Брой 17 на в-к "Тишина" от 16 октомври 2015 г.

 

15 ГОДИНИ

ТЕРИТОРИАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ГЛУХИТЕ В САНДАНСКИ

 

   Трети октомври, 17.30 ч. Денят е събота. Гости, колеги и приятели престъпваха прага на просторната зала в луксозния хотел „Пирин” в Сандански, където с „Добре дошли!” Костадин Тойтов се здрависваше с всеки новодошъл. А съпругата му Пенка с бяла панделка закачваше на гърдите на всеки червено сърчице с четирилистна детелинка.

   В дъното на залата надписът „15 ГОДИНИ ТО НА ГЛУХИТЕ В САНДАНСКИ” бе разположен между балони в цветовете на българското знаме; а непосредствено до него бе екранът, на който се пускаха музикални презентации с картини от забележителностите на Сандански. Зад масите и столовете на специални стативи бяха експонирани творби на талантливия самоковски художник Радослав Генев, а до тях имаше изработени от художничката Маргарита Стефанова изящни сувенирни кукли, играчки и фигурки. Синът на Маргарита - Стоян Стефанов, член на ТО-Сандански, е наследил гените й и също се занимава с творчество – неговите металопластики бяха едни от най-хубавите на изложбата на младите творци на ТО, за която сме писали във вестник „Тишина”.

   До входа на залата пък имаше огромна маса, на която бяха подредени коктейлни хапки, предоставени от Пенка Тойтова, майка на Мария Тойтова, председател на младежката организация на глухите към РО-Дупница.

  Празненството бе открито от Людмила Караиванова, организационен секретар на ТО на глухите и ръководител направление „Образование” в община Сандански. Тя отправи кратко приветствие към всички присъстващи и им благодари за това, че са дошли на тържеството:

„Мариана Николова ще изпълни „Пред Бога раждаме се равни” - поздрав към всички вас”, добави тя. Зазвучаха стиховете от химна, посветен на глухите хора и изпълняван от група „Жестим”: „Пред бога раждаме се равни, деца на майката земя, усмихнати и лъчезарни с ръце говорим на света. Орисницата ни предсказа, с жест и знак ни надари, животът свят ни тя показа и път към него да вървим... И на теб, и на мен е животът отреден, и на теб, и на мен е животът подарен! И пеем ние, и играем, танцуваме балет и рок, и учим, пишем и мечтаем да покорим света широк! И ако ти докоснеш с длани сърцето мое и лице, с усмивка, с песен ме поканиш, ще стоплиш моето сърце!”. Едва що заглъхнаха последните думи, изрецитирани от Мариана, и г-жа Караиванова продължи: „Чудесно е, че се събрахме тук, в гостоприемния парк-хотел „Пирин”, за да отпразнуваме заедно 15 години от основаването на териториалната организация на глухите в Сандански. Само преди два дни приключи международната седмица на глухите хора. Но аз не прочетох в нито един вестник и не чух в повечето централни или местни средства за масова информация отразени или коментирани нуждите, проблемите и мечтите на тези хора. Някои ги наричат хора е увреждания, други ги именуват инвалиди, а трети - различни... Истината е, че днес, в този празничен за нас ден, ние, членовете на ТО на глухите от Сандански изразяваме нашата солидарност и подкрепа към всички наши братя и сестри по съдба от целия свят! И нека по този повод да си пожелаем взаимно успехи в ежедневната борба за оцеляване и възможности за достоен живот!”

   След като представи гостите - Петър Тричков, член на Управителния съвет на Съюза на глухите в България и председател на районната организация на глухите в Дупница; Горица Милчева, координатор на РО на глухите в Дупница, Илиян Радев, член на УС на СГБ и координатор на РО на глухите в София, протойерей Георги Танчев, архиерейски наместник на Санданска духовна околия; Дамян Калчев, председател на РО-София и Гергана Никифорова, председател на териториалната организация на глухите от Кюстендил. На тържеството присъстваха и гости от Петрич и Благоевград. Прочетоха се поздравителните адреси, връчени по повод юбилея, като Петър Тричков, член на УС и председател на РО-Дупница, прочете поздравлението от Николай Нинов, председател на Съюза на глухите в България.

   Приветствия и подаръци връчиха също Петър Тричков, Дамян Калчев и Гергана Никифорова, след което, като представител на общината, г-жа Караиванова прочете специално изпратеното от кмета на Сандански Андон Тотев поздравление до членовете на ТО-Сандански и всички присъстващи.

   След това Петър Тричков, председател на РО-Дупница, връчи членските книжки на новите членове на ТО - Вяра Кифова от София и Георги Талазов от Ново Делчево.

   Прекрасна концертна програма поднесоха специално поканените от ръководството на районната организация в Дупница малки и големи танцьори и певци с увреден слух от група „Импулс” с техните ръководителки Камелия Захариева и Теодора Иванова от софийското училище за глухи деца. Всеки един техен танц и песен бяха изпълнени с много настроение, ведрина и чувство на радост, за което благодарните зрители дълго и нестихващо ги аплодираха. А накрая в знак на възхищение от техния талант, Маргарита Стефанова подари малък сувенир на всеки един от тях. Чудесно се представи със своето песенно изпълнение с жестов превод и изявената самодейка от Кюстендил Гергана Никифорова.

   Преди да приключи окончателно тържеството, от името на ръководството и членовете на териториалната организация на глухите в Сандански г-жа Караиванова изказа сърдечна благодарност към община Сандански; домакините от парк-хотел „Пирин” с управител г-н Терзиев, г-жа Юлия Матеева, управител на хотел „Здравец”, верига магазини „Била” и г-н Володя Стоянов от „Пирос” ООД.

   С последните, финални думи: „Не случайно човек на този свят е дошъл. Всеки има своя си мисия. Изпълниш ли я, живял си достойно! Оставяш следа. Понякога ярка. Понякога едва доловима. Но е истинска! Единствено твоя следа! Живей така, че да я има тази твоя следа. Не чуваш, но чувстваш ритъма и музиката, и танцуваш и пееш, танцуваш и пееш...

   Ти си по-силен за другите! И помни: Ти трябва, ти си длъжен да извървиш пътя на своята мисия, въпреки всичко, докато бие сърцето ти, докато дишаш на тази земя!” Людмила Караиванова закри прекрасното тържество.

   Всички присъстващи и участници в програмата бяха поканени след това на официална вечеря в хотел „Здравец”. А там Елисавета Длагонска се беше постарала да внесе свежест и уют с аранжировката на масите, на които бе подредила стилно и букети с цветя. Малко преди 22 ч. с песента „Честит рожден ден” в салона бе внесена огромна торта. С нея се почерпиха всички. До късно вечерта продължиха веселието, хорàта и танците.

   Това бе една наистина незабравима юбилейна годишнина!


МЛАДЕЖКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ПРИ СЪЮЗА НА ГЛУХИТЕ

В БЪЛГАРИЯ ИМА НОВО РЪКОВОДСТВО

    На 26 и 27 септември тази година Младежката организация при Съюза на глухите в България проведе своето Национално съвещание.

   Младите хора направиха равносметка на извършеното до сега и набелязаха  нови инициативи за бъдещата дейност.

   Избрано бе  ново ръководство на МОСГБ.

   Председател  на Младежката организация на СГБ е Росица Караджова.

   Заместник председател е Тина Николова. Секретар: Дочка Велeва. За Спорт и туризъм – ще отговаря Пламен Симеонов, а за медии и информация Тончо Иванов.

  Нека да е добър пътя на новите членове на ръководството на МОСГБ. Желаем успех!

 


ДЕЦАТА С УВРЕДЕН СЛУХ ПО НИЩО

НЕ СЕ РАЗЛИЧАВАТ ОТ ОСТАНАЛИТЕ ДЕЦА

   Проф. Диана Попова е завеждащ сектор “Аудиология” към Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Царица Йоанна-ИСУЛ”. Компетентен и ерудиран специалист по отоневрология и отоларингология, проф. Попова има редица участия в наши и международни симпозиуми, а на проведения преди 2 г. в Правец XIV-ти Белинов симпозиум тя коментира темата за новите индикации за кохлеарно имплантиране и подходите на лечение в отологията (раздел от медицината, изучаващ анатомията, физиологията и патологията на външното, вътрешното и средното ухо, както и диагностиката и лечението на заболяванията им, бел.моя).

   Във връзка с темите за ранната рехабилитация на деца с увреден слух, слуховия скрининг и слухопротезиране, се свързахме с проф. Попова за отговор на така важните за много родители въпроси за слуховото здраве на децата им. По-долу следва интервюто, без съкращения.

   Проф. Попова, според Вашия опит и практика, наблюдавате ли обезпокоителни тенденции на увеличение на слуховите дефицити при децата, какви са причините?

   Най-честите причини за слуховите нарушения в ранна детска възраст се дължат на генетични фактори и рискови ситуации по време на раждането. От генетичните фактори най-честия причинител  е connexin 26. Другите причини за увреждане на слуха в неонаталния период са преждевременното раждане, с много голяма степен на недоносеност и ниско тегло (600-700гр), асфиксия, тежка жълтеница и т.н. За съжаление, една част от тези деца са с комбинирани увреждания, което затруднява рехабилитацията на слуховите. В нашата страна не е съществувал и сега не съществува регистър на децата с вродени слухови нарушения. Поради тази причина използваме световните данни за честотата  на слухово увредените деца. Бих искала да споделя, че намалението на слуха е в различни степени и видове, поради тази причина децата с частично намаление на слуха в повечето случаи се откриват в по-късна възраст, обикновено  около 5-6 годишна възраст, т.е., в предучилищния период.

   Съществува ли система за превенция на слуховото здраве?

Превенцията на слуховото здраве може да се разглежда минимум в два аспекта. Първата насока е спрямо децата със слухови нарушения - при тях е необходимо да се запази наличния остатъчен  слух. Но за да има превенция, е необходимо да има ранно откриване на слуховите нарушения. 

   Другата насока е спрямо нормално чуващите деца. Какво означава това? Че е необходимо да се създадат определени хигиенни навици като: неслушане на силна музика, дискотеки, стрелби, пиротехнически средства, ототоксични лекарства  и т.н., изобщо всичко, което оказва влияние върху тъпанчевата мембрана.

   От 40 години у нас развива дейност Център за ранна рехабилитация на деца с увреден слух, който има и кабинети в други градове на страната. Считате ли ранната рехабилитация за приоритет?

   Ранното откриване на слуховите нарушения, тяхното лечение  и ранната рехабилитация на слухово увредените деца са най-важните и абсолютно задължителни стъпки за нормално им развитие. Ранната рехабилитация е необходимо условие за нормалното  развитие на слуха и говора. За да може тя да протича ефикасно, е необходимо да се уточнят степента и вида на слуховата увреда в ранна детска възраст, за да се използва пластичността на централната нервна система. Какво означава това?  Звуковата информация от вътрешното ухо е необходимо да се проведе като нервен импулс през слуховите пътища и да достигне до мозъчната кора, където да се сформира говорно поле. За това е необходимо  звуковата  стимулация да  започне в  ранната детска възраст, в която мозъчните структури са най-пластични. Това са първите години от живота на детето, които съвпадат с физиологичното развитие на говора при нормално чуващите деца. Когато се пропусне тази възраст, всичко е много трудно и колкото по-късно се започне, става дори невъзможно, т.е., не можем  да спасим „мозъка“ . Поради тази причина ранната рехабилитация е особено необходима.

   Вие сте в международна колегия, която работи в областта на слуховия скриниг. Бихте ли пояснили какво точно представлява скрининга на слуха като процедура и къде се прави?

   Слуховия скрининг е метод за откриване на слухови нарушения непосредствено след раждането на децата. Прави се в родилния дом, на 48-мия час от раждането. Методът на изследването е неинвазивен и лесен за приложение, абсолютно безвреден за детето. За децата със отрицателен резултат е необходимо консултация с УНГ специалист. Терминът, които се използва, е „универсален  неонатален слухов скрининг”, и се прави в цял свят. Съществува още един вид скрининг, който се прави в предучилищна възраст, и по този начин се откриват леките слухови нарушения, които водят до частични нарушения на слуха, и оттам – до недобре развит говор.

   Има ли у нас методи за пренатална диагностика на слуха?

   У нас пренаталната диагностика може да се прави само при съмнение за генетична слухова увреда.

   Трудно ли се установява липсата на слух в най-ранната детска възраст и каква е причината за това?

   Съществуват напълно рутинни методи за установяване на вида и степента на слуховите увреди още в най-ранна детска възраст. В Клиниката по УНГ болести при УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, един от най–малките изследвани пациенти бе на 14 дни. Смисълът на неонаталият слухов скринг е точно този - да започне ранна диагностика, ранно лечение с последваща рехабилитация на говора.

   За много родители е шок да открият, че детето им не чува. Бихте ли споделили с нас какви са Вашите съвети и препоръки към родители, според досегашния Ви опит?

   Много е трудно за родителите да приемат, че детето им не чува. Според мен е необходимо време да се приеме този факт и переспективата, че има възможност детето да се развива нормално, да проговори заедно със своите връстници.

   Какъв е броят и средната възраст на малките пациенти, които кабинетът Ви обгрижва?

   За съжаление, поради липса на универсален неонатален слухов скриниг, броят на пациентите до една годишна възраст не са много, обикновено децата идват, когато родителите забелязват изоставяне в развитието на говора спрямо техните връстници. До една годишна възраст се изследват деца само от рисковите групи. В Клиниката по УНГ болести при УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“  имаме най-модерната апаратура за диагностика на слуха, определяне на степента и вида на слуховата увреда, както и възможности за проследяване на състоянието на децата, също и резултата от слухопротезирането и кохлеарната имплантация. След установяване на слуховата увреда, при нас се извършва слухопротезиране и при необходимост се извършва кохлеарна имплантация.

   Слухопротезирането като лична отговорност често колебае избора между слухови апарати или кохлеарни импланти. Като специалист, какво е вашето становище, кога е нужно да се постави техническо средство и какво определя кое е подходящото за по-добро чуване?

   Изборът между слухов апарат и кохлеарен имплант е много добре регламентиран. Когато няма възможност за развитие на говора със слухови апарати, т.е. детето няма остатъчен слух, се пристъпва към кохлеарна имплантация. Поради тази причина е необходимо преди кохлеарната имплантация детето да бъде двустранно слухопротезирано. Тук е особено необходимо да се провежда и ранната рехабилитация със сурдопедагог, които професионално може да работи и наблюдава детето. Като краен резултат е необходимо да се даде шанс на детето да се развива нормално, заедно със своите връстници. Надявам се, че в близките 10-15 години ще съществуват и други методи за лечение на глухотата.

   Съществуват доста митове относно загубата на слуха, които подвеждат и насаждат излишно страхове. Във Вашата практика, с какви от тях сте се сблъсквали?

   Легендите и митовете са много, и в някои случаи не е необходимо да се коментират и разнасят. Особено много са страховете относно кохлеарната имплантация, които са напълно безпочвени. Вече 16 години в клиниката по УНГ болести при УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ се извършва кохлеарната имплантация като рутинна операция. Това, което е необходимо да се знае, е че децата с увреден слух по нищо не се различават от другите деца, когато им се осигури нормално възприятие на звуците от околната среда.


ПО НАЙ-ПРОЧУТИЯ МАРШРУТ НА ЗЕМЯТА

ПЪТЯТ „ КАМИНО”

   Векове наред поклонници изминават прочутия маршрут през Северна Испания, наричан Камино, до Сантяго де Компостела.

    Ел Камино започва във Франция, изкачва Пиренеите и върви от изток на запад по тях през цяла Северна Испания, докато стигне до изящната и прочута катедрала "Сантяго де Компостела", където се твърди, че са погребани останките на свети Яков Зеведеев. Самият път е около 800 километра, които се извървят пеша от различните поклонници, вървели по този път от хилядолетия — светци и грешници, щастливци и несретници, крале и кралици, генерали и войници. Казва се, че пътят върви под проекцията на Млечния път. Свещеният път може да се мине пеша, с велосипед, или на кон. Камино е успешно преминат, ако са изминати поне 100 км пеша, или 200 км с велосипед или на кон.

   Нека да поздравим г-н Диян Демиров, заместник председател  на СГБ, с неговото пътешествие по най-прочутия маршрут на Земята.
    - Г-н Демиров, разкажете ни как научихте за Пътя  Камино и как решихте да тръгнете и то със своя син?

   - Преди около 2 години съвсем случайно при сърфиране в интернет, попаднах на информация за пътя Камино. С течение на времето идеята да го измина ме завладяваше постепенно. Започнах да споделям с приятели, с надежда да намеря съмишленници. Но има два фактора, които спираха хората. Това са времето (за изминаване на Пътя е необходим около един месец) и парите. Иначе интересът към това приключение е доста голям. Още миналата година имахме запланувано тръгване, което се провали. В началото на лятото започнах да се замислям върху идеята да отида със сина си. Особено след като започна лятната ваканция и станах свидетел как по цели дни и до късно вечерта той е пред компютъра. В резултат на това реших да го откъсна от това ежедневие и да му подаря едно незабравимо преживяване.

    - Каква беше вашата лична причина?

    - Лично моята причина бе огромната досада от сивото ежедневие. За мен Пътя бе по-скоро бягство от това. Възможност да се откъсна от баналните ежедневни проблеми. В разговори с мои близки, трябваше да обяснявам защо например не отида някъде организирано. Честно казано такава почивка не е за мене. Мразя чувството, което ме завладява като вървя след някой гид със знаменце. Предпочитам сам да решавам кога и накъде ще вървя. Да не споменавам, че почивка в леглото, или по цял ден да лежа на плажа, не е моята представа за пълноценна ваканция.

    - Духовен, или по-скоро физически е Пътят?

   - Със сина ми изминахме около 700-750км. На ден се разминавахме със стотици пилигрими, особено към последните 100-150км. При толкова много хора, вървящи по Пътя, мисля, че разбирате, че ще има такива които вървят по духовни причини, и такива които вървят за спорта. Лично при мен бе нещо по средата. Преди малко споменах, че една от главните причини да замина бе желанието ми да се откъсна от сивото и банално ежедневие. Но аз обичам движението, разнообразието от впечатления. Така, че отговорът при мен е някъде по средата. Като изживяние също. По пътя има много умора, особено през първите дни. След това свикваш с болката и тя не ти прави впечатление. Логично е след като на ден вървиш по около 25км., да оставаш сам с проблемите си. Имаш възможност да размишляваш, да мечтаеш, да фантазираш. Така, че отговорът при мен е някъде по средата.

   - Има ли хора, които са тръгнали само за екскурзията?

   - При толкова много хора вървящи, съм сигурен, че има и такива. Но честно казано, там не се сетих да попитам другите пилигрими за причините да са на Пътя.

   - Какво Ви даде Пътят, научихте ли нещо ново за себе си?

   - Отговорът на този въпрос е много голям. Много неща ми даде Камино. Най-важното е приятелството със сина ми. Всички казваме, че обичаме и познаваме децата си, но така ли е наистина... Нека се замислим колко време прекарваме с тях, колко си говорим и споделяме? Знаем ли за техните мисли и трепети? Знаем ли за личните им проблеми? Колко родители знаят мечтите на децата си? По цели дни сме на работа и заети с различни ангажименти. А с децата само вечер на масата за по около 30мин.

     - Кое беше най-интересното нещо, което видяхте или почуствахте там?

    - Най-интересно ми беше, да видя как една държава използва историята си и нуждите на хората, за да създаде една огромна индустрия. Какво повече има Испания от България? Ние нямаме ли природа? Нямаме ли история? Нямаме ли красиви църкви и манастири? Нямаме ли някакви мощи в тях? Ако се разровим, може цели скелети да изкараме... Но трябва някой да създаде дългосрочна стратегия,  да почака 50-60 г., и ще създадем наше българско Камино. Че ние си имаме Ком-Емине. Кой е чувал за него? Само запалените планинари. Колко много пари се хвърлиха за т.н. селски туризъм. Не съм против него. Но защо не използваме всички ресурси, които ни се дават. Просто трябва да се работи дългосрочно , а не по български да направим нещо и да чакаме да станем милионери. Пнякога се работи  за поколенията.   -

    - Какво е отношението на местното население към поклонниците?

   Различно е. Местните хора на ден виждат стотици пилигрими. Ние ставаме част от масата. Но при въпрос или молба за помощ, винаги се отзовават. Имаше и неприятни изключения, но мисля, че когато е в минимални граници е нормално.

    - На какви места нощувахте и с какво се хранехте?

   - Нощувахме в т.н. албергета. Това е нещо като нашите хижи. В повечето случаи леглата са по 2 етажа. Спим по няколко души в стая. Даже имаше случай когато 90 човека бяхме в една голяма зала. По пътя има и много хостели и хотели. Но всичко е свързано с финансовите възможности на пилигримите. Във връзка с храната, в повечето случаи всеки се спасява сам. Ние понякога си готвехме, понякога поръчвахме. В някои ресторанти има разработени специални пилигримски менюта, включващи салата, основно ястие, десерт и разбира се вино.

    - Колко общо километра изминахте и за колко време?

  - Интересен въпрос, понеже и аз много пъти съм се замислял.  По различни карти сме вървели от 720 до 768 км. От къде идва разликата? По Пътя се сблъскваш с различни алтернативни маршути. Зависи какво ти е интересно да видиш. Целият Път е около 820км. Но ние тръгнахме от Памплона. Вървяхме общо 32 дена. След това посетихме нос Финистере, където в миналото се е смятало, че е края на света.

    - Срещна ли други българи по Пътя, или пък други глухи хора?

  - За съжаление не срещнахме нито българи, нито други глухи хора. На някои места видяхме предмети, като например български знамена, което означава, че са минавали и българи. На всеки, който се интересува препоръчвам да разгледа групата на пилигримите във фейсбука. Даже когато ние бяхме в Испания, имаше още една група българи, но те тръгнаха около седмица след нас.

      - Бихте ли изминал отново целия път и защо?

      - Да, ако намеря компания, още следващата година заминавам. Изивяването е уникално.

      - Какво чувахте в мислите си, докато вървяхте?

      -  Не бих могъл да отговоря на този въпрос. Все пак това е 1 месец сам със мислите си. Всеки ден от 5.30 до 15-16 ч. докато вървим ,милиони мисли минават през главата ти.

     - От кого получихте най-доброто и съответно най-лошото отношение, ако е имало такова?

    - Най-близко отношение разбира се, от другите пилигрими. А лошото е от някои испанци, приемащи Камино като касичка, която ние трябва да пълним. Но като цяло те са малцинство. 99% от хората се отзовават веднага когато си в нужда.

     - Какво е Вашето послание към хората, които искат да извървят Пътя?

     - Където и да сте, вървете по своето Камино. Пътят не е само в Испания. Той е в сърцата ни...


ОТЗВУК ОТ НАЦИОНАЛНИЯ СЕМИНАР НА СЪЮЗНИЯ АКТИВ

МИРЯНА МОШЕВА

   С особено внимание и интерес прочетох информацията  за дискутираните теми по време на националния семинар на нашия съюзен актив, проведен  в Старозагорските минерални бани.Понеже бях заета  в семинара на жените, не можах да присъствам лично  при обсъждането на другите теми, но от прочетеното във вестника, особено за работата с младежите, както и за туристическия събор  ми се иска да взема отношение.

   ЗА МЛАДЕЖИТЕ. Несъмнено младите  нечуващи хора, които са организирани в своя съюзна организация имат пълното право сами да избират , да си подготвят и провеждат интересни   изяви и срещи, да имат свое време и пространство. Но от прочетеното във вестника излиза, че те  са из вън клубовете ни и предпрочитат да се събират по кафенета и други места само на сладки приказки. А и не е тайна, че  по-старите съюзни членове постоянно коментират,че днешните млади  хора изобщо не се интересуват от обществената дейност.А според мен истината е някъде по средата. Просто трябва да се позамислим, че те младите  нямат  нашия опит, нямат виждания и идеи как да запълнят интересно и полезно свободното си време.  И би било добре по-старите и опитни наши организационни работници да им бъдат в подкрепа.Поне на първо време, докато сами се научат.А защо не и за  постоянно, иначе за какво избираме  ръководствата на нашите районни организации, нали за да насочват дейността на всички свои звена! И наистина е полезно да им дадем ден от седмицата, когато те ще знаят, че могат да намерят нещо интересно за себе си, когато идват на този свой ден в своя клуб не само  за сладки приказки! От нашата богата и разнообразна културно-просветна дейност в миналото  можем да им  дадем интерсни идеи. Може някой да каже – ами че това е остаряло! Според мен, след като така или иначе ние сме изолирани от културния живот на чуващите, няма нищо остаряло, ако провеждаме достъпни културно-просветни изяви, поднесени по интересен начин за младите ни хора!Всичко е въпрос на воля да се работи!

   Навремето  ние провеждахме  празници на поезията  по стиховете на глухи и чуващи поети. Провеждахме и срещи на живо с български поети и други известни личности, които  ни разказваха за себе си и отговаряха на нашите въпроси.Като напр. сексолога д-р Бостанджиев., поетите Матей Шопкин, Валентин Андреев и др.Както  и с треньорката на националния отбор по художествена гимнастика – Нешка Робева!Обединени в нашия кино фото клуб пък– през лятото край морето правехме забавни игрални филми, с които печелехме награди на фестивалите на чуващите кинолюбители, а през зимните месеци подготвяхме сценариите и  организацията за правенето им там.

   Да се позамислим – много от нашите млади хора имат беден речников фонд –  и напр.чрез забавни игри могат да научават смисъла на много нови думи.Бяхме заложили идеята и подготвихме глухи лектори – учители, които по забавен начин  и чрез филми – да запознават младите с богатството на нашия жестов език. А знаете ли, че в нашия видеоцентър имаме вече доста на брой  български филми със надписи, направени с желание от нашия Александър Добрев! А още не са виждани и обсъждани!Може да се направят и срещи с деятели от киното!  Възможности  за интересни и поучителни неща, които да изпълнят живота на младите с полезни за тях знания – има. Нужни са само повече желание и воля  да се работи!Аз не съм изчерпателна с това, което сега тук предлагам. Но нищо не пречи самите млади хора да се съберат  и да предложат какво интересно биха искали да видят и преживеят! И да заложат една програма, която да изпълняват заедно с нашите по опитни  организационни кадри.

   Щях да пропусна един важен според мен въпрос. Защо младите ни съюзни членове не познават 80 годишната история на нашата организация? Преди няколко години учители от  нашето пловдивското училище предложиха на образователното ни министерство  и на нас в СГБ, в часовете по български език  и литература да се включат за изучаване творби на наши глухи автори и поети. С нереални оправдания, че липсвали финанси – идеята угасна.Въпреки, че имахме напечатани сборници с такива творби. А аз бих поставила и въпроса – защо не се предложи в часовете по история да се изучава и историята на СГБ, след като тя е  и винаги ще бъде животът на нечуващите хора. Но ако не стане в училище – какво би пречило през студените месеци в клубовете нашия по стари деятели да разказват историята, която може да бъде онагледена с множеството съхранени документални филми и снимки! Защото не може да се обича и пази, нещо, което не се познава! Би било интересно, ако и други наши деятели вземат отношение по този въпрос!

   ЗА ТУРИСТИЧЕСКИТЕ СЪБОРИ. С две ръце подкрепям предложенията на туристическите събори – като на туристически!  Или както казват – „ ако ще е гарга – рошава да е”! Плюс изказаните предложения да има опознавателни полудневни  туристически походи в околностите, където се провежда събора – защо забравяме за емоцийте, които  ставаха на времето сред младите тогава, сегашни наши членове – състезанията по ориентиране?! Нали след отделянето на спорта, за СГБ останаха туризма и шаха.Ами да вземем да активизираме туристическото ориентиране сред младите! Тренировки, хъс, опознаване на нови умения за ориентиране в непозната местност – какви по-интересни емоции именно за тях младите?! И пак повтарям – нужни са воля е желание за работа и връзка с туристическите организации на чуващите ветерани, които вярвам не са изчезнали у нас, след като продължава да съществува девизът: „Опознай Родината, за да я обикнеш!” А защо изчезна напоследък  забавното  избиране на „Фея на планината”  и на  състезанието за най-хубави туристически екипировки за жени, мъже и деца? А те  биха могли да запълнят програмата на една дискотека? Хайде да помислим и за такова обогатяване на нашите туристически събори.


Тишина®


 

   

В момента има 9  гости и няма потребители и в сайта

© ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ