Брой 8 на в-к "Тишина" от 30 април 2015 г.

 

СЪЮЗЪТ НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ С НОВА МЕДИЙНА РЕФОРМА

ЗА ПРОЗРАЧНОСТ И ИНФОРМИРАНОСТ

 

   Новото ръководство на Съюза на глухите в България прекрасно осъзнава необходимостта да се работи в екипност, заедност и на принципа на споделеното лидерство като организационна култура. За СГБ е въпрос на престиж да развива адекватна медийна политика в отговор на все по-високите обществени изисквания и да се грижи за възвръщането и утвърждаването на общественото доверие в себе си като институция, грижеща се за интересите на хората с увреден слух.

   За тази цел УС на СГБ обсъди на първо четене на 6 март 2015 г. обединението на медийните звена на съюза – печатният орган, в. „Тишина”, електронната му версия, официалният сайт на СГБ и официалната страница на Съюза в социалната мрежа Фейсбук – да влязат под ръководството на Направление „Медии и PR”.

   На второ четене на 20 март 2015 г. УС на СГБ гласува преструктирането на досегашната редакция на печатния орган с Направление „Медии и PR”, под чието ръководство преминава цялата медийна политика на Съюза.

   Направлението е под прякото ръководство на председателя на СГБ, г-н Николай Нинов.

   Съюзът на глухите в България е организация с над половинвековна история, престиж и утвърдени традиции, с дългогодишен опит в подпомагането и защитата на правата на хората с увреден слух в България. Като институция с имидж, отговарящ напълно на целите и задачите, които организацията има, бе необходимо мониторинга, ръководството и управлението на цялостната медийна политика на СГБ да се извършва от орган, обединяващ медийните отдели на съюза.

   За ръководител на Направление „Медии и PR” УС на СГБ назначи Христина Чопарова на нова длъжност - медиен експерт и връзки с обществеността. Като читатели  на вестника повечето от вас я познават като автор на материали и редактор във в. „Тишина”. Г-ца Чопарова е засега единствения у нас дипломиран журналист с увреден слух и създател на най-посещавания у нас тематичен блог за нечуващи хора - „Ние ви чуваме”.

    Защо бе нужна медийната реформа    

   Към настоящия момент в СГБ медиите се представляват от следните звена: в. „Тишина”, който е печатен орган на Съюза на глухите, според чл. 64 от Устава на СГБ, раздел „Преходни и заключителни разпоредби”. СГБ също така има и официален сайт с адрес: http://www.sgbbg.com  (в който е поместена и електронната версия на вестник „Тишина”), а от края на 2014 г. и създадената фейсбук страница с адрес: https://www.facebook.com/sgbbulgaria

    Вестник „Тишина”, официалният сайт и фейсбук страницата се явяват онази компилация от традиционни и нови медии, които по свой начин и с характерните си изразни средства трябва да допринасят за положителния медиен имидж на СГБ, като отразяват своевременно, адекватно и акуратно по всички правила на журналистиката и с необходимата политкоректност събитията, свързани с мероприятията на Съюза на глухите в България.

   За по-ефективната работа и синхронизация на съществуващите медии и управление на медийната политика ще следи и регулира Направление „Медии и PR”.

   Защо към медиите в названието на направлението е добавена и абревиатурата PR (от англ. Public Relations или Връзки с обществеността)? Защото именно връзките с обществеността са онзи механизъм, който може да допринесе за повишаване имиджа на СГБ, като освен традиционните и нови медии, включи в ресора си и комуникацията с други медии, международни връзки, общественост, институции, реклама. СГБ е неправителствена организация с цели и задачи, свързани с правата и развитието на общност от хора със слухови дефицити, но това не я прави изолирана организация, която няма публичност и публични контакти.

   Напротив, чрез новата медийна реформа СГБ ще повиши положителния си медиен имидж, за да успее да се съхрани като институция и чрез правилното управление на медийната политика и публичност да се утвърди в обществеността като престижна организация, печелейки подкрепа и съмишленици за каузите си, утвърждавайки се като надежден социален партньор и същевременно повишавайки нивото си до европейските стандарти.

   Направлението приема функциите на управляващ медийната политика на съюза, създаването, налагането и запазването на положителен медиен имидж, репутация и управление на кризи. То няма статута на самостоятелно юридическо лице, а е под юрисдикцията на СГБ като медийна организация, реализираща практиките на споделеното лидерство като организационна култура. Направлението е орган, в чиито правомощия е залегнал принципът за вземане на самостоятелни решения относно цялата медийна политика на СГБ, съгласувани с председателя на СГБ и с решенията на УС.

   В същото време, от няколко месеца ръководството на СГБ - в стремежа си да предоставя навременна и точна информация на своите членове и на всички, които проявяват интерес към съюзната дейност - направи необходимото за осъвременяване и обновяване и на интернет страницата на Съюза.

   Едно от първите решения, взето и осъществено в тази насока, бе в сайта на СГБ  да се публикуват Решенията на Управителния съвет, а също и на някои важни документи, които се приемат и гласуват от УС,  и които е необходимо да се знаят от всички глухи.  Те са поместени в раздел „Документи” - подраздел „Приети документи от УС”, в новата интернет страница, която се разработва в съгласуваност с ЦУ на СГБ. Поради обстоятелството, че все още разработката на новия сайт е в начална работна фаза, дизайнът на страницата не е окончателно решен. Предстои и вкарването на цялата информация за съюзната организация и нейната дейност. В тази посока се работи много активно, за да се случи всичко това в близките месеци.

   Работата е в няколко посоки едновременно – оформяне на ново структурно меню; разработка на нов дизайн; внедряване на виртуалния сървър, от който да се хоства видео-информацията; закупуване на необходимата техника и на нов сървър, и др., което е изключително труден и дълъг процес. Необходими са време и търпение, за да се разработи и подготви прецизно всичко и да се тества, за да отговаря на съвременните изисквания и условия.

   Съюзът на глухите в България полага всички усилия, за да може в бъдеще да има една модерна и съвременна интернет страница, която адекватно и на място да поднася реална информация в реално време и да отговори на все по-нарастващите нужди от точна и прозрачна информация, достъпна за всички. Поднасяме ви нашите извинения, ако срещате неудобства при отварянето и разглеждането на страниците, и ви благодарим за разбирането.

   Във връзка с новата медийна реформа, читателите на в. „Тишина” също могат да отправят свои предложения, въпроси и запитвания до редакцията и до медийния експерт.

За контакти:

Направление Медии и PR: e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

в. „Тишина”: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Официален сайт на СГБ: www.sgbbg.com

СГБ във Фейсбук: https://www.facebook.com/sgbbulgaria

   Ще се радваме на обратна връзка и вашето мнение за визията на вестника, какво бихте искали да четете на страниците му, каква тематика ви вълнува, за да го направим за вас още по-очакван.

   Новите неща се получават най-добре, когато са постепенни и внимателно прецизирани.

      ЦУ на СГБ


ИЗГОТВЕН Е ПРОЕКТ НА ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ПО

ПРИЛАГАНЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА НА ООН

ЗА ПРАВАТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ (2015-2020 г.)

   Както се знае, Конвенцията за правата на хората с увреждания е приета на 13 декември 2006 г. и е първият голям договор за човешки права на ХХІ век в областта на политиката за хората с различни увреждания. Основният мотив на ООН за приемането на Конвенцията е продължаващата дискриминация и изолация на тази част от обществото, въпреки наличието на различни инструменти, регламентиращи защитата на основните човешки права. Поради това Конвенцията се разглежда като инструмент, съдържащ минимални стандарти, които различните държави следва да предвидят, за да гарантират равенството на хората с увреждания пред законите в дадената страна и ефективното упражняване и защита на техните права.
   На 23 декември 2010 година Конвенцията е ратифицирана и от Европейския съюз (ЕС), а на 26 януари 2012 г. Народното събрание на Република България ратифицира със закон Конвенцията. Предприемането на реални стъпки за прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания е актуализацията на Стратегията за осигуряване на равни възможности за хората с увреждания за периода 2008 – 2015 г. Актуализацията включва съдържанието на Европейската рамка във връзка с новата европейска стратегия за хората с увреждания, Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, както и фактът, че към настоящият момент са валидни редица нови национални стратегически документи. Стратегията се реализира чрез приемане и изпълнение на двугодишни планове за действие и така поетапно бяха изготвени и приети от Министерския съвет План за действие за осигуряване на равни възможности за хората с увреждания 2012–2013 г. и докладът за изпълнението на Плана за действие за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания през 2010-2011 г. С Решение № 868 от 19 октомври 2012 г., Министерския съвет прие План за действие, съдържащ мерки за привеждане от Република България на нормативната уредба и политики в областта на хората с увреждания в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания (2013-2014 г.). Планът включваше три фази, които обхващаха съответно действия по формиране на експертна група за координация на изпълнението на плана, разработване на концепции за промени в нормативните актове и предприемане на действия, свързани с ратификацията на допълнителния протокол (Фаза 1); приемане на промени в българското законодателство и въвеждане на координационен механизъм и механизъм за мониторинг по прилагането на конвенцията. При изработване на концепциите бяха анализирани в детайли нормативните актове, с оглед изпълнението на отделните задължения по Конвенцията, повишаването на капацитета на органите по прилагане на Конвенцията, както и популяризирането на Конвенцията сред обществеността (Фаза 3). Постигнатите резултати в създаването на равни възможности за хората с увреждания и тяхната интеграция показват, че през 2014 г. За съжаление, заложените цели в Плана са изпълнени частично поради интензивните политически промени на законодателната и изпълнителната власт и по тази причина бе сформирана междуведомствена работна група, която разработи проекта на нов план за действие с времеви период от пет години - 2015-2020 г., в който са включени и неизпълнените и частично реализираните досега дейности.
   В проекта на плана за действие за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания за периода 2015-2020 г. основните цели са свързани с подобряване качеството на живот и социалното включване на българските граждани с различни увреждания. Целта на новия план е да очертае конкретните действия, които Република България следва да предприеме във връзка с прилагането на стандартите на Конвенцията, с посочени срокове и отговорни за реализацията им институции.
Планът се състои от осем фази. За хората с увреден слух от особено значение е фаза 4, посветена на българския жестов език, която включва следните оперативни цели: „Осигуряване на финансиране за изследване на жестовия език” (4.3.1); „Признаване и популяризиране на БЖЕ като езикова система” (4.3.2); „Законово регулиране на разходите за преводи на ЖЕ, за обучителни модули на интерпретатори за сляпо-глухи, за обучение на учители на деца с увреден слух, за преводачески и интерпретаторски услуги, за интерпретатори по алтернативни методи за комуникация на сляпо-глухи, за технически комуникационни средства” (4.3.3.); „4.3.4.
   Въвеждане на ЖЕ като език и калкираща жестова реч в специалните училища” (4.3.4); „Включване на специалисти с увреден слух като учители или възпитатели в специалните училища”(4.3.5) и „Подобряване на условията при обучението на студенти с увреден слух” (4.3.6).
   Дейностите, които ще бъдат осъществени за изпълнението на тези цели обхващат: Проекти за изследване на жестовия език; Осигуряване на обучителни модули по жестов език; Осигуряване на преводачески услуги и технически комуникационни средства според потребностите на хората с увреден слух; Създаване на условия в образователната система за използването на различни средства за преподаване; Създаване на условия в образователната система за използването на ЖЕ; Предоставяне на информация чрез текст, аудио и видео запис с жестов превод и осигуряване на преводач.
 Текущите индикатори за изпълнение включват последователно лингвистичното описание и допълване на жестове; признаването на БЖЕ като езикова система; постигане на добри възможности за упражняване на своите права, свободно изразяване на себе си и своето мнение, достъп до информация и комуникация чрез ЖЕ; гарантиране достъп до учебното съдържание, съобразено с езиковите и комуникативни потребности на учениците; включването на ЖЕ в образователния процес и постигане на добри възможности за обучението на студентите с увреден слух.
  За отговорна за изпълнението на дейностите по фаза 4 институция е посочено Министерството на образованието.
 В скоро време предстои проектът на този нов петгодишен план да бъде одобрен от правителството, за което ще информираме допълнително.


Николай Нинов, председател на СГБ


ТРЕТИ ИНТЕНЗИВЕН ОБУЧИТЕЛЕН

КУРС ПО ЖЕСТОВ ЕЗИК

   От 27 до 29 март т. г. в София, в залата на културния дом на СГБ се проведе интензивен курс по жестов език с млади и не толкова млади съюзни активисти, представители на всички районни организации, владеещи добре езика, на който общуват хората с увреден слух в България.

   Точно преди 10 години подобен интензивен курс се проведе в почивната база на СГБ в Старозагорските минерални бани. В него се включиха предимно млади умни, мислещи и образовани съюзни членове. Следващият такъв курс бе през 2008 г., благодарение на спечелен от екип на СГБ проект към Агенцията за хора с увреждания на тема „Уеднаквяването на българския жестомимичен език – качество на живот и осигуряване на пълноценен достъп до информация за хората с увреден слух за интегрирането им в обществото”. С този проект бе осъществено и издаването на „Фразеологичен жестов речник”. През време на двудневното обучение бе излъчен специално създаденият учебен филм „Жестомимичен език - що е то?”. Чрез занимателни лекции бе представен българският жестов език - обясняваше се произходът на жестовете и включените в жестовия речник нови думи. На повечето от участниците в тези два курса, след проведени изпити, бе връчено удостоверение „ Д” и впоследствие те станаха първите лектори в РО и училищата. Сред тях бяха Радка Радева от Ямбол, Златка Дечкова от Горна Оряховица, Август Максимов от Шумен, Катя Благоева от Варна, Пламен Константинов от Дупница. Те бяха поканени да участват и в сегашния курс.

   Сред участниците в третия курс бяха и двете студентки Кристина Григорова от Хасково и Тина Николова от Стара Загора. От Пловдив присъстваха София Калинова и Гинка Самунджи, а от Плевен - Ренета Маринова. Софиянци бяха представени от Цветан Кунчев, Валентина Христова и Петя Керчева-Ангелкова.

   Едната от целите на курса бе чрез самите курсисти, показали отлични знания и умения във владеенето и преподаването на БЖЕ по време на изпита (който се състоя на третия ден), да се

   УСКОРИ ПРОЦЕСЪТ

   на усвояване и обогатяване на БЖЕ с нови думи и жестове. Когато при обсъждането на програмата на курса бе обявено, че ще се проведе и изпит, Цветан Кунчев зададе въпроса: „На успешно взелите изпита ще се дадат ли сертификати за лектори?”, на който г-жа Мошева отговори: „Да, ще се дадат сертификати!”

   В първия ден от обучението курсистите се запознаха с презентацията на Миряна Мошева, в която бяха изложени стъпка по стъпка начините и методите, по които да се води пълноценно обучението в жестов език. Излъчени бяха учебният филм „ЖЕ - що е то?” и видеоинтервюто на Цветан Кунчев със Стефан Данаилов. Чрез тях нагледно се представяше как и по какъв начин се създава за дадена дума определен жест, как с помощта на жестовия език глухото дете може да се научи да пише, чете и говори правилно български език. Филмите провокираха интереса и желанието на всички да споделят своите мнения. Разгоря се оживена дискусия относно глухите, които не владеят говоримия български език и неговата граматика и възможностите, чрез които да се постигне едно по-добро ниво на образованост сред нечуващото общество.

През втория ден бе показана презентацията на Петра Ганчева, посветена именно на тази тема -

   ОБРАЗОВАНОСТТА

на глухите. С кадри от сериала „Разделени при раждането” се посочваше другата страна на проблема, свързан с неумението за овладяване на граматиката на говоримия български език - а именно нежеланието на голяма част от глухите ученици да я усвоят. След презентацията отново имаше разисквания - един по един участниците в курса споделяха личните си възгледи за БЖЕ: дали да се запази майчиният език на глухите с неговата неправилна граматика или да се заимства от калкиращия български жестов език, тъй като Световната федерация на глухите (СФГ) наскоро отправи апел да се използват едновременно двата езика - жестовият и говоримият национален (т. нар. „билингвизъм” - двуезичие, бел. авт.); дали да се проведе, съгласно искането на специалистите от МОН, ново, съвременно изследване на БЖЕ - как да се осъществи и с какви глухи специалисти. Разискваха и произходът на жестовете, сравняваха се с тези от общоприетия от СФГ международен език „Жестуно” (именно на база жестовете в „Жестуно” са създадени повечето от жестовите речници в другите страни, включително и речникът на БЖЕ, издаден от СГБ). За първи път бях свидетел на това как млади глухи хора буквално скачаха от местата си и с

   ВЪЛНЕНИЕ И ПЛАМ

  споделяха искрено своите виждания! След това Александър Добрев, специалист във Видеоцентъра на СГБ, представи интерактивният жестов речник, създаден за ползване онлайн. Разбрал, че по различни технически причини ползването на „Жестоматика” (осъществена по проект към Мтел) е затруднено, което й пречи да стане популярна, Добрев съвсем сам, без ничия помощ, я направи лесна и достъпна за ползване през интернет мрежата. В скоро време в новия, модерен и съвременен сайт на СГБ този речник ще може да се ползва свободно от всички в интернет мрежата. Залата буквално се взриви от радостни емоции, когато Добрев съобщи тази новина... Всички наскачаха и го поздравяваха един през друг, а той, смутен от вниманието към него, не можеше да намери точните думи, с които да изрази чувствата си...

   НАЙ-ПОЛЗОТВОРЕН

   бе третият ден от обучителния курс, макар да беше кратък. Преди да се проведе изпитът за глухи обучители, Миряна Мошева съобщи, че на участниците ще бъде раздадена анонимна анкета за попълване, която да послужи като общо заключение за ползата от обучението. След като приключиха с анкетата, един по един курсистите излизаха на изпита, като представяха нагледно как ще провеждат обучението на бъдещите свои курсисти. Сред тези, които се представиха най-добре и бяха пример за останалите участници, бяха Цветан Кунчев, Петя Керчева-Ангелкова, София Калинова, Валентина Христова, Пламен Константинов и Кристина Григорова; но и останалите показаха добро владеене на БЖЕ. Девет от курсистите го преминаха с отличен успех, а на останалите изпитната комисия, в състав Миряна Мошева, Петра Ганчева и Даниела Минева, пожела в бъдеще да положат повече усилия до пълното овладяване на БЖЕ.

   Накрая искам да спомена резултатите от попълнените от участниците анкетни листове, които бяха много показателни. Единодушно бе мнението, че този курс е изключително

   ПОЛЕЗЕН И НЕОБХОДИМ.

   На въпроса „Какво научихте от него?” отговорите се свеждаха до това, че са усвоени знания и умения за преподаване и обясняване на логиката на жестовете, необходимостта от образованост на глухите, необходимостта от узаконяването на БЖЕ и неговото обогатяване. На следващия въпрос, свързан с издадените от СГБ речници на БЖЕ „Какво предлагате да се направи с готовите речници?” отговорите отново бяха еднозначни: ще ги приемем и запазим; ще ги използваме и изучаваме; ще ги попълваме и обогатяваме. Тук му е мястото да отбележа, че на всеки участник в курса бе даден пълен набор от речници, спомагателни материали и статии, свързани с БЖЕ, а също и дискове с „Жестоматика”. На предпоследния въпрос „С кой речник да обучаваме жестовите преводачи?” преобладаващата част от отговорите бяха „С всички”. Мненията и предложения в анкетата бяха посветени предимно на бъдещото обогатяване и развитие на БЖЕ; да се провеждат повече такива курсове, за да могат повече глухи лектори да бъдат обучени, за да се даде

   ПО-ДОБРО ОБРАЗОВАНИЕ

   на глухите деца; да се създават още речници, тематично обособени, свързани с всички аспекти от живота на глухите хора; да се продължи работата по узаконяването на БЖЕ; да се доразвие методичният център по БЖЕ в полза на хората с увреден слух; да се създаде екип от глухи специалисти, с чиято помощ да се ускори процесът по узаконяването на БЖЕ; да се използват запазените в Центъра за ЖЕ материали и проучвания върху ЖЕ и да се провеждат още курсове и да се въведе БЖЕ като помощно средство при обучението на глухите деца.

   Дойде и моментът на закриването на курса. И лектори, и участници взаимно си отправиха сърдечни пожелания за много здраве, успехи в благородната им мисия и надежда за нови бъдещи срещи в следващите курсове. Голямата изненада дойде накрая, когато Цветан Кунчев обяви, че в знак на благодарност към организаторите и лекторите на курса участниците връчват на всеки поотделно скромен подарък - живи цветя в саксии. За радост на присъстващите, в този момент пристигна и председателят на СГБ Николай Нинов, който от сърце поздрави всички за чудесното им представяне и се снима за спомен с тях.

   Специално внимание заслужават и организаторите на курса - за перфектното му провеждане. Всичко бе повече от отлично подготвено, менюто в ресторанта, подбрано от Димитрина Демирева бе богато и вкусно и нямаше никакви поводи за оплаквания или каквито и да било проблеми свързани с храненето или нощувките! За което всички - и аз лично, и участниците, благодарим от сърце!


ЗА УДОСТОВЕРЕНИЯТА,

СЕРТИФИКАТИТЕ И ОЩЕ НЕЩО

 

Миряна Мошева

Координатор на НМКЦ по ЖЕ към СГБ

   Липсата на точна информация, свободните тълкувания и незнаенето наистина могат да объркат хората. Затова сега  ще се постарая да обясня на всички интересуващи се, как стои въпросът с така наречените удостоверения и сертификати, свързани с българския жестов език.

  Трябва да ви разкажа за историческите факти. По време на ІІ конгрес на Световната федерация на глухите (СФГ) през 1955 г. бе дадена препоръка към държавите-членки да започнат създаването на свои жестови речници, за да облекчат живота на своята глуха общност. Така у нас се създаде първият речник през 1961 г., но само от 700 думи и техните жестове. През 1975 г., пак  по препоръка на СФГ, екип от глухи и чуващи деятели от различни държави създадоха международния език „Жестуно” с цел, глухите да могат да се разбират, когато се събират на големи международни изяви – конгреси, олимпиади, фестивали и др. На гърба на речника е отбелязано, че той е съставен след проучването на жестовите речници на глухите от 24 държави.

   У нас „Жестуно” бе усвоен и овладян през 1979 г., при провеждането на VІІІ световен конгрес на СФГ, на който СГБ беше домакин. Дотогава много от българските думи нашите глухи изразяваха само с първата буква от името на думата - „П” за политика, проект; „С” – за социално и т. н. По същото това време СФГ даде препоръка на държавите, когато правят своите речници, да ползват „Жестуно”. Когато започнахме да правим през 1993 г.новият, обогатен с нови думи и жестове български жестов речник – нашият изявен специалист и сурдопедагог, учител в софийското училище Иван Куртев, ни препоръча същото: - да ползваме именно от „Жестуно” образци и жестове. И в това нямаше нищо лошо - напротив, обогатихме се! Който пожелае, може да види в специалната библиотека на СГБ как много от жестовите речници на държавите в Европа са заимствали от „Жестуно”!

   Затова е много чудно защо младите ни нечуващи хора не приемат този жестов език, който ние всички отдавна ползваме. Както го ползват и по-старите ни съюзни членове! Вместо да бъдем доволни, че имаме богат жестов речник от близо 5000 думи и техните жестове, за да получаваме по-богата информация от всичко, което става около нас! При това другите европейски държави имат по-малко на брой думи и жестове!  Тези 5000 думи в  речника за българския жестов език  на този етап ни помагат  в училище, в университета да можем да разбираме по-сложните думи и понятия от учебниците! Колко загубено време  измина, за  да спорим: „Този - не”! „Този – да”! И сами да си пречим.  Но да спрем дотук.

   Относно удостоверенията и сертификатите.

   Когато нашите първи и изявени сурдопедагози Кандо Кандов и Иван Куртев през 1970 г. започнаха да обучават преводачите, за да помагат на глухите и чуващите у нас да се разбират, им връчваха при успешно  взет изпит Удостоверения, че владеят жестовия език. Тези удостоверения бяха направени на обикновен картон в нашите печатници. Някои от по-старите наши преводачи ги пазят и до днес!

   Задължително е, когато се учи нещо, човек да си има документ, че наистина знае и може! В желанието си да защитим авторското право на нашите речници, отидохме в НАПОО – Националната агенция за професионално обучение и образование, която единствена даваше лицензии. Тя ни помогна да получим официално и  професията „преводач на и от жестов език”, която беше включена в класификацията на официалните професии в България.

   НАПОО постави редица условия - колко часа да трае обучението, за да се получи техния държавен документ. За професията „жестов преводач” изискването е да има обучение от 960 ч. при това не само за жестовия език, но  за  много повече знания – икономически, правни, познаване на законите, социална политика, здравна политика  и т.н. И след положен теоретически и практически изпит се връчва държавния сертификат  на НАПОО „Удостоверение за придобита професионална квалификация”

   Без горните  знания, само за усвояването основите на българския жестов език от 3000 думи и техните жестове – се изисква обучение  от  150 часа по установена програма и методика. И след  проведен изпит по обявен предварително регламент и показан успех се връчва държавен сертификат „ Удостоверение за професионално обучение”.

   Междувременно от НАПОО ни препоръчаха освен тези условия, СГБ да си направи вътрешен правилник с наши вътрешни категории, за да стане по-ясно кой за какво е подготвен. Преди още да получим лиценза, за да преподаваме жестовия език, вече бяхме създали:

   - Удостоверение „А” за преводач-тълковник. Те се връчваха предимно на деца и близки на глухи съюзни членове и на тези наши чуващи служители, които дълго бяха живели между тях – защото само те умееха да тълкуват и обясняват аграматичната жестова реч на по-малко образованите глухи, които чуващите трудно разбираха.При това обучението ние обяснявахме колко е отговорно да бъдеш преводач-тълковник, защото и за най-малката грешка в разбирането можеше да се обърка животът на глухия човек. Затова само носителите на категория „А” имат право да превеждат в съда и в полицията.

   - Удостоверение „Б” се дава на всички  чуващи лица, овладели много добре българския жестов речник, за да помагат навсякъде на нашите глухи хора.

   - Удостоверение „В” направихме за  учители, владеещи жестовия език че имат умения  да преподават с негова помощ своя  предмет,  за да ги стимулираме да го научат и използват в учебната си работа

   -  Удостоверение „Г” е за  чуващи лектори, които имат право да преподават БЖЕ на чуващи лица, които те получават след проведен показен урок пред   изпитна комисия

   И накрая, тъй като имахме доста образовани наши глухи, които владееха граматически правилен български език и  бяха овладели българския жестов език „А” имаха и добри умения да отчитат по устните и фактически помагаха на своите глухи другари, вместо липсващите чуващи преводачи. И заедно с  това, за да развиваме и провеждаме по-добра културно-просветна дейност в нашите клубове на РО, решихме да подготвим наши кадри от глухи лектори, които с артикулация и жест да изнасят интересни информации, беседи, събрания и др. събития, за да се запълни липсата от подготвени или поканени жестови преводачи. И така създадохме за тях  удостоверение „Д”, с право  да  обясняват и преподават БЖЕ на нашите глухи съюзни членове.

   И  близко е до ума, че участници в краткотраен курс, без положени изпити по утвърден регламент не е възможно веднага да получат такъв отговорен държавен сертификат. Затова  при  кратък курс, когато няма време за овладявяне на по-голям обем знания, връчваме на показалите отличен и добър успех удостоверения „Д” за глух лектор – учител на глухи по ЖЕ. Когато  участници в  кратък обучителен  курс покажат  добри качества  и  умения, те имат възможности да преподават жестовия език и на чуващи курсисти. Но за тази цел трябва да овлаеят пълноценно поне първата част от речника на българския жестов език и да се явят на изпит по утвърден регламент, за да получат държавен документ за лекторска правоспособност не само за глухи, но и за чуващи курсисти.

   Във връзка с горното изложение, е необходимо да се отбележи, че Световната федерация на глухите – СФГ вече няколкократно  обявява и отправя апели към държавите и към  международната глуха общност, че се налагат нови виждания и изисквания в обучението  на хората със увреден слух. А именно – че те трябва да бъдат научени да говорят и пишат граматически правилен национален    език, на който да се учат с помощта  - на националния жестов език,  на така наречения билингвизъм / на два езика / за да имат повече възможности да работят и живеят сред чуващото общество.

   За тези, които се интересуват от този факт, бих препоръчала да прочетат статията  „Правата на слуховоувредените хора по света”, отпечатана в бр. 3-4 от 23 февуари 2015 г. в нашия в-к „Тишина”. Който СФГ е разпространила наскоро в своя сайт като НОВ АПЕЛ, към страните, участващи в ООН.


ЕКИП ОТ ГЛУХИ СПЕЦИАЛИСТИ

ПО ЖЕСТОВ ЕЗИК КЪМ СГБ

   Съюзът на глухите в България винаги е работил и продължава да работи в тясно сътрудничество с всички държавни институции, сред които е и Министерството на образованието (МОН) и най-вече - с неговата Дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието”, към която са отделите „Подкрепа на развитието. Специални училища. Интеграция” и „Достъп до образование”. Чрез тези контакти СГБ полага основите и търси възможности за бъдещо финансиране за развитието на жестовия език.

   Една от приоритетните цели на СГБ е разширяването и обогатяването на езика на глухите, за да може в даден момент да се приложи в образователната система, по-специално - в специализираните училища за глухи деца. В следващите седмици СГБ трябва да осъществи необходимото, за да има екип от глухи специалисти по жестов език, чрез които, ако Министерството на образованието пусне обществена поръчка, която е свързана с жестовия език, СГБ да е готов да се включи в нея със свои експерти - специалисти по жестов език.

   В тази връзка работна комисия към СГБ ще проведе интервю с кандидати за включване в екип от глухи специалисти по жестов език на доброволни начала. Стремежът на ръководството на СГБ е да има прозрачност в подбора на екипа.

   ИЗИСКВАНИЯ към кандидатите: автобиография и мотивационно писмо; висше образование, много добри познания и владеене на български жестов език и на български език (писмен и говорен), компютърна грамотност.

   Краен срок за кандидатстване – 20 май.

   Кандидатурите да се изпращат на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СГБ: НИКОЛАЙ НИНОВ


НОВИ ИНФОРМАЦИОННИ

СТРАНИЦИ ВЪВ ФЕЙСБУК

   През февруари в социалната мрежа Фейсбук се появи и страница на хората с увреден слух от Стара Загора на адрес https://www.facebook.com/groups/1384916841774860

   Създадена от Антония Хубенова с цел да информира за всичко по-важно от живота на нечуващите в региона, страницата бързо доби популярност и към днешна дата в нея са включени 123 души. Когато честитихме информационната придобивка на старозагорци, изразихме надежда, че глухите хора и от други градове в страната ще последват техния пример.

   Така и стана - на 24 март тази година председателят на софийската районна организация Дамян Калчев стартира във фейсбук подобна страница на адрес https://www.facebook.com/groups/1807377136154898/?fref=ts с поздрав към всички желаещи да се присъединят в нея:

  „Здравейте, софиянци! Добре дошли в групата на Районната организация - София. Тук ще публикуваме различни новини, съобщения и т.н., свързани с организацията. Надявам се, че вие ще помогнете да поканим още софиянци, защото сам не мога да поканя всички. Лека-полека ще добавяме и новини, и клипове, за да бъдете информирани за всичко. Ще се радвам да имаме въпроси, предложения и т.н. С една дума - да ни е честита!”

   Софийската страница много бързо спечели привърженици и вече има 144 участници. Първата важна информация, публикувана на страницата (адресът й в интернет е) е посветена на откритата работна позиция специално за глухи в компанията Ай Би Ес в София; а също и за отчетните събрания на ТО 1, 2, 3, 4, Перник и Пирдоп.

   Пожелаваме от сърце на създателите на тези две страници в една от най-популярните социални мрежи най-вече успех в благородната им мисия - пълна информираност и прозрачност при поднасянето на новините за всички хора с увреден слух, живеещи на територията на регионите!

СГБ


Тишина®


 

   

В момента има 8  гости и няма потребители и в сайта

© ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ