Брой 12 на в-к "Тишина" от 30 юни 2015 г.
XXVI НАЦИОНАЛЕН ФЕСТИВАЛ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА
САМОДЕЙНОСТ НА СЪЮЗА НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ
ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ИЗКУСТВОТО НИ
ОБЕДИНИ С КРАСОТАТА НА ЖИВОТА
В град Трявна от 12 до 14 юни се проведе 26-я Национален фестивал на художествената самодейност, организиран от Съюза на глухите в България.
Повече от 150 самодейци от цялата страна показаха тук своя талант и умение.
Фестивалът се проведе под патронажа на кмета на гр. Трявна г-н инж. Драгомир Николов.
На представленията на Фестивала присъстваха наши членове, специално дошли от други градове на страна, както и представители на обществеността в град Трявна.
26-ят Национален фестивална художествената самодейност, организиран от Съюза на глухите в България, за пореден път доказа, колко е чист духът ни, колко са силни възможностите ни да творим изкуство, и колко интелигентни са способностите ни за да го покажем.
Случайно, или не, фестивалът се проведе в Зала „Дръзновение” на читалище „Пенчо Славейков” в град Трявна.
Да, дръзновение! – тъкмо това бе водещото начало в изявите на нашите самодейци. При всичките изпитания, които днешното време поставя пред тяхната работа, при всичките трудности с материалната база, тези момчета и момичета, тези наши прекрасни самодейци показаха своята воля и дух. Много от тях представиха нови танци, индивидуални изпълнения и пантомима.
Фестивалът бе открит от председателя на СГБ г-н Николай Нинов, който с малко, но с най-верни думи приветства участниците. И пожела успех на всички - чийто живот е осмислен от любовта към изкуството, за да могат да покажат тук най-доброто от нашата самобитна култура и естетика.
Кметът на Община „Трявна” г-н Драгомир Николов също ни пожела успех. „И нека – винаги в живота ви да остане омайния спомен от магнетичната Трявна” – пожела той. И в знак на уважение към труда ни връчи сувенири на всички координатори на Районните организации.
На откриването на Фестивала присъстваха и заместник кметът на община „Трявна, г-н Георги Ненчев, отговорникът по културната дейност в общината г-н Кольо Дапков , и г-жа Доника Балабанова- главен специалист „Социални услуги”, с чието съдействие форумът ни бе организиран и представен.
Фестивалът започна с едно вълнуващо изпълнение, което „зареди” залата още в първите минути с най-добрите емоции.
Химнът на Република България бе изпълнен с мимика и жест от сборна група самодейци от страната. А най-отпред бяха най-мъничките дечица от Пловдив, които предизвикаха истинско възхищение и умиление.
Публиката бе на крака и дълго ги аплодира.
Красиво бе в зала „Дръзновение”!
Красиво бе и във всичките часове до края на концерта.
59 изпълнения! на наши самодейци от всички Районни организации бяха представени тук. Много от тях нови – както в танците, така в пантомимата, така и в индивидуалните изпълнения - с нови идеи и с модерно чувство за естетика.
Заслужава обаче да отбележим и още нещо, което за първи път се случваше на този фестивал. Тук се прояви така желаната приемственост между поколенията. Досегашни изпълнители се представиха и като художествени ръководители на състави /Атанас Калинов/, досегашни изпълнители се изявиха и като хореографи и художествени дизайнери на костюми / Анжела Акрамова/, досегашни изпълнители се представиха със специални авторски произведения /Петра Ганчева/. За първи път изпълнители от две районни организации показаха съвместна изява /Плевен и Дупница/. Видимо на фестивала бе възвръщането на пантомимата / 15 изпълнения!/ А участието на учениците от Софийското ни училище, както и на най-малките ни таланти – 6-7 годишните дечица от Пловдив, доказва, че изкуството ни ще продължава да е все така красивата сила, която ще ни обединява. Както и досега.
Е, какво по-добро доказателство за това, че традицията е жива. Но и още - че нашето художествено изкуство придобива вече ново, съвременно развитие. Въпреки трудностите. А може би тъкмо заради тях.
Часовете минаваха, интересът не спираше. Вижте снимките и ще разберете защо. За съжаление, въпреки желанието ни, не можем да покажем всички. Но нека има и за следващи публикации.
* * *
И накрая, нека отбележим с благодарност „подаръкът”, който ни направиха домакините от РО „Горна Оряховица”. Специално за нас, по тяхна покана, артистите от трупата „Мим Театър” при Драматичен театър „Рачо Стоянов” – Габрово, изнесоха своя спектакъл „Другият” в залата на читалището в Трявна. Постановката е дело на д-р Тодор Шандурков, известен в средите на хората с увреден слух като художествен ръководител на незабравимия състав на глухи габровски пантомимисти.
Прекрасен спектакъл. Завършил с още по-прекрасните думи на г-н Шандурков, отправени към всички в залата - „Вие сте вдъхновителите на доброто изкуство!”
В ДЕЛОВАТА ЧАСТ НА ФЕСТИВАЛА
СРЕЩИ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СГБ
По време на ХХVI Национален фестивал на художествената самодейност председателят на Съюза на глухите в България г-н Николай Нинов проведе редица делови срещи с ръководители на Община Трявна.
Той гостува на кмета на общината, по негова покана, срещна се с отговорника по културната дейност, посети и Центъра за рехабилитация и интеграция на хората с увреждания.
* * *
Радушният прием, който г-н Николай Нинов имаше при срещата си с кмета на община Трявна г-н Драгомир Николов, бе знак не само за добронамереност, но и за много уважение към нас и нашата самобитна култура. „Длъжници сме на хората с увреден слух – каза г-н Николов. Но вашето посещение е повод да помислим за това. Защото в нашия град има рехабилитационен център за хора с увреждания, но няма жестов преводач. Ще направим необходимото, за да привлечем там и хората с увреден слух”.
Г-н Драгомир Николов представи дейността на общината като изключително успешна през последните години. За обновяването на градската среда и културната самобитност е работено по 17 проекта с европейско участие. Сега Трявна е красива, гостоприемна и уютна за всички – и за гостите , и за участниците в многобройните културни прояви. А Фестивалът на художествената самодейност на СГБ със своята уникалност, ще даде ново богатство на проявите на изкуството тук.
Председателят на СГБ г-н Николай Нинов представи най-важните приоритети на нашата съюзна дейност. Изтъкна и трудностите, които имаме във връзка с Директива 1407 за осъществяването на важни за нас проекти за културни и други прояви. Но подчерта, че въпреки всичко Съюзът на глухите в България има изключителния приоритет да насърчава своите членове за активен духовен живот, за образование и творчество. А този Фестивал доказва именно това – че трудът, който полагат те, осмисля живота им, прави ги добри и интелигентни хора.
Приятелство бе създадено тук - между СГБ и Община Трявна. Двамата ръководители си размениха подаръци и си пожелаха нови срещи.
В ЦЕНТЪРА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ
В Центъра за рехабилитация и интеграция на хората с увреждания председателят на СГБ бе чакан гост. Ръководителката г-жа Доника Балабанова показа стореното от общината за хората с увредено здраве.
115 души са потребителите на Центъра, за които се осъществява грижа по различни реализирани проекти с европейско участие. За последните 7 години са вложени повече от 1.5 млн.лв. Центърът разполага с 4 малки къщи, за дневна и седмична грижа, където са настанени хора според тяхното увреждане и възраст А два етажа в голямата сграда са предназначени за стари хора с постоянно пребиваване. Медицинските грижи са перфектни, като лекарите нямат кабинети, а работят при самите пациенти. Специални занимания са осигурени и за трудова терапия. Създадено е и социално предприятие за обществено хранене за хора в неравностойно положение. Скоро предстои и откриването в обновена сграда на зали за различни занимания и за почасови услуги.
Предстои и друго. Ще бъде осъществена идеята, която възникна сега, в дните на нашия Фестивал - в Центъра да бъдат активно привлечени и хора с увреден слух. В общината засега няма специалист по жестов език. Но бе приета с отворено сърце идеята на г-н Николай Нинов, докато бъде подготвен такъв специалист, наши глухи членове, повечето от които разбират и по устните, да бъдат включени в работата на Центъра. Това несъмнено ще е добро за тяхната интеграция.
Г-жа Балабанова бе категорична на сбогуване – „това ще свърша в най-кратки срокове, след като проучим броя на всички глухи хора тук. На следващата ни среща ще говорим за други нови общи идеи”.
* * *
Провеждането на 26-я Фестивал на художествената самодейност в град Трявна, придоби и нов смисъл. Смисълът на новото начало за живота на глухите хора в тази община, което предстои.
Нека да е за добро!
ОПРЕДЕЛЕН Е ЕКИП ЗА РАЗРАБОТКА
НА ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ЖЕСТОВИЯ ЕЗИК
В бр. 9-10 на в. „Тишина” ви информирахме, че Националният съвет за интеграция на хората с увреждания (НСИХУ) прие в гр. Правец тази година Проект на План за действие. Все още се чака утвърждаването му от Министерски съвет, както и инструкциите, насоките и програмите от Министерството на образованието и науката.
На основание обявление във в. „Тишина” и фейсбук страницата на СГБ, за провеждане на конкурс за специалисти, в Съюза на глухите в България бяха проведени няколко срещи с глухи специалисти за обсъждане на подготовката на разработка за изследване на жестовия език.
Със Заповед No. 87 от 06.06.2015 г., председателят на СГБ Николай Нинов определи екип от следните глухи специалисти, членове на СГБ в състав:
- Ръководител – Дамян Калчев, председател на Районна организация на глухите – София и специалист по мултимедия.
- Координатор – Валентина Христова, сурдопедагог от София.
- PR – Цветан Кунчев, сурдопедагог, педагогически съветник от София.
- Организационен секретар – Анна Динчева, сурдопедагог и социолог.
- Счетоводител – ще бъде включен на по-късен етап.
След стартиране и финансиране на разработката, за нуждите на изпълнението ще бъдат включени още глухи консултанти, глухи регионални ръководители и глухи участници в изследването от цялата страна.
Определеният със заповед екип ще работи изцяло безвъзмездно по подготовката на разработката на изследването. На екипа е предоставен кабинет на третия етаж в сградата на Съюза на глухите в България, както и оборудване и технически пособия, които да ползват за нуждите на работата си.
АКТИВНО УЧАСТИЕ НА ХОРА С УВРЕДЕН СЛУХ
В ПЕТИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС НА НПО
Във „Витоша Парк Хотел”, София се проведе Петият Национален конгрес на Национална пациентска организация –НПО.
Участие в него взеха над 160 човека-лидери на пациентски организации от цяла България, представители на институции, съсловни организации, неправителствени организации, фармацевтичната индустрия, както и много експерти в областта на здравеопазването.
Част от участниците в този национален форум, бяха хора с увреден слух, представени от Сдружение „Отворено общуване“.
Събитието беше открито от министъра на здравеопазването Петър Москов. Присъстваха и д-р. Даниела Дариткова – председател на Комисията по здравеопазване, представители на НЗОК, Български лекарски съюз и др. институции свързани със здравеопазването.
Темата на тазгодишното юбилейно пето издание на Конгреса беше „Достъп до качествени здравни грижи и лечение на пациентите в България“
Един от основните акценти в програмата на Конгреса беше поставеният непосредствено след официалното откриване дискусионен панел на тема: „Реформите в здравеопазването – в полза на българския пациент“, в който се дебатираха и разясняваха планираните в сферата на здравеопазването реформи и защо те са необходими.
По време на дискусията – пациентът бе поставен във фокуса на здравеопазването. Участниците в конгреса, задаваха своите въпроси към министъра на здравeопазването и другите представители на здравни институции.
Своите въпроси зададоха и хората с увреден слух, които участваха в конгреса.
Д-р. Москов заяви отговорно, че предвидените реформи в сектора на здравеопазването са насочени към осигуряване на цялостно лечение на социално-значимите болести, а не като сега – лечение на парче.
Като един от най-наболелите проблеми се оказа и високият процент доплащане, което пациентите в България правят и което е почти 50%. В тази връзка се постави значението на разделянето на здравноосигурителния пакет, който да гарантира, че всеки пациент ще получи адекватно и качествено лечение за вноската за здравеопазване, която прави.
По време на втория ден на Конгреса, в рамките на две работни сесии, посветени на темите „Качество на здравната система“, „Реформа в организацията на здравеопазването“ и „Лекарствена политика“, в които се дискутираха необходимите промени в системата на българското здравеопазване. Изводите от дискусиите бяха изведени и включени в меморандум на пациентските организации, който бе изпратен до министерството на здравеопазването, медиите и широката общественост.
Участниците с увреден слух активно се включиха във всички сесии и дискусии и поставяха гледната точка и нуждите на глухите хора, свързани със здравеопазването им.
XXVI НАЦИОНАЛЕН ФЕСТИВАЛ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА
САМОДЕЙНОСТ НА СЪЮЗА НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ
КОМЕНТАР
КЪДЕ ОТЛЕТЯ ФЕСТИВАЛНИЯ ДУХ
Поне веднъж в живота си човек трябва да посети местенца из България, в които все още е жив духът на миналото. Да вдъхне мириса на нагорещен каменен кълдъръм, билки и старо дърво. Да прокара пръсти по гравирани от майсторска ръчица дърворезбарски шедьоври. Да погледа бълбукащите зелени води на реката, понесени към долината. И да опита бабините сладокуски с аромат на детство.
Трявна предлага много повече от това.
Напечен от слънцето, в ранния юнски следобед служебният автомобил пъпли като тежък бръмбар по каменната настилка и се закотвя пред едноименния хотелски комплекс в центъра на града. Денят обещава възщедри дози слънце. Тук сме за Националния фестивал на художествената самодейност, който Съюзът на глухите в България провежда за 26-ти път. След живописното пътуване през местенца с шеговити имена (Жълтеш, Торбалъжи), посрещане и настаняване, по програма следват репетиции за участниците, свободно време и вечеря.
12-ти, ден първи. Възрожденска Трявна е магнит за очите. Чисти, спретнати улички. Ако я посетите през юни, очите ви ще потъват в зелено изобилие, надничащо иззад дървени огради. В Трявна всичко е от дърво. Резбовани са табелките на кокетните дюкянчета, бакалнички, дори контейнерите за рециклиране. Резултат от двадесет и два спечелени европейски проекта. Масивни врати, ковано желязо, естествена кожа, натурален текстил. Личи си, че занаятите са живи.
13-ти юни, ден втори. В полутъмната зала на читалище „Пенчо Славейков” в Трявна огряната от прожектори сцена бързо се изпълва с дръзновени фигури. Родният флаг и този на евросъюза се стелят под гигантския надпис „XXVI Национален фестивал на художествената самодейност.” Логото на Съюза на глухите просветва в синьо, тежките черни завеси на кулисите се поклащат нетърпеливо. Тук-там надникват забързани лица, поскърцват седалки, заемат се места. В десетия час на деня ароматно кафе все още дими в нечии ръце. Настройват се фотоапарати, таблети и телефони – ловците на спомени и емоции.
Откриване. Наситени с тържественост слова. Скрепени длани и взаимни поздравления. И химнът на България, прочувствено изпълнен от малки сладури, чиито ръчици артистично рисуват жестове във въздуха. Програмата прелива от изпълнения, за всяко от които са отредени между 3 и 6 минути. Редът, определен чрез предварителен томболен избор, повелява появата на участниците да става така, че да няма поредност на едни и същи районни организации на глухите по градове.
Толкова са много и сякаш с толкова малко време за изпълнение. Поезия, пантомима, танци и песенни изпълнения ще насищат въздуха. Очакванията за нещо ново и непоказвано до момента са големи – по регламент на тазгодишния фестивал това е едно от задължителните условия за участниците. Проблясват светкавици, в мрака танцуват за поздрав разперени длани.
Като че ли най-интересно бе при пантомимата. Севилският бръснар поотряза някой и друг мустак, а след танцово изпълнение момчетата на Пони показаха що е “Бон апети”. С карирана престилка и кулинарно шапо Боби дьо Димиус пунтираше Звездев, ряза лук, поплака си, издегустира сума ти винце и пообърка вратите на хладилника, докато край него гравитираше „оператора” Тони, за да „заснеме” всяка стъпка на кулинарния майсторлък и симпатичните каръщини. Малките „понита” пораснаха. И за пореден път доказаха, че имат ненадминат учител в лицето на българския Марсел Марсо - Панталей Христов, който за огромно съжаление на мнозина този път не се изяви на сцената. Чудесни младежи! Малко по-късно в програмата те имаха още едно изпълнение – „Бар *Дивият Запад*”, където в ролята на флегматичната, непукистка чистачка на бара, с цигара в уста, бе Цвети Маринова.
Глътка свежест в танцовото море от вече виждани изпълнения вляха на публиката Росица Караджова и Кристина Григорова от Хасково с „Чихуахуа”, които наистина показаха нов танц и сценично облекло, артистизъм и шеговитост. Към края на първата част от програмата двете изненадаха много, много приятно публиката със солидни дози рок по песента на Милена Славова „Ха-ха!”.
И отново пантомима, радваща окото. Станчо Генчев от Габрово спаси птица с ранено крилце и с грижа и обич я пусна в небесата. Деликатно напомняне, че свободата е любов и любовта е свобода, а хората и птиците си приличат много повече, околкото забелязваме. Забавно беше и шестминутното им изпълнение „Въжето”.
Елегантните дами Радка Йорданова и Стоянка Петрова от Ямбол се представиха с прочувствени и артистични песенни изпълнения.
Затрогващо бе и изпълнението на плевенчани „Дует”, с което завърши първата част на фестивалната програма, и извика сълзи в очите на доста зрители. Сърцето наистина никога не моли, но любовта всякога пребивава в него, макар и непоказвана понякога. Прекрасно представяне на Кремена Петрова и Пламен Димитров!
Страхотен живец внесе изпълнението на пловдивските младежи по песента на Куин „Не ме спирай сега” (Don’t stop me now), във втората част от програмата и напомни колко е важно да не спираш, когато те движи порив да твориш прекрасности.
Усмивки и реалистичен нюанс внесе по-нататък пантомимната сценка „Пред лекарския кабинет”, където пациентите не получиха, за каквото дълго чакаха, но пък си тръгнаха с други неща. Накрая уникален спектакъл изнесоха габровци, показвайки как от две кърпи се сътворяват птици, мъж, жена, и какво ли още не! Ето нещо, което наистина бе и ново, и забавно, и широко усмихващо, наситено с така типичния габровски хумор!
Разбира се, различен е зрителният ъгъл когато си наблюдател, и когато си участник. За изпълнителите в 26-тото издание на фестивала и за техните ръководители остават трепетните емоции от подготовката и представянето. За зрителите, много от които не усетиха фестивалния дух, впечатленията са по-скоро смесени.
Каква е равносметката?
Голяма част от танцовите изпълнения в програмата тази година, за жалост, бяха далеч от регламента, заради повторение с предишни представяния – и като костюми, и като репертоар. Поредица фолклорни танци и танго също не бяха нови за повечето зрители. От един момент в първата част от програмата се усети значително раздвижване в публиката, хора излизаха от залата, все по-рядко ентусиазирани длани се вдигаха във въздуха, почти не просветваха в мрака светкавици, жадни за уловени мигове. Младежките формации се раздаваха с усмивка и ентусиазъм, но някак си не бяха достатъчни да компенсират липсата на нови изпълнения.
Във втората част от програмата соловите песенни изпълнения дори не успяваха да предизвикат усмивки. Изпълнителките очевидно се смущаваха, може би защото повечето от тях излизаха за пръв път на сцена. Похвала заслужава смелостта им да опитат, но все пак би било добре художествените им ръководители да работят в бъдеще повече върху мотивацията и психологическата подкрепа, за да могат песенните таланти да разгърнат целия си потенциал следващия път.
Дръзновението в някакъв момент се оказа изчезнало от зала „Дръзновение”. Когато се поднася подарък, е важна и опаковката. Тя всъщност е половината подарък и подклажда удоволствието от отварянето му. Но изпълнение, поднесено на публиката от изпълнител/и във всекидевно облекло, отнема не само от чара му, но и обезсмисля съдържанието. На фестивал като на фестивал. Трябва да е цветно, позитивно, с дух и душа.
Има още твърде много неща, които могат да се пожелаят за в бъдеще. Как се усеща атмосферата на игривост и фестивален дух, когато липсва по-голямо колегиално и зрителско уважение към изпълненията на сцена? Когато постоянно се отварят и затварят някакви врати, разсейващи вниманието, когато по време на изпълненията иззад кулисите надничат гримирани лица? Или когато самата публика рехаво заема местата си насред изпълненията, спира се да комуникира по начин, пречещ на останалите зрители? И дори когато самите изпълнители са неориентирани за реда на появата си и изчакват в публиката.
Правеше впечатление и обстоятелството, че на фестивала не присъстваха граждани на Трявна, и някак си това подчерта затворената структура на тихата общественост. Национален фестивал, който сякаш бе само за хора със слухови дефицити, чиито артистични изпълнения останаха скрити за външния свят, неогласени. И някак недооценени от тихата публика.
Наблюдаваше се една подчертана и смущаваща тенденция през последните години – повсеместната умора и у публика, и у изпълнители, която си личеше от всичко, изброено по-горе. Може би мнозина бяха дошли на фестивала с по-големи очаквания.
Остават и много въпроси – нима художествените самодейци са уморени дотолкова, че липсата на ентусиазъм бе видима дори за несвикнал с фестивалите зрител? Ще прочетем ли на страниците на вестник „Тишина” искрено споделени наблюдения, за да намерим начини да се справим с това занапред, или снизходително и лаконично ще се уверяваме, че всичко „беше много хубаво”.
Винаги може повече! Убедена съм в това. Защото вярвам във вродения артистизъм на хората със слухови дефицити, които неведнъж са доказвали потенциала и възможностите си в песенното, танцовото, пантомимното изпълнение. Бяха в град, в който възрожденския дух и борбеност са втъкани във всяка къща и каменен кълдъръм, но като че ли останаха недокоснати от него този път. Иска ми се да запазя увереността си, че следващият път ще бъде по-пъстроцветно, с повече атмосфера и творчески ентусиазъм, по-добра организация и жестов превод.
За да може да се усети и съхрани в наследство онзи дух на художествената самодейност, който пази традициите живи.
Христина Чопарова
ПРЕДСТОЯЩО
ШЕСТИ НАЦИОНАЛЕН СЪБОР
ПО СПОРТЕН РИБОЛОВ
Съвсем скоро на 3, 4 и 5 юли Съюзът на глухите ще проведе VІ национален събор по спортен риболов. Тази година сме избрали едно вълшебно място, езерото на лесопарк „Липник”, край гр. Русе. То се намира в огромен горски масив от липови дървета с площ от около 20 000 декара, откъдето произлиза името на местността. Лесопаркът е смятан за най-големия на територията на България.
С решение на Общото събрание на пълномощниците проведено на 29май тази година се прие предложението участниците в националния събор по спортен риболов да бъдат трима от РО. Както е описано в регламента същите трябва да имат риболовни билети със заверка за текущата година, както и да носят със себе си съответната риболовна екипировка – палатка, спален чувал, въдица, захранка, стръв и т. н.
Вече сме приготвили такъмите и ще се видим там!
Тишина®