Брой 1-2 на в-к "Тишина" от 23 януари 2014 г.
80 ГОДИНИ СГБ
ИСТОРИЯТА ПАЗИ
ДОСТОЙНИТЕ ДЕЛА
Уважаеми читатели, всички вие знаете, че на 12 юли 1934 година e създаден Съюзът на глухите в България. Тази година ние ще отбележим неговата 80-годишнина!
Забележителен юбилей e това! Значим е и в световен мащаб, защото малко са по света организациите с толкова дългогодишна история.
А нашата история е неизмеримо богата!
Много са 80 години! Много събития, много личности и успехи пази историята ни в своите страници.
В рубриката, която откриваме днес, обаче, искаме да ви запознаем с някои особено важни за съдбата ни ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ от историята на Съюза на глухите в България.
Хроники за тях няма да намерите в двата ни сборника, посветени на съюзните юбилеи. Отбелязани са само с дати. „Златни” дати обаче, за днешното ни битие, за днешния ни начин на живот.
ИСТОРИЯТА ГИ ПАЗИ.
В този първи бройна вестник „Тишина” от юбилейната ни година, предлагаме драги читатели, да прочетете един изключително важен с достойнството си документален разказ, предоставен ни от председателя на СГБ Г-Н ВАСИЛ ПАНЕВ:
„Каква бе историята
ЗА ПРИДОБИВАНЕТО НА ВТОРА ГРУПА ИНВАЛИДНОСТ
НА ХОРАТА С УВРЕДЕН СЛУХ”
Това е сериозен, предизвикващ заслужен интерес и вълнения разказ за реализирането на едно така нужно социално дело в името и за доброто на глухите хора. Всъщност, това е и документалното доказателство за един исторически силен период от дейността на Съюза на глухите в България. А тук се съдържа и подробното фактическо описание, както и несъмнените доказателства за една невероятно трудна борба.
Повече от десет години са били необходими, за да стане исторически факт нашето право - придобиването на втора група инвалидност на хората с увреден слух.
Но какви са били усилията за доказване на правото ни, какви и колко са били документите, създадени по поръка на СГБ и свързани с експертизите на учените? Как трудна е била борбата!
В броевете през годината ще ви запознаем и с други мемоари на председателя на СГБ г-н Васил Панев - безценни със своята документалистика за историята на СГБ, които той е подбрал за отделна своя книга.
80 ГОДИНИ СГБ
ИСТОРИЯТА ПАЗИ ДОСТОЙНИТЕ ДЕЛА
Историята пази забележителни факти и дейности за усилията и борбите на личности и ръководители на СГБ за днешното ни достойнство. Пази доказателства за себеотрицанието и напористия им труд, за да имаме днес полагащите ни се придобивки и постижения.
За някои придобивки сега не се и замисляме. Както се казва, те вече са ни дадени – имаме ги в живота си, ползваме ги по своето право. Но с колко труд са дошли, докато станат незаменим и неизбежен факт за нас? За някои – десетилетия труд и постоянство са били нужни..
И нека всеки, който сега чете тези редове, да се замисли! Какво съм аз, къде съм, и какво щях да бъда, ако го нямаше Съюзът? И още – мога ли, и какво мога да сторя аз, за доброто на следващите поколения?
Защото днес времето, в което живеем, е трудно – едно от най-трудните през годините. Защото сега никой няма отговор и оправдание за хора, които си позволяват да бъдат „критици” за стореното през изминалите години. Фалшиви критики, недостойни напъни в смешната борба за власт – жалки и нелепи. Къде ли е останала честта им и християнската синовна признателност към предците? Нямат ги.
А достойнството – само то е нашият знак за живота! Достойнството на глухите хора! За него са воювали три поколения хора - от първооснователите преди 80 години, та до днес. Четвъртото поколение – на двадесетгодишните, започва сега. И то няма да отстъпи!
В този първи бройна вестник „Тишина” от юбилейната ни година, предлагаме драги читатели, да прочетете един изключително любопитен документален разказ, предоставен ни от председателя на СГБ Г-Н ВАСИЛ ПАНЕВ.
Каква бе историята
ЗА ПРИДОБИВАНЕТО НА ВТОРА ГРУПА ИНВАЛИДНОСТ
НА ХОРАТА С УВРЕДЕН СЛУХ
Васил Панев
Бяха времена, когато инвалидизирането на хората с увреждания в държавата не беше приоритет. Тогава, в социалистическите години на „равенство и братство”, ние пак се чувствахме пренебрегнати. Но някак системата и строят го бяха установили – и толкоз. „Преглъщахме” тогава. Защото пък можехме да строим предприятия, защото хората ни в тях се чувстваха добре и щастливи заедно, защото можеха да хранят децата си и да ги учат.
Ние се опитвахме да „преглъщаме”. Казвам го пак - принудени преглъщахме! Защото и тогава не беше справедливо да бъдем в незаслужената за нас „трета” група на инвалидност - на практика това бе все едно ние да сме инвалидизирани наравно с някой, който има тежка форма на ишиас. Ние, глухите хора, попадайки в тази група, не се ползвахме с почти никакви права, нито с привилегии, въпреки, че нашата инвалидност си е факт. Как не искахме да бъдем поставяни накрая, след всички други наши братя по съдба…
Нещата станаха сериозни обаче, когато дойдоха така наречените демократични промени.
Тогава изведнъж системата се „преобърна”. Тогава се оказа, че тази „трета” група ни пречи и ни дискриминира тотално вече в новите условия.
Защото отрича дадените ни житейски привилегии, както и достойните ни права за добро пенсиониране. А точно тогава се случи и друго – много глухи хора започнаха да остават без работа, а някои дори без доходи за препитание.
Съюзът на глухите в България, разбира се, тогава не остави нито един човек без хляб. Но Съюзът на глухите в България тогава започна една епическа борба. За съжаление, дългогодишна и неравностойна борба с институции, правителства и личности, които дотогава смятахме за добре настроени към нас.
Още на 16 януари 1990 г., осъзнавайки сериозността на промените, ние изпратихме до председателя на Народното събрание Станко Тодоров ПРЕДЛОЖЕНИЕ за „Нормативно уреждане пенсионирането на глухите работници и служители при условията на втора категория труд и създаването на някои улеснения за по-добро социално развитие на хората с увреден слух, предявени на VII-я Пленум на ЦС на СГБ, състоял се на 29 декември 1989 г.”
Колко предвидливи сме били тогава, колко своевременно и на мига сме реагирали на новата обстановка, и как насочено сме показали своите искания. При това вече с подготвено научно медицинско обяснение на нашите проблеми.
Ето вижте, още на 16 януари 1990 година сме искали това, което, макар и с други думи, искаме и днес.
Дълги дни в очакване на отговор преживяхме.
Вече бе краят на октомври, и аз изпратих писмо /на 29 октомври 1990 г./ до Великото народно събрание. Тогава предстоеше приемането на Закон за социалното осигуряване. Аргументите представих и до Президента-председател на републиката Петър Младенов, до министъра на заетостта и социалните грижи, до Конфедерацията на независимите синдикати в България, както и до Константин Тренчев, председател на Конфедерацията на труда „Подкрепа”. Едно изречение искахме само в този закон – едно малко изречение, предназначено за нашите права.
Е, и ред не ни се даде дори.
Вместо това на 1 ноември 1990 г. получихме едно пренебрежително писмо от Министерството на труда и социалната политика, подписано от самата министърка Емилия Масларова. В него тя пише, че: ”Предложението не е подкрепено с необходимия анализ на заболеваемостта”…и че „липсват данни подкрепени от протоколи на ХЕИ за факторите на работната среда, при които протича трудовия процес на глухите хора”…и поради това „Министерството на труда и социалните грижи счита, че няма основание за прекатегориризане на труда при пенсиониране на глухите хора”
Вижте това почти позорно писмо
Реагирахме веднага:
На 28 януари 1991 г. изпратихме до г-жа Масларова писмо, в което
като доказателство я уведомихме за протоколите от заседанията на Научно-изследователския институт по професионални заболявания, както и на Научно-учебния съвет на НИУНГБ относно задължителните условията за признаването на II категория труд на хората в системата на СГБ.
Уведомихме я също, че по инициатива на СГБ, относно признаването на II група категория труд на гражданите с увреден слух, е била сформирана комисия на научно-учебния съвет на НИУНГБ, ръководена от директора на Института проф. д-р Г. Георгиев, с участието на ст.н.с .д-р Йовка Спиридонова, доц. д-р Любомир Шишков и д-р Соня Върбанова за проучване на медицинските показатели на този въпрос.
Изпратихме по-късно и протокол от тяхната конференция с констатацията, в която се казва, че:
„Всички изводи са на базата на задълбочени научни проучвания в НИУНГБ, докладвани на конгреси и конференции, както и на днешни наши изследвания. НУС единодушно подкрепя предложението за даването на право на II категория труд на гражданите с увреден слух в България.
За съжаление, в 46-то Постановление на МС, обнародвано на 10.04.1991 г. нашите обосновани вече искания отново не бяха попаднали в текста.
А годините минаваха. Минаваха в преписки, минаваха с добри пожелания, с оправдания и упреци за недостатъчни доказателства.
А и министрите се сменяха. Имената им кой ли помни вече?
Кой ли – освен мен! Защото писмата, които съм им пращал помня и сега. Помня и други имена. Ще ги видите и вие в документите на СГБ.
Но нека да вървим по ред.
През септември 1995 година назначих специализирана експертна комисия, която да проучи досега действащите документи и опит у нас, да обсъди критериите за определяне група на инвалидност поради тежко увреждане на слуха и говора, да установи наличието на грешки в действащите нормативни документи, и да направи обосновани и конкретни предложения за промяната им.
Комисията бе съставена от най-добрите специалисти на Българя в този момент. В България, по това време, по-знаещи специалисти и в по-добър екип не можеше да има. Това бе най-тежката „артилерия” на нашата наука!
Ръководител бе доц. Л. Шишков –експерт ОРЛ – аудиолог.
И членове: Проф. Владимир Павлов – експерт по оториноларингология, проф. Ат. Кехайов – експерт ОРЛ – отоневролог, доц. Й. Спиридонова – експерт ОРЛ – аудиолог, доц. В. Големанов –експерт ОРЛ –геронтолог, д-р Ст. Захов – експерт ТЕЛК, д-р К. Дионисиева, к.п.н. – ескперт сурдопедагог, Николай Чернев – експерт юрист.
Какви съществени неточности в законодателството констатира Комисията, и как се развиха събитията по-нататък в годините - Очаквайте продължението в следващия брой
МЛАДЕЖКА ТРИБУНА
ПРЕДПРИЕМАЧ -ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО
СОБСТВЕНИЯТ БИЗНЕС Е УСЕЩАНЕ
ЗА СВОБОДА НА ИЗБОРА И РЕШЕНИЯТА
На 4 и 5 декември 2013 г. в парк-хотел „Москва” в София се състоя четвъртата Младежка предприемаческа борса, за пръв път с чуждестранно участие и награден фонд.
Събитието е организирано от фондация „Каузи”, под патронажа на посланика на Република Сърбия в България Н. Пр. Владимир Чургус.
Обсъдени бяха трансграничните възможности за предприемачески бизнес и бе проведен конкурс за иновативни идеи на младежи с увреждания.
Собственият бизнес е идея, която блазни мнозина. При това е осъществима дори в условията на нашата пазарна икономика, към която мнозина подхранват оправдан скептицизъм. В крайна сметка, когато си млад, перспективата да се рамкираш в не особено харесвана работа на не особено добре платена длъжност, само за да изкарваш някакви пари, с които да преживяваш, изглежда като повече от клише.
Разбира се, инициативното движение за подкрепа на млади предприемачи, особено такива с увреждания, не са държавен проблясък. Фондация „Каузи” организира две уникални издания на младежка предприемаческа борса в парк-хотел „Москва”.
ЕКИПЪТ НА ЦЕНТЪР ЗА ПОДКРЕПА
НА ХОРА С УВРЕДЕН СЛУХ РАБОТИ ЗА ВАС
За всички онези, които се нуждаят от подкрепа и мотивация в търсене и намиране на възможност за професионална реализация на пазара на труда.
Насърчаването, съпричастността са възможни в отстояването и защита интересите на хора с увреден слух.
Заповядайте при нас!
За да Ви обслужим и регистрираме при нас носете със себе си:
• Решение на ТЕЛК;
• Трудова книжка (ако сте работили)
• Диплома за завършено образование
Основополагащият принцип в работата ни на консултантска услуга поставя личността на индивида.
Център „Подкрепа” е иновационен модел, който насърчава, подпомага и съдейства хората с увреден слух и техните семейства. Подкрепата и съпричастността ни имат израз, както в социалните структури, така и в търсенето на нова алтернатива в процеса на интеграция, независимо от възраст, образование, квалификация.
Това е възможност за преодоляването на бариери, които ви поставят в неравностойно положение и реализация в социалния живот на обществото.
Очакваме ви !
Работим за вас всеки работен ден от 09:00 до 17:30 часа.
Адресът е : ул. „Иван Денкооглу” № 12-14 , 3 етаж
Тишина®