Брой 3 на в-к "Тишина" от 12 февруари 2014 г.
80 ГОДИНИ СГБ
ИСТОРИЯТА ПАЗИ НАШИТЕ ДЕЛА
КАК БЕ ПРИДОБИТА ВТОРА ГРУПА
ИНВАЛИДНОСТ НА ХОРАТА С УВРЕДЕН СЛУХ
Уважаеми читатели на вестник „Тишина”,
В миналия брой на вестника ви запознахме с първата част на един изключително интересен документален разказ, предоставен ни от г-н ВАСИЛ ПАНЕВ, председател на Съюза на глухите в България.
Безценна в него е документалистиката за историята на СГБ, която доказва трудните усилия за придобиването на едно от най-важните предимства за нас, глухите хора - правото ни на втора група инвалидност. Всъщност, това е и документалното доказателство за един исторически силен период от дейността на Съюза на глухите в България - повече от десет години са били нужни в борбата с институциите за придобиване на това законно наше право.
Днес представяме втората част на документалния разказ. Представяме я с удоволствие, защото интересът към публикацията бе наистина голям.
(За онези, които не са успели да си купят вестника, предлагаме публикацията и в електронното издание на „Тишина” в сайта на СГБ.)
Продължава от брой 1-2
ВАСИЛ ПАНЕВ
През септември 1995 година назначих специализирана експертна комисия, която да проучи досега действащите документи и опит у нас, да обсъди критериите за определяне група на инвалидност поради тежко увреждане на слуха и говора, да установи наличието на грешки в действащите нормативни документи, и да направи обосновани и конкретни предложения за промяната им.
Комисията бе съставена от най-добрите специалисти на България в този момент. Ето вижте:
Ръководител: доц. Любомир Шишков – експерт експерт по оториноларингология – аудиолог. И членове: проф. Владимир Павлов – експерт по оториноларингология; проф. Атанас Кехайов – експерт по оториноларингология – отоневролог; доц. Йовка Спиридонова – експерт по оториноларингология – аудиолог; доц. Васил Големанов – експерт по оториноларингология – геронтолог; д-р Стефан Захов – експерт ТЕЛК, д-р Катя Дионисиева, к.п.н. – ескперт сурдопедагог и Николай Чернев – експерт юрист.
В България по това време по-знаещи специалисти в по-добър екип не можеше да има. Това бе най-тежката „артилерия” на нашата наука!
Комисията установи неточности в т. 34, 35 и 67 от Списъка на трайни и прогресиращи страдания, при които група инвалидност се определя пожизнено, съгласно закона за пенсиите. Комисията предложи някои от тези точки да бъдат изцяло променени. И даде проект за промяна.
Според този проект, ние направихме разработка за поправки в Наредба № 36, с които да бъдат променени принципите и критериите на медико-социалната експертиза за установяване на инвалидността. И веднага след това, през януари 1996 година, по наше искане проведохме среща с тогавашния министър на здравеопазването Мими Виткова, на която представихме тази наша, съставена по правилата на науката, разработка. Е, после имахме още една среща, и после още една…
И вместо всички чиновници, та макар било то и министри, както и изпълнителите на някакви, наречени „високи длъжности”, да „сведат глава” пред стореното от нас, благодарение на учените хора, на знаещите и специалистите, на 20 май 1997 година председателката на ЦТЕЛК д-р Харизанова, си решава, че може да постави поредната „спирачка”, като иска ново становище от СГБ по предложен проект на „Таблица за оценка на намалената трудоспособност в проценти”.
След близо две години време, учените - членове на експертната група се събраха отново. Обстойно се запознаха с предоставения им писмен „материал” и единодушно го отхвърлиха като слаба разработка. А в протокола от тази среща и в заключителните изказвания, подписани от специалистите, е записано: „…изрази недоволството си”, „…изказа дълбоко учудване”, „…медицински хаос от неграмотни определения”, „… некомпетентно разработен проект”.
Всички бяха единодушни в решението – трябва остро да се възрази и да се отхвърли този проект!
Така и стана. Отхвърлихме този проект. На 25 ноември 1997 година изпратих писмо до следващия тогавашен министър на здравеопазването - доц. д-р Петър Бояджиев. Информирах го отначало и за всичко подробно.
Предложих даже до приемането на новата наредба за медико-социална експертиза (което, явно, нямаше да стане скоро) да бъде нанесена предложената от нас поправка в сега действащата наредба № 36.
Но чак година и половина по-късно - на 17.01.1999 г., в министерството на здравеопазването се проведе среща по този въпрос. Само че вече с поредния тогавашен заместник министър, доц. д-р П. Тенчев.
И като казвам „по този въпрос” – казвам го буквално. Защото и след тази среща написах на 24.02.1999 г. пак същото: „ Във връзка с поетия от вас ангажимент да подготвите до 1.03.1999 г. новата Наредба за експертиза на трайната нетрудоспособност или поне да придвижите приемането на нашите предложения като изменение на сега съществуващата наредба № 36 на МЗ, съм длъжен да ви уведомя, че до днешна дата не сме получили никакъв официален отговор, нито пък сме уведомени за някакви действия по повод на поетите от Вас задължения”.
Но забележете – резолюцията и на това писмо е до г-жа…Харизанова. С молба „поетите срокове да бъдат спазени”
Само че г-жа Харизанова не е случаен човек, тя си „знаеше работата”. Знаеше и как да протака нашите искания и решенията за тях.. Имах среща с нея и тя отново се опита да ни върне назад към „...промяната на системата на експертизата на инвалидността, към оценката в проценти, която евентуално ще влезе в сила след приемането на новия Закон за пенсиите и едва след това ще започне работа по нова наредба за експертиза на трайната нетрудоспособност....”
Евентуално ли? Не!
Само 4 дни след това, с неприятно чувство на гняв, изпратих ново писмо до зам. министър Тенчев. Защото за пореден път през последните четири години ние настоявахме да бъдат видени, оценени и внесени предложенията на експертната ни група, които всички бяха оценили като перфектна разработка за изменение и допълнение на наредба № 36.
Какво трябваше да има повече? Нищо по-достоверно не можеше да има, нищо по-научно доказано.
Много бяха перипетиите.
Много години се борихме.
Много години – повече от десет, за които нашият живот и смисълът му бяха посветени на едно изконно право на глухите хора. Правото ни на втора група инвалидност, правото ни за група, достойна при пенсиониране.
ИЗВОЮВАХМЕ ТОВА ПРАВО!
Днес в Наредбата за експертиза на работоспособността (НЕР), която замени наредба № 36, са отбелязани и подчертани нашите права.
А колко трудно беше това!
Вярва ли, не вярва ли някой, но днес с цялата си чест мога да заявя - с много усилия и с толкова борби извоювахме своето право.
И нека всеки да узнае за усилията ни!
НА 25 ЮЛИ 2000 ГОДИНА ние получихме един исторически документ – нашите изисквания, нашите желания, НАШИТЕ ПРАВА БЯХА ПРИЗНАТИ!
От този ден нашата инвалидност е в законно признатата втора група!
Така беше! И нека това се помни от всичките ни по-нататъшни следовници и потомци!
Горди сме и по-силни сме сега!
Вярно е!
МЛАДЕЖКА ТРИБУНА
ХАРИЗМАТА НА ДОБРИЯ ЛИДЕР
На 24 и 25 януари Съюзът на глухите в България бе домакин на младежки семинар, воден от заместник-председателя на Европейския съюз на младите глухи (EUDY) Ариане Гербер и изпълнителният директор Денис Хугевийн.
Двамата се срещнаха с г-н Васил Панев, председател на СГБ, и с членове на Младежката организация към Съюза на глухите в България (МОСГБ), част от които са и доброволци към Българския Организационен Комитет за Асамблеята на EUDY, на която Приморско ще бъде домакин през юли т.г.
В рамките на семинара Ариане Гербер и Денис Хугевийн запознаха младежите с презентация, посветена на различни проблеми – алкохол и дрога, разрешаване на проблеми, мениджърство, работа в екип. Чрез игрови модели и с участието на младежите от МОСГБ бяха отреагирани редица ситуации по презентираните теми.
Лидерите на EUDY бяха тържествено посрещнати от г-н Васил Панев, председател на СГБ, който ги поздрави с добре дошли и изрази голямото си удоволствие от посещението им в България. В приветствието, отправено към младите гости, председателят изрази надеждите си за още много ползотворни сътрудничества, разказа им хубави истории от съюзния живот у нас и ги запозна с традициите на взаимопомощ и подкрепа, в които СГБ е радетел за хората с увреден слух. След като пожела на Ариане и Денис успешен и обогатяващ престой у нас, г-н Панев лично ги разведе в сградата на Съюза, давайки им възможност да се запознаят с работещите в организацията и да натрупат приятни впечатления от топлото и сърдечно гостоприемство, с което бяха посрещнати.
ЗАЩО НЕ МОЖЕМ ДА СЕ РАЗБЕРЕМ - ИЛИ КЪДЕ Е ЛОГИКАТА НА ЖЕСТОВЕТЕ
Знаете ли как едно обикновено събрание за обсъждане на текущи задачи може да се превърне в забавна среща и игров експеримент? Ето така.
Зала 1, СГБ. 16 януари. Някъде след 18.30 ч. Тече презентацията на планираните за новата година мероприятия на Софийската младежката районна организация на СГБ. Председателката Янка Трачук и членове на екипа й - Дочка Велева и Александър Иванов, разясняват с жестове процедурите по записването за Боровец, подробности за транспорта, цените, настаняването. Скърцат столове, от седящите се излъчва онази нетърпеливост, която прозира под самоналоженото усилие да се внимава в картинката.
ПРЕДИЗВИКАНИ РАЗМИСЛИ
ПРЕД ФАКТИТЕ И БОГОВЕТЕ МЪЛЧАТ - ОСОБЕНО
ТЕЗИ, КОИТО СЕ МИСЛЯТ ЗА ТАКИВА
Петра Ганчева
Миналата година станаха точно 40 години, откакто членувам в Съюза на глухите в България. И като обикновен, редови член заставам в нейна защита с настоящите си редове – особено след като разбрах за отправените обиди и нападки към организацията, дала и продължаваща да дава на хората с увреден слух всичко от себе си за тяхното добруване, за техния осмислен живот.
През 70-те години на миналия век участвах в бригадата при строежа на хотел „Тишина” в Приморско. Участвах с доброволен труд и в други подобни съюзни инициативи – защото знаех, че те са осъществената мечта на стотици съюзни членове. Сегашното поколение едва ли знае, камо ли да помни, че само преди около половин век реално нямахме нито предприятия, нито собствени клубове, нито каквато и да е културна и организационна дейност, чрез която ние, глухите хора, да се почувстваме духом богати и трогнати от проявената към нас съпричастност с проблемите ни от страна на обществеността и на институциите като цяло. Едва ли някой от днешните младежи и девойки знае и за всичко, свързано и с дейността на съюза през онзи небивал период на подем, какъвто след това не сме имали никога. А тогава издигаха снага след снага новите предприятия, към които бяха изградени и жилищни блокове с общежития и жилища за работниците; в строежа на новите клубове участваха и самите съюзни членове заедно с тогавашните секретари и цялото ръководство на районните организации; построиха се почивните ни домове в Приморско, Студенец и Старозагорските минерални бани; започна да излиза в петхиляден тираж и съюзният вестник „Тишина”, в който сътрудници с увреден слух разказваха на страниците му за всичко това... Ето защо създадохме и отпечатахме през 2004 г. съюзна история. В книгата черно на бяло, с дати и имена, фактологически се разказва за цялата тази дейност от създаването на организацията до наши дни. Книга, от която Любен Работов едва ли е прочел и един ред, иначе нямаше да твърди така голословно, че СГБ е „система, която защитава интересите и джобовете на този неудачник и неговото послушно обкръжение”. Оставям настрана обидите, отправени директно към председателя на съюза – има си закони в страната, в които за нанесени съзнателно недоказани обиди или клевети отиваш на съд. Но не мога да преглътна току-така квалификациите му за организацията! Та той самият навремето беше подпомогнат именно от съюзното ръководство да завърши зъботехника, да започне и работа по специалността! Какво е това – да захапеш злобно и със стръв ръката, която ти е сторила добро?!? Не го проумявам и не мога да го разбера...
Не мога и няма да преглътна и следващата обида на господина, в която едва ли не изкарва мен и хилядите съюзни членове като безмозъчни глупаци, които не могат и не искат да направят каквото и да било съобразно изискванията на Конвенцията на ООН за хората с увреждания, ратифицирана и от българското правителство. Как така той и съмишлениците му са тези, които се борели за прилагането на принципите на Конвенцията - след като е доказан факт, че благодарение на настойчивите искания на Съюза на глухите в България и на другите национално представителни организации на и за хора с увреждания, членове на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания (НСИХУ) към Министерски съвет, на 27.09.2007 г. правителството на България подписа Конвенцията за правата на хората с увреждания, като по-късно, на 18 декември 2008 г., бе подписан и Факултативният протокол към нея! В края на 2011 г. НСИХУ успя да ускори процеса на обсъждане на Конвенцията и след задълбочена дискусия в комисиите на Народното събрание с участието на национално представителните организации на и за хора с увреждания, Конвенцията беше ратифицирана от Парламента на 26.01.2012 г.!
Но не на всички хора с увреждания и респективно - и на хората с увреден слух е ясно, че цялостното възприемане на принципите на Конвенцията е процес, който изисква наличието и спазването на ясен план за стъпките по изпълнение на задълженията на нашата страна при прилагането на Конвенцията непосредствено след ратификацията. Т.е. предвид факта, че политиката за хората с увреждания е хоризонтална политика, отговорен за последователното й провеждане е Министерският съвет. А НЕ СЪЮЗЪТ НА ГЛУХИТЕ, както твърди в изявлението си Работов! И най-важното - синхронизирането на българските закони с изискванията на Конвенцията иска време - защото макар действащото законодателство на нашата страна, регламентиращо правата на хората с увреждания, да отговаря на основните изисквания на Конвенцията и по тази причина процесът на неговото усъвършенстване и адаптация може да продължи от 4 до 5 години! Т.е. нито СГБ, нито правителството, респективно МС не разполагат с вълшебна пръчица, че от раз да приложат и въведат принципите на Конвенцията!
Относно силния стремеж на групата „Бъдеще за глухите” във фейсбук: „основната ни цел - реформа в СГБ чрез сваляне от власт на Васил Панев” – питам се: кому е нужна тази „реформа”? И как така ще налагат някаква си реформа в системата, без да се питат всичките й членове дали я искат изобщо?!? За мен събраните 1500 подписа са крайно малко спрямо цялата членска маса (оставям настрана въпроса за изискването от съюзния устав). Недопустимо е шепа хора да налагат тяхното си разбиране за реформа в организация с 80-годишна история и дейност!!! Доста от глухите членове, подведени от редицата изявления на Работов и останалите от групата, са с впечатлението, че е достатъчно да се избере нов председател и, хоп! – съюзът и членовете му едва ли не ще се заринат във всички земни блага, а новото ръководство веднага ще започне да взима 1500 лв. персонална заплата...
По-нататък Работов отправя твърдения, които веднага могат да се оборят с факти, а именно: няма начин държавата да плаща субсидия лично и само на един човек, в случая – на г-н Панев. Точната сума на субсидиите (именно СУБСИДИИТЕ – те се отпускат не само на СГБ!) се публикува поотделно за всяка организация в „Държавен вестник” и изобщо не е тайна за никого. Пак така изразходването на средствата от въпросната субсидия съгласно изискванията на законите в страната, се публикуват във в. „Тишина”, а СГБ ежегодно отчита до последната стотинка в края на годината как и за какво са похарчени средствата. Контролът на разходите на СГБ се осъществява от Министерството на финансите. Не на последно място – вестник „Тишина” дава гласност на финансовите отчети на съюза, пак съобразно изискванията на законите в България и който не ги е чел – негов проблем.
В изявлението си Работов засяга и невероятните трудности с предприятията ни – трябва да си лишен от всякакви възможни сетива и да нямащ достъп до никаква информация (а може и да не се интересуваш съзнателно от нея!), за да не разбереш и осъзнаеш, че след промените в страната през 1989-а, при жестока конкуренция, в условията на тежка пазарна икономика предприятията започнаха да работят на загуба. Държавните поръчки изведнъж секнаха. За да се спасят, шивашките ни цехове приеха работа на ишлеме, която е ниско платена. Повечето от работниците в предприятията ни бяха с ниска квалификация, което не даваше възможност за въвеждането на нови и модерни технологии на производство и така с течение на времето броят на трудоустроените намаля. А ниската квалификация бе следствие от закриването на учебно-производственото предприятие „Труд” – една истинска работилница за много добри майстори излезли от нея! Нарастването на безработицата се дължи и на незаинтересоваността на работодателите към проблемите на хората с увреден слух - за да се наеме на работа един глух човек, трябва да му се създаде подходяща среда за здравословен и безопасен труд, което е свързано с допълнителни разходи. Държавата също има вина в това отношение - стимулите към работодателите, които искат да наемат един инвалид, не са на ниво! Другата причина за влошаване на положението е честата смяна на правителството – докато се запознаят с проблемите ни, докато се стигне до промяна на текстовете в законите – то вече е слязло от власт... Въпреки многократните ни настоявания все още даже няма изработена държавна стратегия за заетостта на хората с увреждания! И ако правителствата продължават с тази политика, предприятията ни наистина ще фалират, тъй като няма откъде и с какво да покриват разходите на производството си!
Работов твърди също, че глухите са манипулирани и съзнателно лишавани от информация – как е стигнал до този извод, без да е взел участие в работата и дейността на районните организации? Едва ли е запознат с факта, че няма как да се фалшифицират данните за съюзните членове, защото СГБ разполага със специализиран софтуер с база данни, в който се отчита всеки платен членски внос с номер на квитанцията и данни за самия член. А относно информираността – да ме прощава, но е една опашата лъжа това твърдение! В продължение на много години имах преки контакти с глухи членове от цялата страна и те самите ми споделяха искрено, че им е трудно да се информират пълноценно, защото не разбират сложните думи не само в нашия вестник, но и в другите печатни издания и в интернет медиите. Предпочитали жестовия език и информация чрез него...
И още нещо съзнателно премълчава Работов като факт – а именно, че преди три години СГБ направи първите стъпки за въвеждането на смс за телефон 112 и за това има и документи с печати и съответните подписи. Но тогавашното правителство счете за излишен лукс приемането на текстовете за поправка на закона. Сегашното го върна за доразглеждане и точно тези депутати, които навремето предлагаха текстовете за промяна, бяха в преки контакти и връзка със съюзното ръководство. Доказан факт е също, че екип на съюза тогава още направи проучванията за приложението на софтуер и технически средства, пригодими за нашите условия и ги предостави в предложението за смс на тел. 112 на депутатите.
Стигам и до най-болната за хората с увреден слух тема – българския жестов език. Настоява се за проучване, за изследване, за узаконяване и прочее, като съзнателно и целенасочено се игнорират всички усилия на СГБ в тази насока. Първо, доказан факт е, че голяма част от глухите, завършили училищата за глухи, предпочитат да си говорят на измислените от тях жестове във видеоклипове и настояват да се махат чуващите и тежкочуващите от организацията. Те, без помощта на координаторите и секретарите на ТО, да са умрели досега - кой им пише молбите за работа, кой ходи с тях да им превежда, кой им пише документите за парите по чл. 51 – все координаторите на РО! Защо персонално се обвинява Миряна Мошева, че измислила жестов език, който бил напълно неразбираем за глухите – та нали преводачката Таня Димитрова, която е толерирана от Работов и групата във фейсбук, е нейна ученичка и заедно с нея работеше в центъра за ЖЕ!
Последният факт, който си е живо доказателство и няма как да се пренебрегне, защото е документиран както в Народното събрание, така и в Министерството на образованието, науката и младежта – е системното, целенасочено, упорито настояване на съюзното ръководство да се узакони статутът на българския жестов език. Работов и неговата група тук нямат и няма как имат какъвто и да било принос, колкото и да им се иска.
Написах тези редове, защото смятам за крайно непочтено да се изкривяват доказани факти, да се игнорират и премълчават истини за дейността на моята, вашата и нашата организация и е срамота да се заличава с лека ръка нейната осемдесетгодишна битка и борба за утвърждаване и извоюване на нейното име и авторитет. Фактът, че г-н Васил Панев през последните 50 години я ръководи така, че тя е устояла и продължава да живее и съществува през времето, въпреки всички трудности и препятствия, е в полза на СГБ, а не обратното.
Тишина®