от МТСП за отпечатване на нови книжки за социалните придобивки на хората с увреждания, които ще раздадем.
  По въпроса за членския внос.
Ние събираме по 1 (едно) евро членски внос на година. Трябва да ви кажа, че никой не може да ни повярва. Действително, България е в тежко икономическо положение. Но в същото положение е и Румъния, а там членският внос е 20 евро. Наскоро научих от президента на международния комитет по тих шах, че в Италия е 100 евро.
  Много е болезнено за мен да направя  предложение за увеличаване на членския внос. Но това е необходима стъпка. Помислете – ние даваме толкова придобивки на нашите членове със същия членски внос, както преди години. Но и тези, които и 2 лева не плащат, пак искат. И ние пак даваме –  помощи за хора в тежко социално положение даваме, почивки за по 5 лева в смяна в хотел „Тишина”, туристически събори организираме, фестивали…
  А 2 лева са нищо. Това е несериозна сума, която с нищо не приобщава към съюза. Защото е смешна и неангажираща. И тук не става дума за драстично увеличаване – но поне  с лев, или два е нормално.
  По въпроса за посещението в клубовете също трябва да се мисли сериозно. Нашите клубове са станали като разграден двор. Наскоро се запознах с един глух, който охранява клуб в Рим. Там никой без членска карта не може да пристъпи. А ние сме много добри. Идват в клуба всякакви хора,  ние не сме против това. Но те си го имат като бащиния и вътре дори говорят срещу нас. Така не може! Контролът трябва да се затегне!
  Първата реплика за членския внос бе на Илиян Радев: „Не му е времето, каза той. Хората са обеднели, озлобели, ще ги обединим срещу нас. Нека да е след изборите." Повечето от координаторите подкрепиха това. Но Красимир Альов пък каза: "Два лева е смешна сума. Аз участвам в учителския синдикат и там давам 40 лева.Трябва да се помисли!"
   Спаска Джангозова взе отношение по проблемите на образованието.
  „В нашите училища децата сега намаляват. Медицината напредва и това е радостно. Но за глухите деца в училищата става по-трудно, защото, за да се запазят класовете, се приемат и деца с други увреждания – най-често ментални. Учителите не могат да обръщат достатъчно внимание на глухите. А те трябва да са отделно! Чудесна  е идеята на Николай Нинов за създаване на фонд „Образование” към СГБ.  Такъв фонд би могъл да е полезен и за  студентите – за да им се осигуряват преводачи и учебни материали. Съюзът би могъл да дава морални и материални награди за висок успех на студенти, които учат с чуващи. Преди години СГБ имаше връзка с видни специалисти по уши, нос и гърло. Тази връзка се скъса и е добре да се поднови. Подкрепям и идеята за по-тесни връзки с АРДУС. Те имат много интересни инициативи. Когато говорим за привличане на членове, важен е въпросът за състоянието на клубовете. Нашият клуб в Пловдив се възроди много напоследък. Събираме се три пъти в седмицата, Но в клуба не можем да продаваме кафе. Да се помисли как да бъде легална продажбата, иначе хората отиват в кафенето отсреща."
  Г-н Васил Панев: "Тревожен е въпросът с образованието наистина. Следващата  седмица ще имам среща с министъра но образованието Анелия Клисарова. Подготвил съм конкретни въпроси, ще поискам и специална кръгла маса по нашите проблеми." (За срещата на г-н Панев с министър Клисарова и за резултата от нея публикуваме отделен материал ).
  Живка Димова, координатор на РО Ямбол, сподели съгласието си за регламентиран контрол: "Социални придобивки, влизане в клуба, родителски услуги и други да стават само с членска карта и платен членски внос. Членският внос е наистина малък, но хората са без работа – да се вдигне на 3 лева отсега. Нужна е обаче спешна промяна на чл. 51. Днешното поколение е консуматорско. Ние помагаме с каквото можем – при лекари, по съвети, но това за тях е дребна работа. Ако откажем – ще загубим членове. А членове губим и заради клубовете – колко пъти в седмицата да ги отваряме. Секретарят не може да бъде там всеки ден. Трябва да има човек, който да се грижи, да почиства, да отоплява, да подрежда. Но само аз съм на щат. Не е възможно."
  Дида Каракирова, координатор на  РО Плевен, изтъкна становището, че "трябва да се мисли за щатни преводачи и в институциите. Един човек не може първо да е в пощата, после да превежда при лекар, после при адвокат  -  и при това не само в един град, а в градовете от районната организация. По света не е така – в помощ на глухите там са осигурени щатни преводачи. За привличането на нови членове много важна е ролята на младежката организация. Трябва да организират повече мероприятия. Не всичко е свързано с пари. Може да се помисли и за детски лагери. Да дойдат децата – с някакво намаление, да им се организират курсове по ЖМЕ, така ще им дойде интересът и ще ги приобщим. Децата са много важен капитал."
  Дина Заркова от Панагюрище сподели, че при тях "диабетичното дружество  има 5 лева членски внос, а при нас е само 2, защо?" Тя изказа и желание телевизионните предавания и филми да са с превод.
  Г-н Васил Панев  в края на заседанието каза: - „Въпросът за чл. 51 го разискваме толкова дълго вече. Разбира се, че за преводачите не е справедлив. Но не можем да го решим днес. Това трябва да се реши със закон в парламента. Ние ще подкрепим всяка инициатива. Но това е решение на държавата. Ще  поискам среща с вицепремиера Бобева и ще поставя специално този въпрос.
  Голяма несправедливост съществува и в Наредбата за  освидетелстването и преосвидетелстването на водачите на леки автомобили от категория „В”. Това е дискриминационна наредба.  Колко чува човекът – какво значи това? Специална среща в следващите дни ще организираме с ръководството на Централната транспортна лекарска комисия. Този въпрос трябва да се изчисти в най-скоро време.
По отношение на комуникациите. Ще търсим тристранната комисия и други органи, които се занимават с правата на инвалидите, за съдействие държавата да утвърди задължение в общините, в болниците, в съдилищата и др. да се назначат жестови преводачи. Ние имаме обучени кадри и ще помогнем.
  Ще настояваме и за въвеждане на жестов превод на телевизионни предавания и филми. Ние сега страдаме и ще настояваме държавата да вникне в този наш проблем.
  Ще настояваме и за въвеждането на текстови съобщения за ползване на единния номер за спешни повиквания 112. За нас това е жизнено важно.
  (За заседанието на Комисията по национална сигурност, която прие на първо четене проектозакона за тел.112, ви информирахме. В работата на Комисията взеха участие г-н Васил Панев и г-н Николай Нинов.)
  За членския внос да се помисли пак. Тук обаче отправям критика към някои координатори. Лековато гледат  на въпроса за грижата към членовете. Нова организация трябва да създават. Сега наши членове идват само за социални помощи. Мислят, че всичко е безплатно. Трябва строго отношение за тях. До края на годината и управителния съвет ще се занимава с всички тези въпроси. Ще трябва да вземем приемливи решения."

  С бюджета и финансирането в системата на СГБ участниците в Националното съвещание бяха запознати подробно с доклад на г-жа Мая Георгиева, главен счетоводител. Тя посочи, че "към шестмесечието изпълнението на бюджета върви нормално. До този момент няма преразходи, а с предприетите мерки за финансиране от други източници дори има реализирани икономии. Например -  от  спечелените  проекти за финансиране от Агенцията за хората с увреждания на фестивала на художествената самодейност и др."
  Тя извести, че "засега има забавяне на процедурата по разработване  на  проекто-бюджета от ДБ за 2014 година. Досега през септември винаги е имало яснота.  Тази година,  в този момент, има забавяне."   
Г-жа Георгиева  отговори и на всички конкретни въпроси, зададени от участниците и даде препоръки за действие на всеки един поотделно.

(Продължава в следващия брой. Очаквайте информация за дейността и развитието на центровете за подпомагане на хората с увреден слух, както и за работата на участниците в националното съвещание на жените и възрастните хора в системата на СГБ).

alt alt

alt alt

alt alt

alt alt

alt alt

altalt


 Във връзка с Петицията  на членовете  на 

фейсбук групата  „Бъдеще за глухите в България”,

Съюзът на глухите в България изразява своето искрено и дълбоко възмущение.

След подробното и всеобщо обсъждане на този текст сред редовите членове на СГБ от цялата страна, те категорично го отрекоха, като несъстоятелен и неверен.
На националното съвещание на организационните работници в районните и териториалните организации на СГБ, съвместно с представители на жените и ветераните, което се състоя на 14,15 и 16 септември в Приморско, участниците отново заклеймиха всички безпочвени техни писания.
Националният форум на СГБ излезе с декларация, в която се казва така:

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ

  Съюзът на глухите в България е организация с близо 80-годишна история. И като такава е уникална за българските условия. Тя е допринесла най-много за организирането, сплотяването и подпомагането на хората  с увреден слух и за това  е призната за национално представена организация, която представлява интересите,  защитава правата и обединява хората с увреден слух в България.
  През дългите години на своето съществуване Съюзът на глухите в България се е борил, побеждавал е, и  продължава да се бори за благото на хората с увреден слух. Като такава организация, СГБ има огромен авторитет пред нашите държавни и общински институции. СГБ има и  безспорното уважение от наши сродни организации в целия свят - както на европейско, така и на световно равнище.
   Съюзът на глухите в България от висотата на постигнатото, от висотата на своя авторитет, мъдрост и благосклонност, не може да позволи и няма да се принизи  до нивото на обикновените провокатори.
   През дългата си история, СГБ е имал и противници, имал е много пречки, много проблеми за решаване, но винаги е подхождал и е решавал проблемите разумно, опирайки се на законите в страната, на нуждите на глухите хора и на стриктно спазване на заветите, с които организацията е създадена. А те са – единство, сплотеност на хората с увреден слух, обединяване на техните желания, стремежи и воля, усилия за решаване на трудови, социални и лични проблеми.
  Съюзът на глухите в България е излизал винаги с чест и достойнство от атаките срещу него, инспирирани от организации, обслужващи частен интерес; от хора, жадни за власт; от персони, желаещи да грабнат огромното натрупано материално богатство.
  За това с оглед на правилната и мъдра политика, която провежда Съюзът на глухите в България за хората с увреден слух, не желаем да обръщаме внимание на безпочвените клевети и лъжи, поддържани и представяни от малка група хора, които сега, използвайки социалните мрежи, и особено фейсбук, разпространяват лъжи, клевети и провокации по адрес на личности, работещи в СГБ, които са дали толкова много за самата организация.
  Заявяваме ясно и категорично към нашите членове - да мислят, да четат, да сравняват, а не веднага да се хващат на провокациите и лъжите на малка група хора които никога, никъде и никак не са давали и не дават нищо за благото на хората с увреден слух.
  Четете нашата интернет страница, четете вестник „Тишина”, четете фейсбук страницата на Младежката организация на СГБ и там ще видите всекидневната, постоянно обновяваща се достоверна информация за това какво, как и къде се решават проблемите, както и за мероприятията, събитията и дейността на СГБ.
 Заявяваме категорично пред нашите членове, че вярваме в тяхната разсъдливост, в тяхната честност и почтеност. Защото именно обединени, ние винаги сме побеждавали нашите врагове.
 Заявяваме също така, че никога няма да паднем на ниското ниво на клюкарство, на използване  на обидни думи и квалификации, на лъжи  и измамни твърдения, които ползват тази групичка хора.
  СГБ и нашата общност от хора с увреден слух имаме да решаваме огромни, тежки кардинални проблеми, свързани с нашите права, с нашето бъдеще. Нека правата на хората с увреден слух да бъдат защитавани достойно и с чест.


  СРЕЩА В МОМН                                                                       

СРЕЩА В МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО,

МЛАДЕЖТА И НАУКАТА

НАДЕЖДА ЗА НОВО НАЧАЛО

   На 17 септември тази година в Министерството на образованието и науката се състоя среща на министъра на образованието и науката проф. д-р Анелия Клисарова с ръководители на национално представените организации на хората с увреждания.
На срещата присъства председателят на Съюза на глухите в България г-н Васил Панев.
  Пред новото ръководство на министерството той изтъкна най-важните днешни приоритети за обучението на глухите деца, за интелигентното им възпитание, за най-важните изисквания към образованието на студентите и дипломантите с увреден слух. Ето какво каза той на тази среща. Предаде го и в писмен вид на министър Клисарова. Представяме ви го в оригинал:

alt

   ДО МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО
   И НАУКАТА
ПРОФ. Д-Р АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА


  УВАЖАЕМА Г-ЖО МИНИСТЪР,

  Съюзът на глухите в България - от създаването си преди близо 80 години и до днес, винаги е отделял най-важното свое внимание за образованието на младежите с увреден слух.
  Нашето увреждане изисква специфични грижи и подходи за овладяване на знанията и за развитие на интелектуалните способности на децата ни. Ние многократно сме изразявали желанието си за добро сътрудничество и подкрепа от страна на Министерството на образованието по този проблем.
За съжаление, в годините досега малко са били ръководителите на Вашето министерство, които със съпричастност и доброта са откликвали на нашите предложения.  Всъщност – почти никой. Затова  сега,  изразяваме най-искрената си надежда, че днес вие ще ни чуете. Изразяваме най-искреното си желание днес вие да откликнете с отговорност за образованието на една специфична група деца и младежи, които имат изключителен интелектуален потенциал за усвояване на знания, но са пренебрегвани и лишавани от грижа, според специфичните им потребности.

Уважаема госпожо министър,
Съюзът на глухите в България  има изградени структурни и организационни звена, които работят в това отношение много години вече. Нашата организация прави всичко възможно за интелектуалното израстване на глухите подрастващи наши граждани.  Но само нашето желание и нашите сили не стигат. Досега държавата ни бе оставяла да се борим в своя „периметър” и в своя ”кръг”. Правим го! Но отличен успех не може да има без подкрепата на институциите.
Ето защо днес,  представяме на вас своите три  /само три за сега/ предложения, които считаме, че ще дадат полезните първоначални резултати  за интелигентното  образование на глухите.
  1. Приемане на Закон за жестовия език.
В мнозинството от страните на  Европейския съюз такъв закон съществува. В световен мащаб имаме примери дори и от африканските страни - например в ЮАР, където дори и за седемте официални езика, е узаконен  език на жестовете.
Преди почти две години, СГБ даде в тогавашната Междуведомствена комисия при МТСП нашите конкретни предложения за изменения на законодателството на РБългария във връзка с Конвенцията на ООН за правата  хората с увреждания.
За областта на образованието в конвенцията задължението за официално признаване на жестовия език е записано в чл. 27/д/ и в чл.24,т.3/б/ и /в/.
Тези текстове следва да бъдат в основата за  създаването на Закон за жестовия език и в  България.
  2.Предлагаме при конкретните изменения в Закона за образованието да се включат специални изменения  в методиката за обучение на глухите деца и студенти,  които ще доведат до тяхното по-добро и качествено реализиране.  Ние сме готови да вземем участие в това сътрудничество.
  3. Съюзът на глухите в България  предвижда съвместно с Министерството на образованието и науката  да организира в края на октомври  кръгла маса с участието на най-широк кръг от специалисти в  университетите и училищата за глухи деца.

   При това положение предлагаме да бъде създадена специализирана комисия от представители на СГБ и на министерството на образованието, в която да се обсъдят по най-компетентен начин тези въпроси.  Моля да отделите в удобно за вас време участието в този форум.
 Това ще допринесе за по-доброто сътрудничество в бъдещето за решаване на проблемите с образованието на глухите деца.

  Вярваме, г-жо министър, че вие и представителите на вашето ведомство да бъдете  най-важният участник в този форум. Очакваме активната ви позиция по тези проблеми.


ВАСИЛ ПАНЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА НА
ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ


  СРЕЩА В МТСП                                                                     

СРЕЩА В МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

ЗА ВАЖНИТЕ НИ ПРИОРИТЕТИ

В РАБОТЕН ПЛАН


  На 23 септември тази година председателят на Съюза на глухите в България  г-н Васил Панев проведе лична среща с министъра на труда и социалната политика г-н Хасан Адемов.
   Г-н Васил Панев представи най-важните проблеми на хората с увреден слух в днешното ни време.
  Той предложи в работен план и най-важните приоритети, които държавата би следвало да осъществи за нечуващите граждани. 
   Представяме ви нашите – на СГБ, искания към МТСП и към държавните органи и институции така, както ги представи г-н Васил Панев на министър Хасан Адемов.

alt

   Уважаеми господин Хасан Адемов,
  Изключително ми е приятно да бъда днес тук с вас на тази среща. Казвам това не случайно.
 Вие знаете, аз дълги години съм председател на Съюза на глухите в България. В последните двайсет от тях почти  нито един министър не ме прие лично, за да разгледа самостоятелно въпросите на глухите хора. Вие сте достойният и аз ви благодаря.
  Ние с вас се познаваме от години. Познавам ви като добър политик, познавам ви и като заместник председател на Комисията по труда и социалната политика, и като представител на парламентарната група на Движението за права и свободи в предишния парламент, когато вие пръв сложихте подписа си за ратифицирането на  Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. 
  Познавам ви и като приятел – благодаря за  вашата статуетка, която получих преди няколко месеца като дар на своя юбилеен празник.
  Днес обаче срещата, която поисках с вас е по друг повод. Срещата, която поисках с вас е работна. И съм признателен, че я приехте.
  Затова в работен план ще представя пред вас най-важните наши проблеми.
  Г-н Адемов, нашите проблеми  не са неразрешими. Нашите проблеми идват от незаинтересоваността на държавните органи и институции. Съществуват законови постановки и задължения, съществуват наредби, укази и какво ли още не, които безхаберно и безнаказано не се изпълняват. Държавата просто абдикира от нашите проблеми, държавата просто ни остави дискриминирани.
  Ще започна например с узаконяването на жестовия език.
 В ратифицираната от българското правителство през януари 2012 година Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания това задължение е записано в член 21 /д/ и в чл. 24 т.3/б/ и /в/
 Но какво от това. До този момент в България не е направено нищо. В 27 от държавите на Европейският съюз въпросът отдавна е решен. В световен мащаб, дори и в африканските страни – например в ЮАР, където има седем официални езика,  жестовият език за всеки един от тях е законово признат.
  Съюзът на глухите в България  от много години се бори за това. Ние имаме издаден речник с жестовете на 5000 български думи, при това съобразен с изискванията на българската граматика. Много усилия в това отношение положи нашият национален методически  и консултативен център по жестов  език. Ние имаме и подготвени методики и програми за използване на жестовия език, като помощно средство. Но ние чакаме толкова години вече някакво действие и някаква подкрепа от Министерството на образованието и науката.
  Г-н Адемов,
  Преди  дни, на 17 септември, с голяма надежда отидох в Министерството на образованието и науката, където министър проф. д-р Анелия Клисарова  бе поканила ръководители на национално представените организации на хора с увреждания.  Бях оптимист, дори представих нашите писмени предложения за полезна и добра съвместна работа.
  Първо, за признаването на жестовия език, второ и неразривно свързано с това – за промяна на методиката и средствата при обучението на глухите деца и студенти, и накрая предложих през октомври месец да обсъдим всичко това на кръгла маса с представители на министерството и при участието широк кръг специалисти от университетите и училищата за глухи деца.
  За голямо мое изумление обаче,  г-жа Клисарова каза: „Неправилно сте насочили въпросите си  към нас.” ?!?
  Но това бе предложението, подкрепено и с решение на националния съвет на национално представените организации при Министерския съвет. Ние чакахме повече от година бившият министър Сергей Игнатов да вземе отношение. Но той не направи нищо.
  Е, добре, а сега аз пак не мога да осъзная и да приема такова отношение от новия министър. Към кого - към Господ ли тогава да насочваме въпросите за жестовия език и за образованието на децата си? Това, което прави в момента Министерството на образованието и науката е в нарушение на Конвенцията на ООН. Възприемам го и лично, като лошо пренебрежение и дискриминация срещу нас, глухите.
  Г-н Адемов,  поради тези причини моля вие да направите предложение до Министерския съвет. От Министерския съвет нека да бъде инициативата и предложението в парламента - в скоро време да започне работата по промяната на законодателството във връзка с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
  Много важен въпрос за нас е и липсата на законови положения за комуникацията и информацията на глухите хора. В страните, в които жестовият език е узаконен, държавата предоставя за облекчение на глухите хора специално назначени за тях преводачи във всяко министерство, в общините, в болниците, в съдилищата, както и в големите транспортни центрове – гари, автогари, аерогари.
  При нас всеки се оправя сам. Как ли мислите, го прави? Децата му помагат, може и близките. Имаме наши преводачи, но те не стигат за всяка нужда. А и заплащането им – според чл. 51, не е справедливо. Този член трябва коренно – на 180 градуса, да промени разпределението на средствата за тази услуга.
  И проблемът с помощно-техническите средства е сериозен. За тежкочуващите хора помощно-технически средства някакви има – слуховите апарати помагат. Но за тотално глухите – нищо. Никакви средства, никакви светлинни или други технологии, дори и преводачи в големите обществени сгради.
  Много важен за нас е въпросът  за ползването от глухите хора на Националната система за спешни повиквания чрез СМС-съобщения на единния европейски номер 112. Надежда сега имаме – на 18 септември Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие с пълно съгласие проектозакона, който предвижда освен гласови повиквания да се приемат и кратки текстови съобщения. За глухия човек, изпаднал в беда смс-ът е спасение. Той иначе не може нито да чуе оператора, нито да каже какво му се е случило. Но г-н Адемов, този законопроект се приема на първо четене вече втори път. И в миналия парламент комисията, макар и в друг състав, го прие за размисъл. После нищо. Благодарим на депутата Захари Георгиев от БСП,  който години вече се бори с този проблем. Искрено се надяваме, че този път социалната мисъл и  грижата към глухите хора ще бъде достойна.
  Господин министър,
  За нечуващите хора в България има още един важен въпрос – всъщност жизненоважен въпрос - въпросът за трудовата заетост и за социалната реализация на глухите. Защото от работата ни зависи хлябът! Защото добрата и подходяща работа носи самочувствие и, разбира се, социално приобщаване. Липсва от доста години качествено професионално  обучение за нови модерни професии на глухите хора, липсват техническите майсторски класове за глухи.
За съжаление, в много трудни години ни се падна да живеем напоследък. Години на постоянни преходи, години на смяна на правителства, на смяна на системи и схеми на управление. И за съжаление, във всичките тези години носихме непосилната тежест от проявите на изключителното неразбиране на нашите нужди и потребности. И на безхаберието. Какво ли не сторихме! Какво ли не опитахме да постигнем в сговор с отделните правителства?  Не – те си отиваха едно след друго, а времето им  все не стигаше за нас.
Моля, г-н министър, да вземете това под внимание. Моля да  сезирате и Агенцията по заетостта, когато става дума за нашия труд.
  Ние се борихме и сами.
 Преди години СГБ успя да получи лиценз за упражняване на 10 професии. За съжаление, бюрократичната система „премаза” този наш прекрасен устрем.
  СГБ активно участва и в създаването на държавната стратегия 2011-2020 за заетост на хората с увреждания. И какво? Повече от две години вече, никой не погледна сериозно на нашите предложения  хората с увреден слух да се оценяват по това какво могат да правят, а не по това, което природата им е отнела. Тази дискриминация продължава и днес!
 Съюзът на глухите в България даде и своите конкретни предложения за утвърждаването на Конвенцията на ООН за хората с увреждания във връзка с чл.27, касаещ трудовата заетост.
Ние предложихме  Държавата да се ангажира с предоставяне на обществени поръчки на специализираните предприятия за хора с увреждания, да се налагат санкции на ръководители, които не спазват правилата за назначаване на хора с увредено здраве, а Бюрата по трудова заетост да осигуряват работа на хората с увреждания в публичния сектор.
  Но и това – както виждате сега – не е сторено.
  Съюзът на глухите в България през месец април тази година спечели проект по европейската оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” в раздел „Съпричастност”. Ние изградихме два републикански центъра за хора с увреден слух, които ще съществуват в рамките на организацията, като нейна обособена част. Единият център е в София, другият – в Пловдив.
Назначихме на работа специалисти за подпомагане на нашите специфични за глухите хора потребности – ИТ-специалист, жестомимичен преводач, експерт за пазара на труда и психолог. Бе изградена платформена независима система от типа „уеб портал”, която позволява на хората с увреден слух и техните семейства, да осъществяват бърза и ефективна връзка с работодателите, както и помежду си, при търсене и предлаганe на работа.
Интересът е голям, резултатите също са добри. Но искаме да открием по същата схема и други такива центрове в страната. Още повече искаме устойчиво да ги запазим за две-три и повече години. Ще са ни нужни обаче средства за това.
  Г-н Адемов,
  Искам с благодарност да завърша този разговор. Искрено се надявам той да е бил полезен и за вас - за по-дълбоко опознаване на нашите социални проблеми.
Искрено се надявам обаче, той да е още по-полезен  за нас. Защото ние имаме нужда от вашето разбиране и от вашата помощ.

ВАСИЛ ПАНЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА НА
ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ


  ОЧАКВАНЕ                                                                             

ДА ПОДАВАМЕ СИГНАЛ

НА ТЕЛ.112 И С SMS

  Сигнали за спешни случаи ще може вече да се подават на тел.112  и чрез SМS. Това решиха депутатите от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на 19 септември тази година.

alt

  Те приеха единодушно на първо четене промените в Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, предложени от депутатите Захари Георгиев и Христо Монов от БСП.
  С новите текстове на практика се дава възможност на хора с увреждания – като глухи и хора без говор, да подават сигнали за спешни случаи.
  Основният проблем, свързан със законопроекта, е техническото изпълнение, коментира председателят на Комисията г-н Атанас Мерджанов.
  Той подчерта, че между първо и второ четене на законопроекта ще се създаде работна група, в която ще бъдат включени  представители на мобилните оператори, както и на Съюза на глухите в България. Участниците в работната група ще трябва да уточнят именно техническата реализация на законовите промени.
„Ще се постараем да дадем максималния срок от три седмици за разглеждане на текстовете между първо и второ четене”, заяви г-н Мерджанов.
  Засега няма окончателни разчети за това, колко би струвало въвеждането на тази нова възможност.
Според някои прогнози, 300 000 лева ще са допълнителните разходи, свързани пряко с тел. 112.
   В съвещанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред взеха участие г-н Васил Панев, председател на Съюза на глухите в България, и г-н Николай Нинов, зам. председател на СГБ.
  Те ще участват и в работната група, която ще установи възможностите за техническата реализация на законовите промени, както и за оформянето на окончателните текстове.


  МЕЖДУНАРОДНА СЕДМИЦА НА ГЛУХИТЕ          

ЗА НАШЕТО РАВЕНСТВО И ЧЕСТ

alt

   За поредна година хората с увреден слух по света празнуваха по време на МЕЖДУНАРОДНАТА СЕДМИЦА НА ГЛУХИТЕ, която традиционно завършва в неделя, когато е МЕЖДУНАРОДНИЯТ ДЕН НА ГЛУХИТЕ. Инициативата за отбелязването на този ден принадлежи на Световната федерация на глухите и е създадена в Рим, Италия, когато от 19 до 23 септември 1951 г. е бил проведен първият конгрес на СФГ.

 

 


Тишина®


 

   

В момента има 14  гости и няма потребители и в сайта

© ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ