Брой 22 на в-к "Тишина" от 23 декември 2014 г.
СЪБРАНИЕ НА ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ
НА СЪЮЗА НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ
На 12 декември 2014 година се състоя Отчетно-изборно събрание на Съюза на глухите в България.
Това събитие има свой особен и собствен знак в 80 годишната история на СГБ.
Това не бе просто поредният Конгрес на нашата организация. В историята на СГБ, за този конгрес вероятно ще се пише още много.
Председателят на Съюза на глухите в България г-н Васил Панев представи в обстоен доклад свършеното през изминалите години. Доказа усилията и успехите в тази важна дейност за добруването на глухите хора в България.
На това Събрание на пълномощниците се проведоха и избори за ново ръководство на Съюза на глухите в България.
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ БЕ ИЗБРАН Г-Н НИКОЛАЙ НИНОВ.
В работата на събранието взеха участие 29 пълномощници, избрани напълно демократично в Районните организации на СГБ.
Като гости участваха председателите на РО София и РО Плевен, координатори на Районните организации на СГБ, управители на предприятията ни „Тих труд” ЕООД, както и почетни членове на Съюза на глухите в България.
Всички бяха тук, за да докажат своята съпричастност към нашето дело на глухите хора в България. Всички бяха тук и за да определят пътят на бъдещото ни развитие.
Събранието премина в делова, спокойна и работна обстановка.
Въпреки, че... Въпреки че отвън, пред сградата на СГБ, „кипеше” някакъв особен живот на познатата ни група протестиращи. Бяха дошли още през нощта – за да завардят входа и да не допускат пълномощниците. Един път се случи, през април миналата година. Втори път, просто нямаше как.
Защото, каквото и да е - България е държава, в която трябва да се спазва обществения ред от всички нейни граждани. Няма привилигировани тук. И още в ранните нощни часове, поради невъздържан инцидент пред сградата на СГБ, двама глухи нарушители на реда са били задържани в полицията. Лошо.
В самия ден, органите на реда, с присъствието си като представители на закона, осигуриха всички условия за добра работа на Общото събрание на пълномощниците на СГБ. Нека им благодарим!
Нека обаче, и „протестиращите” да оценят техните действия. Защото можеше да има толкова ексцесии. Защото и телевизиите, които водачите на тези „недоволстващи” бяха поканили тук, щяха да снимат как се „борят” глухи срещу глухи. И това в България! В страната, която е пример за достойнство на глухите хора в целия свят.
Кой и защо продължава да им изпива акъла на тези хора? Какви протестиращи са те – само за да ги покажат по телевизора ли? За да се види от всички резила им? Е, целият резил не се състоя този път. Рехава бе „опозицията” – стотина- двеста души бяха актьорите. Нямаше ги и лидерите им от странство. Защо ли и те си предадоха хорицата в този ден?
Страх! От силата на правдата.
Всъщност, нека, уважаеми читатели в този брой на вестник „Тишина” да ви представим това, което реално се случи в Съюза на глухите в България.
В 10 часа сутринта на 12 декември 2014 година, в голямата заседателна зала, председателят на Съюза на глухите в България г-н Васил Панев откри Събранието на пълномощниците на СГБ.
Бяха избрани работните комисии, които да осигурят редовното провеждане на събранието, според законите в нашата република. Ще споменем само доклада на Мандатната комисия, в който бе констатирано, че в работа на Общото събрание участват 29 от всичките 29 избрани пълномощни от страната.
Документите за събранието, са били получени от делегатите месец преди провеждането на форума. Според закона. И всички те бяха готови за обсъждания и предложения по дневния ред, който включваше следните точки:
1. Отчетен доклад за дейността на Съюза на глухите в България за 2013 година.
2. Отчетен доклад за дейността на ЦКК за 2013 година.
3. Изменение и допълнение на Устава на СГБ.
4. Избор на Председател на СГБ и ЦКК.
5. Избор на УС на СГБ.
6. Избор на ЦКК.
Уважаеми читатели на вестник „Тишина”, в този наш брой ще ви запознаем само с най- важните факти от това събрание, които така или иначе, ще се пазят в историята. В следващия брой очаквайте да ви запознаем с приетите документи, както и с подробности по разискванията и изборите.
Но днес вестник „Тишина” дава най-доброто място в страниците си на един достоен човек - на дългогодишният председател на СГБ - ВАСИЛ ПАНЕВ.
Знаете, повече от 56 години вече излиза вестник „Тишина”. И от първия му брой и досега - във всичките тези години, неизменно и по всякакъв начин Васил Панев е бил негов съмишленик, наставник и най-активен деятел. Поколения журналисти са се сменяли в редакцията. Поколения сътрудници са писали в страниците му.
Помислете – днес в ръцете си държите 1219-тия брой на вестника. Да, хиляда двеста и деветнадесетия брой!!! И всеки един от тези броеве - прочетен подробно от Васил Панев, допълван в материалите, изискано и строго списван, за да бъде само и единствено полезен за информираността на глухите хора. Няма такъв вестник! Няма и такъв Човек. Всеки от редакцията през всичките тези години би казал тези думи. И днес е така!
Прочетете какво каза на 12 декември 2014 година
пред Събранието на пълномощниците г-н Васил Панев.
Уважаеми дами и господа, членове на Общото събрание на пълномощниците на Съюза на глухите в България,
Уважаеми гости,
На това Общо събрание на пълномощниците, което през тази година освен отчетно е и изборно, ще трябва да направим сериозна равносметка за стореното през последните четири години. Вярно е – четири години „отлетяха” бързо. Но колко грижи имахме през тези години, колко проблеми решавахме, с колко усилия работихме. За да сторим най-доброто за нашия Съюз на глухите в България!
През тези години пред нас стоеше един неразрешим проблем – държавата нямаше средства, а и достатъчно воля и грижа за хората с увреден слух. Институциите не спазваха своите задължения. Не спазиха и най-важното задължение - да внесат в Парламента Програма за промени в законодателството на Република България, свързани с прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Не бе приет и Законът за жестовия език, което продължи и трудните ни проблеми за образованието и за и интеграцията на хората с увреден слух.
Именно в такава трудна ситуация ние трябваше да работим и да се борим сами.
Съюзът на глухите в България предприе в тези години много действия и изключително сериозни стъпки за решаване на проблемите ни. И постигна съответните за времето и обстоятелствата успехи.
Ще спомена някои от тях.
Няма да спазвам тук хронологията, нито по важност ще ги подреждам. Защото всички наши действия бяха еднакво важни – от първото и до последното, за добруването на глухите хора в България.
Словото ми по-скоро ще следва логиката на събитията и разсъжденията за тях.
Да започнем така.
Във връзка с най-съществените за нас проблеми – за образованието, за трудовата реализация, и за социалната адаптация на глухите хора, Съюзът на глухите в България инициира и осъществи през миналата година редица срещи на най-високо държавно ниво.
Като Председател на Съюза на глухите в България, аз проведох лични срещи с тогавашните министри - на образованието и науката, г-жа Анелия Клисарова, както и с министъра на труда и социалната политика
г-н Хасан Адемов. На тези срещи остро поставих пред тях, дори и писмен вид, най-важните за нас въпроси - за обучението на глухите деца, както и за трудовата реализация на хората с увреден слух. Няма да скрия - не бях удовлетворен напълно от тяхното разбиране и отношение в момента. Но установихме полезна база и перспектива за бъдеща работа.
За съжаление, политическата обстановка в страната ни се променяше с дни тогава. Правителствата падаха, или просто си отиваха, министрите също. И въпреки, че всички ни разбираха, съдействието и обещанията им оставаха някъде за следващите други... Как мислите, че се работеше така? Трудно, много трудно беше.
През миналата година аз, и зам.председателят на СГБ участвахме, като единствено активна страна, в работата на Комисията по национална сигурност и обществен ред при Парламенат във връзка с промените в Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Първите полезни стъпки за въвеждането на така нужната за нас обществена услуга направихме там. Но последващите – заключителните решения, все още престоят. Надеждата ни е в новите управляващи, които дават гаранции, че това ще се случи.
Като успех за нашата работа бих искал да изтъкна и един много важен факт. В ход е работата по узаконяването на жестовия език в България. /Вие знаете – в Европейския съюз има само две държави, в които за жестовия език няма Закон. Втората е Малта./
Съюзът на глухите в България положи изключителни усилия в тази посока през изминалите години. Търсихме контакти, предлагахме решения, дори всеобщо допитване организирахме до нашите членове. А техните обобщени предложения изпратихме до Междуведомствената комисия за промяна в законодателството, свързана с прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
Днес имаме своя „светъл лъч”. Факт е вече Проект, който ще се обсъжда и разработва съвместно от специалисти на МОН и СГБ. Съюзът на глухите в България излъчи своя Работна група, която съвместно с Министерството на образованието и науката да участва в промените на законодателството, свързани с прилагането на чл. 21 от Конвенцията на ООН за узаконяване на жестовия език, както и на чл. 24 за употребата на жестовия език в учебния процес. Нашите специалисти в момента работят активно. И надяваме се, да сторят всичко полезно за глухите хора в България.
Споменах, че в годините ние се борихме и сами. Да, така бе. Ето например:
Съюзът на глухите в България се пребори преди две години, и спечели участие в перспективен Проект по оперативната Европейска програма „Развитие на човешките ресурси” в схема „Съпричастност”. В рамките на година и половина по този Европейски проект ние създадохме два Центъра за активна подкрепа на хората с увреден слух – в София, и в Пловдив. В тези центрове година и половина работиха специалисти по организация на труда, психолози, It /ай-ти/ специалисти и жестомимични преводачи. Резултатът бе впечатляващ – 100 души глухи хора намериха своята работа! А много пъти по толкова получиха съвети за живот и самочувствие.
Нека споменем и друг наш безспорен успех - за работата с младите хора. Много грижи отдели Съюзът на глухите за нашите прекрасни наследници. И много надежди. През миналата година нашата Младежка организация отбеляза 5 години от своето учредяване. За тези пет години МОСГБ спечели и безспорен международен авторитет. Бяха организирани от тях редица мероприятия. А през настоящата година Европейският съюз на младите глухи избра да проведе своята поредна Асамблея в България – в Приморско и Бургас. Какво признание бе това!
Но сега, искам тук, на това място и в тези редове да изтъкна най- голямото наше събитие - не само през тази година, но и в живота ни въобще – Честването на 80 годишнината от основаването на Съюза на глухите в България.
Това бе апотеозът на нашите усилия и надежди. Всички събития, които имахме през тази година - във всеки град, село, община, в Териториалните и в Районните ни организации, а и в международен мащаб, бяха посветени на този Юбилей. Празникът всъщност толкова ни обедини – бяхме невероятна общност на горди хора, бяхме общност на хора, познаващи себе си, своята история и своето настояще.
Юбилеят ни беше достоен – в една от най-добрите зали на НДК. В присъствието на най-видни представители и ръководители на организациите на глухите от Европа и света. Всички помните светлините в залата, помните официалните ни гости от най-високо държавно ниво, помните прекрасните изпълнения на самодейците ни в юбилейния концерт, помните и поздравленията, наградите и невероятното настроение. Най-добрият празник имахме! Всеки е запомнил този ден.
Но помните и друго – един срам, който ни сполетя .
В тази връзка искам да отбележа и голямото разочарование, което в тези години преживя СГБ. Това също е наша история, за съжаление.
Появи се през тези години фейсбук групата „Бъдеще за глухите в България”. Една група от безпринципни хора, които с лъжи започнаха да манипулират глухите, за да ги разединяват. Много болка ни донесоха техните действия. И много гняв предизвикаха те в нашите съюзни членове. Правиха тези хора „протести”, викаха и се излагаха по улиците. Всъщност срамно беше, че излагат въобще глухите хора. Окупираха буквално сградата на СГБ и завързаха с желязна верига на вратата, за да провокират Общото събрание на пълномощниците през април тази година. Не успяха. Защото злобата никога не успява. Защото злобата е само лош съветник – най-коварният. И сега се излагат – като фон от актьори в някакви незначими програми на някакви заглъхващи по рейтинг телевизии. Фон, за нечии интереси, прозрачни, но мръсни – да се приватизират имотите на СГБ. Чии са интересите, не знаем все още, само подозираме. Но жално е за глухите хора, които участват като марионетки в нечий чужд „спектакъл”. Е, не искаме да позволим това.
Но да се върнем към отчета за свършеното в СГБ през последните години.
Всъщност, вие вече сте прочели, и това е самата истина, че редовни бяха през тези години срещите на СГБ с другите Национално представителни организации на и за хора с увреждания. В съвета на Национално представителните организации на хората с увреждания при Министерството на труда и социалната политика бяха обсъждани становища по въпроси, касаещи хората с увреждания и бяха внасяни предложения за решаването им в Министерски съвет.
За съжаление, тук има проблеми. Тревожим се за новите правила, които ни налага Европейския съюз, по отношение на статута на предприятията за хора с увреждания. Тежки проблеми ни предстои да решаваме във връзка с тези европейски правила.
Но трудности имаме и в самите наши предприятия „Тих труд”. На последното Национално съвещание с управителите на нашите предприятия, което проведохме преди месец в Дупница, се видяха, а всъщност „лъснаха” безобразията, които са вършили двама от нашите стопански ръководители – в Плевен и във Варна. Не е за вярване, но те са ни предавали. Като истински мошеници са се подигравали с труда на глухите хора. Труден е въпросът сега – какво да сторим, за да върнем доверието? Как да върнем добрата работа и добрия хляб на нашите глухи работници? Управителният съвет на СГБ търси съответните решения.Защото само позорното уволнение на тези двама души не е никак достатъчно. Тях ще ги дадем и под съд.
Но такива отделни срамни случаи са само изключение. И те съвсем не могат да се засенчат нашият истински и голям успех в годините. Определено искам да потвърдя, че след демократичните промени, вече 25 години ние удържаме на икономическата криза, на всякакви олигархии и финансови кръгове. Да, нас ни има – 13 предприятия „Тих труд” продължава да има в България. Това и на геройство е равно! За разлика от други организации на хора с увреждания, чиито предприятия фалираха отдавна. Икономическото ни състояние, естествено не е най-добро. Но такъв стана живота въобще в България. Намаляха наемите, а от друга страна и някои от наемателите ни фалираха и се отказаха. От тук, разбира се ограничиха и възможностите за финансиране на дейностите на СГБ.
Но нека да се върнем отново на добрите думи.
Всъщност, най-добрите думи са за организационната дейност на Съюза на глухите в България през изминалия период. Защото ние успяхме с изключителен успех и при небивало участие да проведем нашия 25-ти Национален туристически събор – каква цифра само за годините, забележете!
Проведохме за 25-ти път Национален фестивал на художествената самодейност на хората с увреден слух, 5-ти Национален туристически събор /малък/ по спортен риболов. Проведохме и най-красивите Младежки пролетни балове с конкурс за „Мис Тишина”, както и национални и годишни семинари с ръководствата на териториалните и районните организации, съвещания на младежката организация, на женсъветите, на клубовете на пенсионерите и др.
Всъщност, през тези годините нашият съюзен живот просто „кипеше”. Със своя истински жар, със своята надежда, със своята любов и желание да бъдем заедно. Бяхме заедно. Толкова много бяхме заедно един със друг. И никой не може да ни отнеме това.
Защото, особено важно е да се отбележи, че проведохме успешно в последните два месеца и отчетно-изборните събрания в Районните организации. И това никой не може да отрече. Въпреки малките изключения, които обаче нямат общо с големия смисъл на нашата работа. Честността и чистотата в нашите отношения винаги трябва да надделяват!
Уважаеми колеги,
Искам да завърша изказването си с добрата надежда, че нашият Съюз на глухите хора ще продължава и занапред да бъде важен фактор в държавата ни, когато става дума и за хората с увреждания.
И съм уверен в това. Дори и заради поздравлението, което лично получих преди дни от министър председателя на Републиката. „Вярвам, че необходимите промени могат да се случат само в конструктивен диалог и партньорство” – е написано там.
Да.
Нека в този дух да е и моето послание към вас. Конструктивно да се мисли. В партньорство да се работи. А приятелството и добротата – нека те да бъдат над всичко.
Уважаеми приятели,
Днешният ден е особено важен за мен. В личен план, това ще е последното ми официална слово, като председател на Съюза на глухите в България, отправено към Вас, пълномощните на СГБ.
Поради напредналите ми години прецених и реших на това Отчетно-изборно събрание доброволно и окончателно да се оттегля от активната съюзна дейност, като председател на СГБ. Затова и не поставих никъде моята кандидатура. Не заради натиска от улицата, а за да дам път на по-младите хора да поемат ръководството на Съюза.
В никакъв случай обаче, това няма да е последното ми послание към Вас, както и към всички членове на Съюза на глухите в България, на които аз отдадох живота си, силите си, амбициите и таланта си, с който ме надари съдбата да ръководя неговите дела.
Благодарен съм на тази съдба! Благодарен съм, защото в годините успях да направя много добри дела. А това бе и благодарение и на моите помощници. Някои от тях вече не са между нас. Но днес благодаря на всички Вас, които сте тук – на членовете на екипа ми, на активистите от Районните организации, от предприятията ни „Тих труд”, а и на почетните наши членове.
В продължение на 59 години от живота си, аз работих на отговорни длъжности в СГБ, на които бях избиран с пълното мнозинство от съюзните ни членове. Първо бях избран за член на Изпълнителното бюро на СГБ и за председател на Управителния съвет. 49 години бях Председател на Съюза на глухите в България.
Имах за живота си и най-доброто признание в международен мащаб - 24 години бях заместник председател на Световната федерация на глухите. И сега съм почетен член на СФГ.
Горд съм с постигнатото през всичките тези години.
Гордея се с това, че няма друга такава организация по света като нашата – изградила специално свои предприятия, за да работят там нейните членове. Горд съм, че глухите хора в България сега имат условия да живеят добре в собствени жилища, в красиви сгради, построени от СГБ във всеки град, където има наше предприятие. Няма също така по света друга организация, която да е съградила и толкова почивни бази, при това в най-хубавите кътчета на страната ни, за отдих на глухите хора. Но и друго – всички наши Районни организации имат собствени – на СГБ клубове, а същото е се отнася и за повече от десет териториални организации в страната.
В живота си сторих най-доброто!
Преборих се Съюзът ни да има най-хубавата сграда в центъра на София. Преборих се нашите членове да придобият втора група за инвалидност. Преборих се те да имат самочувствието на най-значима общност по време на Съборите ни, на Фестивалите на художествената самодейност, а и с предоставяне на възможности за културен живот и за спорт във всяка организация.
Щастлив съм да кажа сега, че и до днес името ми се свързва с най-мащабното събитие в историята на Световната федерация на глухите - организирането на VІІІ Конгрес на СФГ във Варна през 1979 година, и провеждането на Десетата Генерална асамблея на Световната федерация, която прие историческите документи, важащи и до днес!
Труден житейски момент имах тогава. Но горд съм, че на този Конгрес бях избран за Първи заместник председател на СФГ. 4000 души от 62 страни, гости на Конгреса, видяха това и ме приветстваха.
Щастлив съм и за друго. Затова, че успях да издигна авторитета на България с организирането на ХVІІ Световни летни игри за глухи през 1993 година в София. Тогава, помня, най-големите вестници и телевизии от цял свят, отразиха това събитие И до днес не е организирана такава мащабна спортна проява за глухи – с участници от 52 държави и с 29 световни рекорда!
Винаги, когато съм се захващал с нещо, съм го докарвал до успех.
Никой не може да отрече нашите безспорни постижения в най-„умния” спорт – шахматът. Трикратен български световен шампион имаме ние! А на Олимпийските игри през миналата година, в отборното първенство станахме Олимпийски шампиони.
И за още, и за още, и за още постижения в годините ще напиша в своите мемоари. Няма да ги изброявам сега – защото историята ще ги помни!
Но нека спомена само за още едно. Свързано е с усилията ми за създаването на нашия нов жестов речник – за 5 хиляди думи, съобразени с българската граматика. И сега знам, убеден съм докрай , че това е едно изключително необходимо помагало за бъдещите наши поколения. Ако не бяхме създали този речник, как би се осъществявала подготовката на жестомимичните преводачи? А как в училищата напълно глухите деца да се образоват адекватно и наравно с другите. Този речник има за цел не само уеднаквяването на жестовете, но и култивирането на мисълта на глухите хора за най-добрата им интеграция в обществото.
Уважаеми приятели,
За съжаление, в последно време преживях и едно огорчение. Някакви хора, на които съм помагал много в живота им, преобърнаха наопаки душата си и започнаха да говорят срещу мен и срещу ръководството на СГБ. Безсмислено, глупаво, обидно. Защо ли?
Ето сега във Варна се яви някаква група хора – не само глухи, но и чуващи, които били работили в „Тих труд”. Злословят срещу ръководството на СГБ и срещу мен. Пишат до висши институции, та и до прокуратурата дори, че всичко, което има СГБ е дар от държавата! Дали това е само пълно невежество? Дали е безкултурно незнание? Едва ли. Защото всички знаят, че в годините всичко е било изграждано със собствени средства от СГБ. Всичко! Те предприеха и непопулярни акции срещу нас. Например тръгнаха да предизвикват и проверки. По техен сигнал в СГБ бе предизвикан одит от НАП за дейността ни от 2008 година досега. Е, нито едно нарушение не бе установено – нито за финансови нарушения, нито за корупция, нито дори за други правила. Официално, достоверно и законно, бе доказано от проверяващите, че нарушения няма!
Не бих обръщал внимание на простотата. Ако не се съмнявах в едно – в тяхната корист и желание да присвояват нашето имущество.
Не искам да им го даваме. Извоюваното, построеното, съграденото е наше – на Съюза на глухите в България. И нека всеки от Вас, които сега ще бъдете новите пълномощници на Общото събрание, и които ще имате отговорността да ковете съдбините на СГБ в следващите години, да не го забравяте!
Съюзът ни трябва да е единен. Това е нашата сила! И нека Вие да имате точно тази сила! Защото, каквото и да ни се случва, ние винаги и пак ще бъдем заедно. Животът ни е създал така. И нека се борим заедно с препятствията, да се подкрепяме един друг и да вървим напред.
За добро ще бъде! А аз ще бъда винаги с всеки един от вас!
Благодаря Ви, приятели, затова че ви имах!
Благодаря ви, мои колеги, затова, че бяхте с мен, за да постигнем толкова много!
А в бъдещето - сигурни бъдете, че ще ви помагам с всичко което мога, и с всичко, което знам!
Пожелавам Ви дръзновение!
Пожелавам ви здраве и успех!
ПРОМЕНИ В УСТАВА НА СГБ
Събранието на Пълномощниците на СГБ прие на 12 декември 2014 година промени в Устава на Съюза на глухите в България.
Както знаете, преди три месеца Управителният съвет на Съюза излъчи комисия, която да обобщи постъпилите предложения за промени в Устава на СГБ от участниците в събранията на Териториалните и Районните организации.
Председателят на комисията, г-н Николай Нинов, представи пред пълномощниците на Общото събрание обобщените най-важни и съществени предложения за промени Устава, съобразени с новите условия на живот в днешното ни общество.
Решението на Събранието на пълномощниците – като документ, ще бъде публикувано в следващия брой на вестник „Тишина”.
Нека сега само кажем, че става дума за наистина важни и съществени промени. Например – за организационната структура на СГБ, за общо съюзните органи, за мандатността на всички изборни органи, за приемането на индивидуални членове, за изключване на членове, за създаването на Учебни центрове за обучение на преводачи от и на жествов език, за статута на Районните организации, за нормите на представителство на делегатите на събранията и т.н.
Все толкова важни решения, които документално ще прочетете в следващия наш брой.
ИЗБОРИ
При висока активност и с лично представяне на кандидатите премина изборът за нов председател на Съюза на глухите в България.
Кандидатите за поста бяха трима. Представиха се, според азбучния ред – Георги Георгиев, Илиян Радев и Николай Нинов.
Пред Събранието на пълномощниците всеки от тях изтъкна своите приоритети за бъдещото управление и развитие на СГБ. Всеки от тях отговори и на много въпроси, директно задавани от присъстващите пълномощници.
Гласуването бе тайно.
Най- много гласове получи Николай Нинов.
НИКОЛАЙ НИНОВ Е НОВИЯТ ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА СЪЮЗА НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Последваха и изборите за членове на Управителния съвет на СГБ, както и за членове на Контролната ревизионна комисия.
ЧЛЕНОВЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СГБ СА:
Илиян Радев от София
Красимир Альов от Пловдив
Мая Георгиева от Плевен
Диян Демиров от Варна
Владимир Владимиров от Русе
Кристина Григорова от Хасково
Радка Йорданова от Ямбол
Петър Тричков от Дупница
ЧЛЕНОВЕ НА КОНТРОЛНАТА РЕВИЗИОННА КОМИСИЯ СА:
Антония Хубенова от Стара Загора
Георги Георгиев от Варна
Веселина Стоянова от София
Тилка Кайрякова от Пловдив
Очаквайте в следващия ни брой актуална информация за всеки един от новоизбраните членове на ръководството на Съюза на глухите в България.
Ще ви ги представим със снимки и с кратко СV. Ще научите какво образование имат, какъв е стажът им и приноса за Съюза на глухите. И още - къде работят и как живеят днес.
Очаквайте!
ПОЧЕТЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ
СТАНА С ЕДИНОДУШНО ОДОБРЕНИЕ Г-Н ВАСИЛ ПАНЕВ
ОТЗВУК
ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СКАНДАЛНИТЕ ПРЕДАВАНИЯ ,,ПАРАЛАКС" НА ТЕЛЕВИЗИЯ СКАТ,
ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ПРИСТИГАТ ВЪВ ВЕСТНИК ,,ТИШИНА" ПРОТЕСТНИ ПИСМА И
ЛИЧНИ МНЕНИЯ. ПУБЛИКУВАМЕ СЛЕДВАЩИТЕ ОТ ТЯХ.
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА С Е М
Г-н ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ
КОПИЕ: ДО ГЛ. РЕДАКТОР
НА ВЕСТНИК „ 24 ЧАСА „
КОПИЕ: ДО ДИРЕКТОРА НА АГЕНЦИЯТА НА ХОРАТА
С УВРЕЖДАНИЯ
Г-н МИНЧО КОРАЛСКИ
КОПИЕ: ДО ВОДЕЩИЯ ТЕЛЕВИЗИЯ С К А Т
Г-н ВАЛЕНТИН КАСАБОВ
Уважаеми дами и господа,
С цялото възмушение на душата си , търсейки справедливост се обръщам към всички Вас за морална подкрепа!
Душата ме боли от тази гадна безбожна инсинуация, която на 8. ноември т.г. е излъчена по телевизия СКАТ в предаването ПАРАЛАКС Жал ми е за уважаемия нов депутат, водещия предаването г-н Валентин Касабов, който често споменава името Божие, но е допуснал да бъде така жестоко подведен!
Повтарям – цялото предаване е толкова гадна и мръсна инсинуация, от която цялата ми душа трепери от болка и мъка заради цялата несправедливост, която се е изляла от екрана на телевизора спрямо нас глухите хора в България!
Не съм гледала предаването, но когато ми разказаха – не повярвах. Можех да го видя на видеозапис, но не пожелах. Поисках и ми бе даден ПЪЛЕН ЗАПИС на разговорите по време на предаването. Целият ми съзнателен живот е бил посветен на каузата на моите другари по съдба. Жив свидетел съм на всички събития от 1958 г до сега! Привлечена бях като нечуваща с образование, от основателя и първия председател на СГБ Марчо Радулов, който през своето време привличаше към СГБ всеки нечуващ човек със средно и висше образование, вкл.и г-н Васил Панев, сегашния председател. Те станаха организационни кадри на СГБ и през техния живот, с тяхното съдействие СГБ разви огромна обществена дейност и извърши големите строежи.
Грозно и непростимо е г-н Касабов да употребява кощунствената дума „ КОНЦЛАГЕР” за нашата организация. Грях му на душата да нанася такава жестока обида на нашите глухи хора, поколения, от които отдадоха сили и умения за изграждането на нашия съюз!
Няма да Ви отекчавам с подробности. Ние сме открити като длан – имайте търпението поне да разлистите нашата 80 годишна история – там всичко е написано честно и почтено, за една дейност и хората в нея – с което се гордеем!
Но искам да отбележа - голяма лъжа е, че държавата ни е дала цялото богатство от предприятия, почивни домове и клубове, с които лъжи се заблуждават по младите ни съюзни членове! Да, тоталитарната държава ни даде само едно – освободи СГБ и малките схлупени барачки, чрез които в началото СГБ даваше работа и хляб на глухите хора в България, да не се плаща няколко години 5 единици от данък оборот. Благодарение на което се натрупа големия капитал, с който беше построено цялото сегашно богатство на СГБ с труда на глухите хора у нас! То бяха години на ентусиазъм, на радостни празници и тържества за нашите глухи хора при откриването на построените обекти!
Но после с прочутия Указ 56 ни принудиха да предадем на работническите колективи собствеността и те станаха ЕООД! Но тогава все пак ни се даваха улеснения – като напр. нашите предприятия да имат монопол за ушиването на цялата болнична конфекция у нас, за да се осигури работа за глухите хора! И 40 % от печалбата на предприятията се заделяха за провеждането на огромната и разнообразна обществена дейност на СГБ: социална, културно-просветна, туризъм и спорт, художествена самодейност, професионално обучение и пр.
Шега ли е, че от 1960 г. до сега – 2014 г. въпреки финансовите затруднения и липса на печалби от предприятията – СГБ търсеше всички възможни пътища, за да не прекъсва поредността на 25- те туристически събора. А също и от 1962 г. 25 – те прегледа на художественото самодейно творчество на глухите, за да обогатяват техния затворен в тишината живот! ТОВА ЛИ Е „КОНЦЛАГЕР” СГБ ?!?
Както всичко в нашата държава започна да запада и да се руши – така и нашите предприятия. Те вече нямаха печалба, за да подпомагат нашата организационна работа в полза на глухите ни хора. Държавната субсидия не стигаше за нея, защото част от субсидията СГБ през всичките тези години отделяше , за да разкрие и поддържа финансово центровете за ранна рехабилитация за родените с увреден слух дечица от 0 до 3 годишна възраст, защото МОН отказваше да ги финансира!
И това ли е концлагер?!?!
Колко ведомства се освободиха от почивните си бази за своите работници и служители. Колко предприятия в България бяха разсипани и разграбени по време на така наречения преход?! А СГБ вместо да бъде поздравен, че полага героични усилия да запази своето имущество в тези тежки години, за да го остави на поколенията глухи хора, жестоко е обиждан в лицето на неговия председател и екипа, който му помага?
Вижте ни държавата и елате да видите и нас!
Голата истина е, че повече от последните пет години ние сме подложени на непрекъснат психически тормоз от една групичка, убедени сме , чуващи хора, които внасяха разцепление между нас глухите, настройват едни срещу други другари по съдба. То не бяха протести, не бяха платени репортажи и интервюта с незаинтересовани външни чуващи хора, то не бяха клипчета, за да ги носят наши наивни глухи хора на международни форуми, където без срам да се излага името на България с инсинуации против глухия председател на СГБ.То не беше вестниче „Нова тишина” с едничка цел година- две да се хули ръководството на СГБ с една безкрайна злоба! То не бяха съдебни дела, които ни бях натрапвани и въпреки, че СГБ ги печелеше, пак се подновяха заради корупцията в съдебната власт – нали за тази корупция и до днес пишат всички български медии! Нашите хора за скромни и бедни, в голямата си част безработни, от къде ще взимат те самите толкова пари за подобна дейност?!
И всичко това се хвърляше срещу една личност – председателя на СГБ, който имаше голям международен авторитет и се доказваше със своите умения и организационен опит – за да го избират спонтанно четири мандата за вицепрезидент на Световната федерация на глухите, а сега е неин почетен член и продължават за го канят на международни форуми. И който заедно със своя екип направи така, че България да бъде домакин на 3 международни събития: Световен конгрес на СФГ /Световната федерация на глухите/ през 1979г. във Варна, през 1993 г световните тихи игри на глухите в София и през настоящата година при цялата ни икономическа криза – международна асамблея на младежката европейска организация на глухите в Приморско. И колко други международни изяви през годините е имало, за да се чува името на България сред международната общност на глухите хора. Нямаше свян да се поругае този международен престиж на СГБ и неговият председател!
Това ли е „ концлагер”?!
Който не ми вярва – нека да има търпението поне да разлисти нашата 80 годишна история – там е казано всичко! Честно и открито!
Още по-гадно е,че тази телевизия и нейният водещ са си позволили да пускат неморални инсинуации за личния живот на г-н Панев, което говори за ниска ценностна система на тези, които го правят! Известно е,че всеки човек съди за другите по себе си! И нищо чудно тези, които обвиняват г-н Панев във всички грехове – сами да ги правят!
И да се запита човек защо е всичко това! Истината е,че една групичка чуващи хора, които ние си ги знаем – протягат алчни ръце към макар и рушащото се богатство на СГБ! Понеже г-н Панев и неговия екип със зъби и нокти искат да го запазят, са като кост в гърлото на домогващите се! А сега и младият ни образован зам.председател Николай Нинов, който вижда и разбира всичко, също започват да обругават, защото го смятат за пречка на своите намерения.
Нашите глухи са тихи, скромни и бедни – те не могат да си позволят да имат толкова пари, с които се подхранва обругаването на СГБ и неговото ръководство толкова време вече! Човек може да се запита защо неуважаемата г-жа Татяна Тодорова, която имаше сдружение „ В подкрепа на хората с увреден слух” и беше асоцииран член на СГБ – сама напусна и вместо с добра воля, имайки глухи син и снаха , вместо с добро сърце да помага за развитието на СГБ стана фигура в протестите и в манипулирането на нашите глухи хора, противопоставяйки ги едни на други, внасяйки разделение между нас глухите. Има си факти и документи, който поиска – може да ги види! Всички участници в това предаване са привлечени от нея – даже само фактът, че нейната умна и образована снаха Валентина Христова, която е и моя приятелка, е включена в това предаване – говори много! Бившият зам. Председател на РО Бургас, който не си каза името – ние си го знаем, заедно със бившата секретарка Иванка Маврова, чието име се цитира в предаването – са тези които години наред поддържат разцеплението на нашите глухи в Бургас и се получава психически тормоз за всички наши глухи живеещи в този град.
Лилия Ангелова и Иванка Йовкова са толкова щастливи, че се изживяват като медиини звезди, миличките, ние си ги познаваме, не могат да говорят граматически правилно български език и чуващите трудно разбират какво искат да кажат. И цяло чудо е как гладко е представено тяхното говорене , съвсем очевидно, направено с чужда помощ! Те даже не са могли сами да намерят пътя до телевизията СКАТ! И при всичкото ни добро отношение към тях двете – не можем да не кажем, че през своя живот те с нищо не са допринесли, не са работили напр. като активисти, самодейци или спортисти за каузата на СГБ. Винаги е много по-лесно е отстрани да се гледа и да се критикува. Още повече, че Иванка Йовкова е най-малко ощетена – след като живя и работи дълго в съседна Гърция и се завърна с по-голяма гръцка пенсия! За всички нас съвсем очевадно е, че са подставени лица, подчинени на чужда воля!
Не прави ли впечатление, че на въпросите къде отивали парите от наеми и др., те отговарят, че не знаят. А цялата информация как работи нашата организция, какви събития стават, къде пътува и взима участие председателя, какво се говори на националните съвещания на актива и на директорите на предприятията – всичко открито и прозрачно е написано в съюзния орган вестник „Тишина” , който е с над 55 г. история. Но за съжаление нашите глухи хора, особено тези от специалните училища – не го четат, просто защото имат недостатъчно образование , имат беден речников фонд и не разбират много думи! Това е другата голяма тема, по която може много да се говори! За тяхното загубено образование, което ги прави безпомощни в живота, и липсата на солидна професионална подготовка, която ги обрича на безработица. А в това предаване чета, че щели да им правят проверка и да им ОТНЕМАТ социалните помощи, които са единственото им средство за преживяване!
Какво бихте казали за този плевенски бивш директор, който не се представи с името си в предаването.. Не ми е известно дали е той, но е факт, че последния ни плевенски директор си замина, натрупал огромни задължения към НАП, зад гърба на съюзното ръководство..
А да знаят горкичките ни глухи, подлъгани да създадат паралелна организация „Бъдеще за глухите в България” – как се стопанисва, поддържа и запазва този огромен съюзен имот! От къде пари за данъци, за ток и отопление, за ремонти и поддръж ка и пр. и пр.Или пък съдебните процеси, които ни принуждават да водим, за да се защитим?! А гонят с протести, тези, които го пазят този голям имот – притежание на глухите ни хора, които сами го създадоха, но сами нямат умения да го запазят!
И чудно ли е, че нашите глухи са зле информирани и лесно се поддават на манипулации от страна на заинтересувани чуващи хора! А се злепоставят тези чуващи, които години работят за нас, за разрешаване на проблемите ни! Все едно крадецът вика: „ Дръжте крадеца!”
В записките на това предаване много ме впечатли честото споменаване на Божието име от страна на водещия г-н Касабов! Ако той е истински християнин би трябвало да знае, че Бог е любов – а не цялата тази черна злоба и злъч, които са се изляли на този ден на този екран!
Моля всички , до които съм адресирала моето писмо – помогнете ни поне морално, за да се разкрие цялото това лицемерие, което трови живота на нашите бедни и тихи хора !
С уважение: инж.Миряна Мошева
Почетен член на СГБ
Изявление от Иванка Николова Спасова
глух член на Съюза на глухите от лятото на 1963 г., РО Бургас
Получавам вестник „Тишина” и се изненадах от написаното там. Не съм гледала телевизия, но прочетох статията във вестника.
Не съм съгласна да се клевети нашия председател г-н Васил Панев.
Той е в ръководните редове на нашия съюз от десетилетия. С негово участие се изградиха 13 съюзни предприятия, няколко почивни станции, което свърза глухи групи от различни места в България. Всички съюзни предприятия предлагат работа на нашите членове. След смяната на правителството преди 25 години, е много трудно в цяла България. Шивашките поръчки спряха, но Г-н Панев положи големи усилия, за да набави работа взета от чужбина. Това съвсем не е леко за него. Наред с поддръжката на почивните станции, организирането на туристическите събори и много други мероприятия. Наред с приспособяването и обучението не само на децата в ранна възраст, но и на големите ученици, както и студентите във висшите учебни заведения, в области като хранително-вкусовата промишленост, зъботехниката, художествени професии, спорт и др.
Всичко това, което г-н Панев съгради не бива с такава лека ръка да се разпръсне, а да се запази и развива. Нима на някои хора се вижда малко това, че всички глухи над 18 години получават и пенсия, а които работят и заплата. А това му е коствало големи усилия, за да получи от държавата такова решение!!! Точно за това аз не одобрявам нападките против г-н Васил Панев.
Отворено писмо до г-н Валери Симеонов - собственик
на ТВ СКАТ
Уважаеми Г-н Симеонов,
Отдавнашен фен съм на ТВ СКАТ и винаги са ме впечатлявали някои от нейните предавания, в които се чуваше Гласът на истината и разума, като този на Велизар Енчев, Загриженият глас на предаването за здравето и здравословният начин на живот и хранене, За старите градски песни и традиции и пр. и пр.
Но страшно много ме изненада предаването на Валентин Касабов, излъчено на 8 ноември т.г., озаглавено „Концлагер на обречените”. Високото мнение за Вашата телевизия се сгромоляса като картонена кула от високата КОТА до КОТА НУЛА.
Аз съм член на СГБ вече повече от 30 год. Бивш учител съм по история с 40 учителски стаж.
Дългогодишен лектор бях в дружество „Г. Кирков”.
В градският клуб на СГБ в Пловдив съм изнесъл повече от хиляда лекции на различни теми, дати и събития.
До болка ми е позната историята и делата на СГБ през впечатляващите 80 години в живота на този Съюз. И в тия години едно име е преплетено като червена нишка в творческите дела на глухите, името на досегашният председател г-н Васил Панев. Това име е достойно да бъде причислено към плеадата патриоти, прославили България и по-конкретно в приноса му към световната и наша глуха общност.
Може ли случаен човек да е ПОЧЕТЕН председател на Световната федерация на глухите, да бъде ПОЧЕТЕН ЧЛЕН на Руската и Украинската общност на глухите, на Македонската организация на глухите и на други? Може ли случаен човек да получи най-високи правителствени награди и поздравления от президентите на България – Георги Първанов и Росен Плевнелиев, от премиерите на България и други видни обществени и политически дейци???
На тържеството по случай 80 – годишният юбилей на СГБ дойдоха най-видни ръководители на СФГ на ЕФГ на Балканската федерация и всички дадоха висока оценка и заслужена почит за личните дела на Васил Панев.
Как може г-н Касабов да сравнява СГБ – ръководен от г-н Панев, в „Концлагер на обречените”? И да се опира на изявленията на три госпожи, чиито отровни плюнки бяха заклеймени в 12-те Районни организации и на стотици събрания на обикновените отрудени членове на СГБ?
На кой вярва той? На единици самозванци или на хилядите честни членове?
Жалко, много жалко!
Аз се интересувам отблизо от Вашата дейност в Патриотичния фронт и като ръководен депутат. Вярвам Ви!
И се надявам да откликнете и се разграничите от посланията на злополучното предаване, като Вашето отношение бъде публикувано в страниците на вестник „Тишина” и в ефира на ТВ СКАТ.
Искрено се надявам!
Георги Марков
ПРАВО НА ОТГОВОР
Г-н Касабов,
Всеизвестно е, че няма нищо по-благородно от това да се бориш за правата на хората, в частност на хората с увреден слух.
Гледайки Вашето предаване обаче, не почувствах нито доброта, нито искреност и желание за по-добър живот на хората с увреден слух.
Напротив, цялото предаване беше целенасочено да ругае и оповестява непотвърдени данни, грозни и отвратителни намеци, гняв и негативизъм. Не може да се говори така за човек, живял достойно 80 години, дал и направил много неща за Съюза на глухите. Не може да се изричат такива гнусни неща, които не мога дори да повторя.
Вие давате трибуна на хора, които не могат да се изправят лице в лице с нас, за да обсъждаме спокойно проблемите. Дадохте дума на хора, дошли да решат или да постигнат лични облаги. Визирам г-н Мусов. Уволненият управител на „Тих труд” в Плевен, който не отговори на зададения му въпрос от ваш зрител. Не обясни защо е освободен от работа. Ще Ви припомня една народна мъдрост „ПЧЕЛА ОТ МЕД НЕ БЯГА” и бих я перифразирала така: „РАБОТОДАТЕЛ ОТ ДОБЪР РАБОТНИК НЕ БЯГА”. А накрая Вие учтиво му се извинихте: ”Съжалявам, че не можем да решим Вашия проблем”. Това изречение е достатъчно, за да се разберат целите на предаването.
Това с нищо не подобрява социалния статус и живота на нашите глухи членове.
Говорите, че няма жестомимични преводачи. Запитахте ли се, дали е възможно до всеки човек с увреден слух да върви и преводач, като куче на каишка, защо??? Или се хвърлят просто реплики.
Имаме предложение към Вас.
- Вие като депутат, направете друго - внесете такова предложение в парламента: Във всяка административна служба да има работно място, на което да е написано „ОБСЛУЖВА ХОРА С УВРЕДЕН СЛУХ” .
Това е много по-достойно и стойностно.
Има много благородни начини да си помогнем. Ние имаме много инициативи, ние също искаме промяна към добро. Може да има диалог в тази посока.
НО ЗЛОБАТА И КЛЕВЕТАТА място няма!
От Ръководството на „Тих труд” Плевен
Щастлива нова година,
уважаеми приятели и колеги!
От все сърце желая на всеки един от вас, на вашите семейства и на децата ви здраве и успехи през Новата 2015 година.
Нека тя да бъде щастлива и плодотворна. Нека да донесе и много късмет.
Пожелавам през следващата година, а и по-нататък, Съюзът ни да бъде единен. Това е нашата сила! И нека Вие да имате точно тази сила!
За добро ще бъде! А аз ще бъда винаги с всеки един от вас!
Пожелавам Ви дръзновение!
Пожелавам ви здраве и успех!
Тишина®