Брой 11-12 на в-к "Тишина" от 30 юни 2014 г.
НАЦИОНАЛНО СЪВЕЩАНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ И
КООРДИНАТОРИТЕ НА РАЙОННИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
НА СЪЮЗА НА ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ
От 9 до 12 юни в Приморско се състоя най-важният форум на организационните работници в системата на СГБ за 2014 година.
Председателите и координаторите на Районните организации от цялата страна представиха тук своята дейност и извършеното досега.
Те набелязаха най-важните свои задачи, свързани с предстоящото честване на 80-годишнината от създаването на СГБ и беседваха по важните предстоящи съюзни задачи.
Участниците приеха единодушно представената от Районната организация на глухите в София ДЕКЛАРАЦИЯ във връзка с нелегитимните изяви на фейсгрупата „Бъдеще за глухите в България”, с която осъдиха манипулативните искания на тази малка група хора и призоваха към действия за тяхното игнориране на всички нива.
Състоя се среща за обмяна на опит между участниците в конференцията и представители на Московската организация на глухите, водени от председателя на организацията г-н Владимир Базоев.
Тук бе и г-н Николай Чаушьян, заместник председател на Всеруската организация на глухите.
В приятната обстановка и при отличните условия за делова работа, които предоставя хотел „Тишина” в Приморско, се състоя тазгодишното Национално съвещание на председателите и координаторите на Районните организации на Съюза на глухите в България. В продължение на повече от три работни дни конферентната зала на нашата съюзна база бе средище за добър диалог, за дискусии, но и за спорове и много нови предложения.
Морският въздух, слънцето и поройният дъжд останаха навън. Защото тук трябваше да се решават най-важните въпроси за събитията, които ще бъдат знак на най-забележителната наша годишнина – Осемдесетата година от създаването на Съюза на глухите в България.
Нямаше човек, който бе дошъл тук, да не бъде активно ангажиран. Нямаше човек, който да не бе подготвен с изказване и с предложения. Но толкова много идеи и толкова предложения, не бе очаквал никой. Диалогът, или по-скоро разговорът, дискусията, или спорът за добро, станаха знак на тази среща. Не е имало такава среща никога! Не е имало толкова сплотеност, толкова съпричастност и толкова добра обща енергия и желание за успех.
Така беше.
НАПРАВЕНОТО ДОСЕГА
Всъщност срещата започна с уводните думи на председателя на СГБ г-н Васил Панев. Той обяви вече свършеното досега. Обяви, че за официалното тържеството за 80-годишния юбилей, което ще се състои на 16 юли, вече е ангажирана зала 11 на НДК, която разполага с 450 места. Тържеството ще има и достойно международно присъствие – тук ще дойдат около 18 ръководители и представители на Световната федерация на глухите, на Европейския съюз на глухите, както и ръководители на съюзите от Балканските държави. На самата юбилейна дата – 12 юли, териториалните и районните организации ще трябва да организират празника по места – с концерти, екскурзии, спорни състезания, или други инициативи. Председателят обяви също така, че вече е подготвена юбилейната книга за 80-годишнината на СГБ, която предстои да се отпечата. Готов е за отпечатване и юбилейния плакат. Ще бъде организирана и изложба с художествени произведения на наши глухи творци. Ще бъдат подготвени специални покани за участниците, тъй като входът в залата ще бъде ограничен. Самата програма на юбилейното тържество ще бъде в рамките на 2 часа, като ще бъде представен филм, специално изработен от нашия видеоцентър за 80-годишнината на СГБ, ще бъдат представени изпълнения на наши самодейни състави от Пловдив, Стара Загора, Хасково и Варна, а деловата част ще съдържа и награждаване със съюзни отличия на наши и чуждестранни дейци с принос към делото на СГБ. Осигурен е транспортът и нощуването на участниците.
За съжаление, средствата ни са ограничени – каза г-жа Мая Георгиева, главен счетоводител на СГБ. Но продължаваме да търсим спонсори – бизнесмени, големи фирми и други организации, които са готови да ни помогнат за по-добрата организация.
И тук „заваляха” изказванията – часове не стигнаха. Всеки един от участниците питаше, мислеше, съобразяваше, добавяше. И спорове имаше.
Но по-много бяха идеите, по-много станаха и предложенията, които ги обединяваха. Явно е – ще стане празникът. Във всеки град и във всяко село ще се усети настроението. Защото и за подробностите бе помислено. И за последните подробности дори – като например, къде ще бъде пресконференцията за юбилея.
„Ще стане празникът! Въпреки всичко, което ни се случва напоследък” – такива бяха репликите на участниците в Националното съвещание. „Въпреки глупостите, които сътвориха някои наши членове, правейки се на протестиращи. А от какво са възмутени там, в нашия град? И за какво ни протестират? Та нима сами ще си живеят и ще празнуват сега? Няма, разбира се, но може би ще се опитат да ни попречат, да ни вгорчат ентусиазма. Жалко е, но и за това сме длъжни да помислим – какви реакции да предприемем и как да ги приобщим?”
Ето, и това се чу, за съжаление на тази среща. На най-хубавата и точна среща на председателите и координаторите на РО на СГБ.А темите за обсъждане предстояха още.
* * *
ЗА МЛАДИТЕ, В КОИТО Е БЪДЕЩЕТО
В рамките на 80-годишния юбилей на СГБ ще се състои и една друга голяма наша международна изява. От 4 до 14 юли в България – в Бургас и в Приморско, ще се проведе Европейски младежки лагер, както и годишната Асамблея на Европейската младежката организация на глухите. Това е голямо признание за авторитета на нашата съюзна организация. Да – младостта на Европа ще дойде у нас!
А в дните на Националното съвещание, организационният екип, начело с председателката на българската младежка организация на глухите София Калинова, уточниха подробностите по пребиваването на гостите и за програмата на лагера и Асамблеята. Вярно е, постараха се много, но и младежката им дързост помогна изключително в преговорите с ръководството на СГБ. Какво пък – млади са, бъдещето е в тях. А и тук протести няма да има. Нека е така!
* * *
ЗА НАШИТЕ ТРАДИЦИИ
И още едно мащабно събитие предстои в юбилейната ни година – Туристическият събор. Нещата тук са по-ясни. Нещата тук са даже вече радостно установени. Защото Съюзът на глухите в България спечели проект от Агенцията за хората с увреждания за финансиране на тази проява в рамките на 17 хиляди лева. Това ни дава прекрасни възможности.
Съборът ще бъде в Доспат – на 5, 6 и 7 септември, и ще се проведе под патронажа на кмета на града г-н Антим Пържанов.
Всъщност, там ни очакват още от преди четири години, когато пак на една от най-красивите поляни край язовира проведохме наш предишен събор. Домакин на събора ще бъде Пловдивската организация. Ще има разбира се осигурен медицински пункт, както и постоянна полицейска охрана. Предвидени са автобуси за пътуване - 50 местни, от всеки край на страната.
Тази година съборът ще бъде и палатков. Който иска, може и палатка да опъне край прохладната вода на язовира. Може и риба да лови, може и да я опържи, за да почерпи приятелите.
Настаняването обаче, ще бъде предимно в хотели, по квартири и палатки. Ще става с предварителна заявка при координаторите на Районните организации. Заявките за участие ще трябва да се предадат в Централното управление до 1 август. Не е желателно, а всъщност е дори непозволено, самостоятелното ангажиране на квартири и легла. Първо, поради не еднаквите цени, второ – поради възможност за дублиране, и друго – заради компактното обособяване на туристическите групи.
А как ще протече съборът? Ето тук идеите на участниците в Националното съвещание бяха безкрайни.
Първата, и може би най-разумната бе – да не е претоварена програмата. Примерно, да няма конкурс за красота в 2 часа по обяд, когато няма кой, освен по задължение, да го гледа. Нека конкурсите са вечер, но под светлините на рампата, когато всички ще са настроени за естетика и изящество. А през деня – нека е свободно. Който иска, да отиде на екскурзия до природните забележителности на този красив край - има ги в изобилие – Ягодинската пещера, Дяволското гърло. Има ги и координаторите, които са прекрасни екскурзоводи и водачи. Който иска пък, може да играе футбол на малки вратички – има прекрасно игрище там. По-романтичните могат да се разходят с катер, или с лодка по язовира – има малко пристанище, от където могат да си ги наемат. Любителите на силовите спортове пък могат цял ден да мерят сили в тегленето на въже – има толкова голяма поляна. А онези, „умниците”, които играят шах, могат да го правят колкото си искат – има борова сянка, под която мозъкът им никога няма да „заври” от напрежение, а и студена лимонада има от къде да си купят.
Има, ами има всякакви идеи, дори и шеговити се явиха. Например да засаждаме - борове в боровата гора, или череши да засадим някъде в този високо планински град, или рози да боднем покрай пътя. Всъщност, никаква шега не е това. И едно растение дори да остане от нашите ръце, то ще се знае - от глухите е! И всички ще го помнят. И може би ще се грижат за него специално. Защото ни познават и обичат. Заслужили сме го.
* * *
ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО ОТРИЧАМЕ
Болезнена за всички тема предостави за разискване в последвалите заседания на участниците в Националното съвещание председателят на СГБ г-н Васил Панев. Той ги информира за случилото се на 10 април т.г., в деня на Общото събрание на пълномощниците на СГБ. Тогава, членове на нелегитимната фейсбук група, нарекла себе си „Бъдеще за глухите в България” съвсем нелегитимно и противозаконно организираха окупация на сградата на СГБ, с цел да попречат на работата, която по устав трябваше да свършат пълномощниците. Ето какво каза той:
„Желязна верига бе омотана на входната врата още в 6 часа сутринта, за да не могат да влязат пълномощниците. Каква анархия бе това! Да, всички знаехме, че те бяха издействали разрешение от общината за някаква протестна своя изява . Но – разрешение за митинг , или протест, изрично записан като позволен само на тротоара пред Съюза. Нищо повече.
Тези хора бяха нарушили закона още в 6 часа сутринта. Верига на вратата на съюза имаше. Опънато въже пред стълбището имаше. И надъхани момчета, които пазеха да не се допусне вътре никакъв служител от Централното управление, и никакъв пълномощник на Общото събрание. Незаконно и съвсем неразрешено беше това!!!
Ние постъпихме интелигентно и кротко. Все пак, глухи хора са това, наши хора. По същия начин постъпи и полицията – мълчаливо и строго. Как да браним глухи от глухи – питаха униформените пазители на реда.
А те – нарекли себе си опозиция, си „развяха байрака”, както се казва. Агресивността им се увеличаваше постепенно, до предела на нетърпимостта и безкултурието.
Но знаете ли, съмненията ми – моите, а и на моите заместници и сътрудници от Управителния съвет и от Централното управление, са че има хора, които съзнателно подвеждат наши глухи членове и търсят конфронтация.
Ще споделя такъв случай. Миналата година, по това време, в Интернет, на фейсбук страницата „Бъдеще за глухите в България” едно момче ме заплаши с убийство. В два видеоклипа, в рамките на час, това момче размахваше бухалка, сякаш разбива главата ми, и изричаше на жестов език думи като :”ще те убия, ще стане страшно”, и още вулгарни и най- безобразни изрази. После и пред дома ми идвали хора, които говорели с жестове, и съпругата ми е била изплашена. Подадох жалба до Директора на Главна Дирекция ”Национална полиция”. И в рамките на установения законов срок, получих разпореждане за насрочванeна дело/по съответния член на НПК/ Получил го е и той – Цветомир Конев, от Шумен, който е на възраст на не повече от 20- 25 години. Това момче аз лично не познавам. Но когато получих призовката, реших сам, от хуманни съображения, да оттегля жалбата и обвиненията срещу него. Защото, толкова е млад, а над живота му винаги ще тежи думата „осъден”. Не можех и не исках да съсипя неговия млад живот. Защото разбрах, че е станал жертва на манипулация на възрастни глухи. Знаех кои са и затова простих.
Въпросът сега е –те да излязат наяве и да кажат защо подвеждат глухите. Къде са тези хора – някъде по чужбина ли живеят? На някого ли тук плащат, за да се манипулират хората ни?
Затова и не мога да простя на други. На Лиляна Ангелова от Пазарджик не мога да простя вината. Ще я съдя докрай, защото, по някакви причини тя се е отдала само на неразумната враждата и на разединението.
Защото фарс е да се организират протести срещу ръководството на СГБ месеци преди 80-годишния ни юбилей. Защото фарс и срам бе за мен и за моя заместник г-н Николай Нинов, с който преди месец участвахме в Асамблеята на Европейския съюз на глухите в Атина, да чуем там изявлението на един Светослав Славов от Бургас. От коя чужбина дойде този човек, от къде накъде реши, че точно тук е мястото да излага България?
Нека всеки се замисли за това! И нека всеки да реши – докога ще ги търпим да правят каквото си искат? Защото става дума за нас, глухите хора в тази страна.
Защото аз, като председател на СГБ, имах трудни срещи още в началото на годината с министрите на труда и социалната политика, и на образованието, науката и младежта. За съжаление там не почувствах нужното и необходимо бързо разбиране и в двете министерства по нашите проблеми. Например за проблема по признаването на жестовия език, за квалификацията и образованието на жестовите преводачи, за така болезнения за всички ни „Член 51”, за предстоящите законови промени по чл. 21 на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, който касае само нас, глухите.
А какво биха могли да направят те – нелегитимните от групата, дето си пишат във фейсбук, по нашите въпроси? Нищо. Тях никой не ги познава, не ги кани, тяхното мнение не се и уважава. Заблудени ли са още, че времето на стачките отмина, че вече никой не се и съобразява с плакатите по улиците.
Цялата държава днес е в криза В поредната, и още по-задънена криза, която ни отдалечава - нас глухите - от поредните наши искания за добър и достоен живот. И вместо да сме заедно срещу мудните и незаинтересовани институции - защото еднакво не чуваме – някаква фейсбук група иска да ни налага разделение. Лош замисъл! Но налаган, незнайно за кого, и от кого?”
Не едно и две изказвания последваха от тук нататък. Всъщност, всички участници в Националната среща на председателите и координаторите на районните организации на СГБ - дванадесет на брой, взеха отношение. Всеки сподели проблемите за своя регион, всеки изтъкна реакциите и мотивите на членовете там. И се разбра, че въпреки личните срещи, въпреки дългите и подробни разяснения за позицията на СГБ в този кризисен и за държавата ни момент, така наречените опозиционери не са разбрали нищо. А дали по-вярното е, че не са искали да го разберат. Защото упорито и сега - според думите на изказалите се – те се мъчат да насаждат нелогични манипулации, и неразумни действия.
Присъстващите изразиха и друго съмнение. Дали пък тези самозвани хора няма да си позволят да обругаят и празника на СГБ за 80-годишнината от основаването му? Дали и там, на 16 юли, пред НДК, няма да правят „протести”? Не. Участниците в Националното съвещание се обединиха около идеята да бъде изпратено писмо до кмета на София, г-жа Йорданка Фандъкова. Не против формалното разрешение, което общината е длъжна да даде по закон. А за съдействие, това да не доведе до уронване на престижа на България, а и на София, като наша столица. Защото България е с авторитет на основател - както на Световната федерация на глухите, така и на Европейския съюз на глухите, така и на Европейската младежка организация на глухите, чиято поредна Асамблея ще се проведе през месец юли у нас, в България.
След всички дебати, Софийската районна организация на СГБ излезе със своя специална Декларация по този въпрос. /Декларацията публикуваме отделно/. Тя бе прочетена от г-н Илиян Радев, координатор на РО София. И бе гласувана за публикуване във в. „Тишина” от всички участници в Националното съвещание.
Д Е К Л А Р А Ц И Я
С настоящата ние, ръководството на Районната организация на глухите – гр. София към Съюз на глухите в България, заявяваме, че:
· Считаме за противоконституционни и наказуеми поради същото повечето изявления, направени в социалната мрежа Фейсбук от реформаторската група, нарекла себе си „Бъдеще за глухите в България”. Изявленията имат клеветен характер и уронват авторитета на СГБ като институция с над 80-годишна история. Тиражирането на най-низки и клеветнически лъжи за ръководителите , координаторите и работещите в Съюза на глухите в България е признак на изключително ниско морално, социално и емоционално ниво на водачите на тези „неформали”.
· Изцяло и напълно се отграничаваме и осъждаме исканията на тази група за тотална чистка в Съюза на глухите в България, тъй като смятаме, че работещите в тази организация имаме права и огромен принос за привилегиите на именно тази малка и агресивна част от хората с увреден слух!
· Заставаме твърдо против опитите на тази група да възпрепятства получаването на съдебно решение в полза на направената промяна в Устава след протестните събития на 10 април пред сградата на СГБ.
· Настояваме за законови санкции спрямо членове на гореспоменатата група, събирала нелегитимни подписи в подкрепа на „реформаторските” си идеи, в т.ч. от малолетни граждани и починали лица.
· Настояваме за безкомпромисно отношение към водачите на тази групичка, защото те са главните виновници за тази долна клеветническа кампания със „жълт” привкус! Те заслужават игнорираните на всички нива, защото тяхната „значимост” се опира на разпространяване и подвеждане на наши членове чрез невярна, клеветническа информация!
· Настояваме да се обръщаме към всички тези наши членове, които се подведоха от лъжите и клеветите на тази шепа хора с търпение, любов и разбиране -както сме го правили винаги. Тези заблудени наши братя и сестри пак ще дойдат при нас и ние ще ги приемем с отворени обятия, защото ги обичаме и уважаваме, за тях се борим и за тях страдаме. Но „водачите” заслужават само презрение. Нека да е такова нашето отношение към тях!
· Настояваме за повече участие на Съюза на глухите в България в социалните мрежи и в Интернет пространството. Оказва се, че обществото не знае много за нас и именно слабата ни информационна политика, допринася за тяхната клеветническа кампания. Ние не трябва да мълчим скромно а на всеослушание трябва да споменаваме с повод и без повод това което правим и това което постигаме и сме постигнали, защото наистина сме направили много.
· Заявяваме, че ръководството на РО - София винаги е подкрепяло разумните и обмислени алтернативи в социалната и административната сфера. Но няма да позволим клеветите и интригите да отровят нашата общност и категорично казваме,: че „Те няма да победят”.
НАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ
Уважаеми читатели, помните ли думата „дружба”? Толкова често и толкова много се употребяваше тя едно време – за щяло и за нещяло, та се изхаби дотолкова, че вече стана неудобна дори и да се напише.
Днес обаче искаме да ви покажем, че такова понятие съществува. Да, да, да! Защото няма, а и никой още не е измислил още друга дума, която да изкаже взаимната доброта, или пък взаимното желание за общуване между хората от два народа. За необяснимата сърдечна връзка - онази дето сплотява не само мислите, но и сърцата и емоциите на хората. Е, кой каквото ще да казва, кой каквото иска, нека да си мисли. Проблемът ще е негов. Защото думата „дружба” си намери - ето сега и отново, новият истински смисъл. Намери го – тук, в Приморско, по време на Международната среща на представителите на Московската организация на глухите от Русия, и представителите на организационните работници от Районните организации на глухите в България.
И нека преди да разкажем за срещите на двете организации, да ви покажем посланието на г-н Владимир Базоев, председател на Московската организация на глухите в Русия. Ето какво написа той за читателите на вестник „Тишина”:
„Драги читатели на вестник „Тишина”,
Ние сме толкова радостни да бъдем на българска земя и да се срещнем с глухите в България. Между нас има много общи, еднакви цели и задачи. И заедно можем да решаваме много проблеми. Желая ви здраве, благополучие и най-добри резултати и успехи в живота”
Владимир Базоев
Всъщност, между нас наистина има еднакви цели. А общата ни славянска душа ни прави толкова еднакви.
Но-о, но.., но!
Но, живеем в различни държави. Едната, която отдава грижа и подкрепа за своите поданици с увреден слух. Държавата , която им дава равноправно самочувствие. И другата - нашата държава, която се прави, че ни няма. Нашата държава, която ни включва като бройка, само когато трябва да прави похвалните си отчети за социалната си политика, А всъщност, тя дори не ни познава. Да, нашата държава не ни познава! Не иска да чуе нуждите ни в съвременния свят, не иска да знае за нашата необходимост от законен жестов език, не знае колко са ни нужни квалифицираните преводачи по учреждения и социални заведения – като летища, гари, болници, съд, прокуратура, в общините ...и още колко...
Всъщност, нашата държава го знае всичкото това. Но колко години - повече от две, се правеше на „ударена” по отношение на член 21 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания за официалното признаване на жестовия език. И сега бърза ли, бърза, като в „дванадесет без пет”, да вкара в законодателството нашия закон, защото правилата на ООН го изискват. Комисия бе сформирана. За втори път във второто поредно правителство, след ратифицирането на Конвенцията у нас. Колко се надяваме нещата са се свършат сега!
Но да се върнем в Приморско.
В два поредни дни имахме съвместни срещи и беседи с представителите на Московската организация на глухите. И в два поредни дни се възхищавахме и благородно „завиждахме” на добре устроената социална среда, в която живеят и работят те, на средствата, с които разполагат, на качеството на живот, което им е предоставила държавата.
Не че и ние нямаше с какво да се похвалим. Имаше.
Диян Демирев, председател на РО Варна, и Красимир Альов, председател на РО Пловдив, представиха дейността на две от най-големите организации в България. Представиха се достойно.
И двамата говориха увлекателно. И двамата предизвикаха интерес и много въпроси. Няма да преразказваме, разбира се казаното, защото си е наше дело и го знаем. Ще кажем само, че за Варна имаше интерес от гостите за опита на РО при работата с местната власт, както и за една съвместна инициатива с районната организация – арт терапия и танцова терапия за глухи. Впечатлиха се хората. А г-н Демирев отговори на всичките им въпроси с присъщата си сладкодумност и одухотвореност. И успя да направи презентацията си запомнена толкова, че и на другия ден питаха за него.
Г-н- Красимир Альов пък, предизвика интерес в презентацията си с разказа за дейността на Центъра за подпомагане на глухите хора. Той отбеляза, че благодарение на дейността на 4-мата специалисти в него – психолог, специалист по трудово право, ITспециалист и жестов преводач, в градовете на Южна България работа са намерили десетки глухи хора . А заедно със Софийския център за година и половина трудова реализация имат 100души.
Несъмнено, това впечатли гостите. Но те се интересуваха много и от организацията на художествената самодейност – не само в Пловдив, а въобще в България. Защото в това отношение ние сме много по-напред от тях.
И още една презентация впечатли гостите ни. Г-н Илиян Радев, координатор на Районната организация в София, изнесе почти философски реферат на тема: „Социално партньорство за успеха на публични организации на глухите” Много размисли предизвика това.
Но вероятно по-интересно, а и важно, ще бъде за читателите ни да научат с какво животът на глухите в Москва е различен от нашия тук. Оказа се много. Ето вижте:
Нека започнем първо с това, че в края на декември през 2012 година в Русия със закон е утвърден Руския жестов език. От това произтичат много предимства. Например това, че вече държавата осигурява средства за преводачи по жестов език, които имат безплатни от 40 до 80 часа за обучение, в зависимост от профила. Има договор с Московския държавен лингвистичен университет за обучение в бакалавърска степен на глухи преводачи в три факултета – превод на руски и английски, обучение на преводачи по юридически специалности, и обучение на преводачи по педагогика за деца и студенти.
Друго – в Русия всички глухи получават безплатно технически средства – слухови апарати, мобилни телефони, смартфони, лаптопи, телевизори и др.
Държавната субсидия за Московската организация на глухите е 20 милиона рубли. Изчислено в български левове това е приблизително 6 милиона лева. И тези пари стигат за организиране на фестивали – като „Децата на Москва” и „Руска зима”, за балетен конкурс, за състезания по риболов, и за конкурси дори с авангарден характер. Видяхме някои от видеофилмите, създадени от млади хора, които за 30 секунди представяха идеи по темата „Град за глухите”. Прекрасни находки за изкуство, създадени във видеоцентъра.
За културнатадейност и за художествената самодейност говори г-н Николай Чаушьян, който е и заместник председател на ВОГ.
От 12 години насам, в Москва през септември се организира Ден на жестовия език. Този е ден е голямата ни гордост – казаха те. Тогава се представяме не само пред московчани, но и пред света – с кореспонденциите на нашите журналисти.
Нека кажем и за вестник „Мир глухих”, изданието на Московската организация на глухите. Главният редактор Михаил Веселов ни каза, че вестникът излиза един път в месеца, в осем страници, и че е финансиран от държавата годишно с 2 милиона и 400 хил. рубли. В български пари това излиза близо 700 хиляди лева. Е, и затова той снимаше с професионална фотокамера, затова и самочувствието му бе голямо до небето. Нека кажем и за работата на момчетата от виеоцентъра, които бяха тук .Те работят и с Централната московска телевизионна програма „ЦЕНТР” където изработват субтитрите /дори и в реално време!/ на новинарските и популярните емисии.
Но това е малка „трохичка”, в сравнение с друго.
Председателят на Московската организация на глухите г-н Владимир Базоев определи като една обикновена подробност от живота на глухите там следното: От 2005 година в Москва има специализирана диспечерска служба, която с кодиран номер за набиране, осигурява на глухите връзка с всички служби за спешна помощ, милиция, съдебни органи и други институции. Глухият човек може да изпрати своето съобщение по факс, е-мейл, смс, или видео, до специализиран център, където оператор и чуващ преводач, приемат и препращат информацията там, за където е предназначена. После отговорът, или потвърждението, се връща с жестов превод до глухия човек.
Е, тук вече нямаме коментар! Защото - колко усилия положи в последните три години Съюзът на глухите в България за въвеждането на връзка с единния европейски номер 112 за глухите хора? Две правителства приемаха на първо четене предложеният от нас такъв законопроект. А до второ четене все не се стигаше поради ...мързеливите претенции на някои спешни служби, поради някакви недоказани опасения, че могат да се появяват фалшиви съобщения, които да ги безпокоят излишно.
Е-е. Няма, не се е случило такова нещо в 8-милионната Москва - от 2005 година насам! И хората живеят спокойно.
А ние? Къде сме ние?
И дали да не помислим по друг начин за днешните събития в България, сравнявайки живота си с Русия?
Дали да не помислим защо в България има протести, а в Русия няма?
Да - там протести няма. Недоволни няма. Живее се в сговор и спокойно, а хората се чувстват достойни и защитени от своята държавна власт.
А у нас, като че ли самата държавата ни е оставила да се противопоставяме взаимно, поради бедността на която ни е обрекла. Държавата, на която продължава да не й „пука”, че ни е оставила да обедняваме самостоятелно - все повече, и с все по-малко грижа. И в тази бедност да се караме за по-големия залък хляб.
Нека помислим - по света няма предприятия като нашите. Къде е държавата ни, която да се похвали с тях - наготово при това, пред света. Къде е държавата, която да ги защити от несправедливите нови европейски правила? Която да положи малки усилия, за да ги подпомогне с обществени поръчки, и по този начин - с възможности за обновяване на технологиите. Колко морални дивиденти би могла да има страната ни по целия свят от опита и възможностите на нашия Съюз на глухите. И колко добро биха могли да сторят институциите за хората без слух.
И нека все пак, да завършим с добро. Да завършим с думите на председателя на СГБ г-н Васил Панев, който изрази задоволството си от добрата работа на тазгодишната Национална конференция на председателите и координаторите на Районните организации на СГБ.
„Радвам се и за друго – каза той. Нашите приятели от Москва, с които се срещнахме сега, вече направиха нова резервация за свой семинар през следващата година в хотел „Тишина”. Харесали са им условията тук, харесали са възможностите за активна и делова работа. И разбира се, останали са впечатлени от срещите с глухите хора от Бургаската Районна организация и с работниците от предприятието ни „Тих труд” в Бургас, което те посетиха.
„И нека този ентусиазъм, и енергията, с които работихме тук, да дадат виден резултат при честването на 80-годишнината от създаването на Съюза на глухите в България , както и на последващите международни и национални събития и празници, които ни очакват.”
ЦЕНТРОВЕТЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ХОРАТА
С УВРЕДЕН СЛУХ ДОНЕСОХА ДОСТОЙНСТВО
И ЧЕСТ ЗА НАШАТА ОБЩНОСТ
На 28 май т.г. в залата на Съюза на глухите в България се проведе Шестата, последна конференция по изпълнението на Проектът за Изграждане на Центрове за подпомагане на хората с увреден слух, по програмата „Човешки ресурси”, схема „Съпричастност” на Министерството на труда и социалната политика.
В София и в Пловдив, преди 18 месеца бяха създадени два Центъра за подпомагане на хората с увреден слух.
Работата на тези центрове, която по проекта приключи в края на май, показа наистина изключителен успех.
В рамките на година и половина, са били регистрирани за съдействие и подкрепа повече от 600 човека с увреден слух.
100 души вече да намерили своята работа.
Има и такива срещи. От една страна прекрасни и тържествени, защото се отчитат забележителни резултати от създадено добро дело. Но от друга страна, носещи някакво странно чувство за завършък и незнайни нови възможности за продължаване.
Толкова бяхме свикнали с нашите два Центъра за подпомагане на хората с увреден слух – с младите, умни и красиви хора, които работят в тях.
Толкова, че и последната официална среща , на която те отчитаха своята работа, приехме като поредна. Но проектът „Изграждане на центрове за подкрепа на хора с увреден слух” по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” завърши.
„ - А времето толкова бързо мина – една година и половина работа. Така каза при откриването на конференцията председателят на СГБ г-н Васил Панев. - Резултатите от нашата работа са дори. Имахме и проблеми, но и много успехи постигнахме.Затова сега искаме тази наша дейност да продължи. Макар и в друга форма, или проект.”
Но нека покажем какво е стореното и постигнато.
Координторът на проекта г-н Златко Тенев го показа така:
„Този проект беше за 18месеца. През този период работиха активно два центъра за подпомагане на хората с увреден слух в София и в Пловдив. Общите цели бяха да се подобри качеството на живот на глухите хора и за постигане на по-висока трудова заетост. Това са единствените Центрове в страна, които предлага помощ и услуги за хората с увреден слух, благодарение на тази схема „Съпричастност”. Във всеки център работиха по 4 специалисти. Психолог в София бе Маргарита Стефанова, а в Пловдив – Фани Владимирова. Експерт по труда в София бе Дора Йотова, а в Пловдив Семат Реджеб. Жестов преводач в София бе Величка Неделкова, а в Пловдив – Стоят Герджиков. Специалист по компютъра техника и подържане на интернет страниците в София бе Васил Кръстев, а в Пловдив – Марин Филипов.
Една от дейностите бе да бъдат регистрирани хората с увреден слух с техните възможности, както и да се разберат възможностите на работодателите. Бяха регистрирани над 600 човека, като всички те получиха подкрепа и информация за какво Центърът може да им бъде полезен. Бяха изпращани писма до работодателите, бяха подготвяни автобиографии, бяха придружавани до мястото за интервю. Според последните данни са започнали работа 100 човека.
През цялото това време Министерството на труда и социалната политика бе в течение на нашата работа. Този проект беше пример спрямо други проекти в страната. Съвместно с Агенцията по социално подпомагане в СГБ се състоя кръгла маса, в която участваха представители от Брюксел – заедно с нас и с потребители, които вече са започнали работа. Тук ние коментирахме и бъдещето на тези социални услуги, като предложихме този проект да има продължение и в следващ период – от 2014 до 2020 година. През тези години ние искаме да открием центрове и в други големи градове на страната. Разбира се, когато една дейност работи добре, тя винаги е стимулирана да продължи. Така и се отнесоха представителите на Европейския съюз към нашето предложение.. Документите, които представихме на нашето Министерство на труда и социалната политика са вече в Брюксел и чакат одобрение.
За работата в двата центъра говориха психолозите.
Фани Владимирова от Пловдив сподели удовлетворението си от работата на Центъра там.
Регистрирали сме 297 човека от Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Ямбол, Сливен, Варна, Казанлък. На всички сме разяснявали как успяваме да търсим работа, давахме указания и на семействата на нашите потребители. В Пловдив, естествено работата ни беше най-лесна, защото хората идваха при нас. Придружавала съм хората до медицински заведения, до комисията ТЕЛК, в съда, в полицията. Горда съм, че успяхме да осуетим спекулация с наш глух човек, а в Смолян ще продължа работата си за връщането на едно дете при глухите му родители. Имахме чудесен екип, а имахме и пълното съдействие на Районната организация. Бих се радвала, ако можем да продължим.
Маргарита Стефанова от София даде пример за добрата работа на
Центъра с постигнатите резултати. В София са регистрирани 313 потребителя, като 51 човека са намерили работа. Радостен факт е, каза тя, че и работодателите научиха за тази група хора с увреждания чрез нашата дейност Чрез нашата активна дейност това се случи. Нашите глухи хора кандидатстваха за работа с пълна равнопоставеност на чуващите и бяха избирани наравно. Това от своя страна говори, че тези хора имат шанса да се проявят на пазара на труда. Като психолози, ние избрахме интерактивния подход. Защото той е насочен към глухите хора и е обърнат към тяхната личност. А тъкмо личността е тази която се проявява както при личните взаимоотношения, така и в социалната реализация.
Много градове посетихме, но и много хора пропътуваха дълъг път от Плевен, от Сандански, от Петрич, за да потърсят нашата помощ, психологическо консултиране и индивидуална работа. Лично аз ще продължа работата с тези хора, с които съм започнала да работя психотерапевтично, и ще го правя безвъзмездно. И всеки, който има нужда от помощ, нека знае, че сме отворени и искаме да откликнем на всяка потребност и молба.”
Главният счетоводител на СГБ г-жа Мая Георгиева, която осъществяваше финансовата дейност по проекта, изрази своето задоволство от съвместната работа. „Имахме късмет, че в центровете дойдоха да работят хора, които обичат хората с увреден слух. Една част от тях също имат увреждане на слуха. Затова този проект беше успешен – защото желанието на всички бе безкористно да ни подкрепят. А глухите разбраха, че има едно място, където да им бъде помогнато. Не случайно нашият проект като най-добър в схемата „Съпричастност”. Като документация и като отчетност всички бяха много дисциплинирани. Ние за първи път работим по Европейски проект. Там всичко е тежко и докрай бюрократично. Но екипът, който работи по този проект се справи блестящо. За което благодаря – и на Златко Танев, и на Пепа Аврамова , и на двата колектива на нашите центрове в София и в Пловдив.”
Г-н Васил Панев наистина изказа задоволство от свършеното по този проект „Съпричастност”.
- Действително дадохме много усилия, и благодарение на хората от екипа, с който работихме заедно – с Мая Георгиева, Златко Танев и Пепа Аврамова, успяхме да реализираме този проект. Успяхме, в пълния смисъл на думата, да започнем едно добро дело. За нас е крайно необходимо съществуването и работата по такива проекти. Но за по-продължителен период. Надяваме се да получим финансиране за 2014-2020 година. Миналата седмица имаше заседание на Националния съвет по рехабилитация към Министерския съвет, на който се разглеждаха и такива въпроси. И Съюза на слепите, и ние поставихме въпроса така - поради специфичността на нашите проблеми, да има изключително внимателно отношение, към инициативите ни, чрез които можем да се чувстваме пълноценни и горди граждани.
Но, каквото и да говорим, от този момент нататък, ние ще чувстваме липсата в нашата съюзна дейност на тези хора, които работиха за на. И които не само осигуриха работа на 100 глухи хора, но и помогнаха на много повече да се почувстват пълноценни.
Благодаря на всички, които работиха в двата Центъра за подпомагане на хората с увреден слух в Пловдив и в София!
Защото съвсем не е лек въпросът за намиране на работа на глухите хора. И сега се чувства, че има напредък. Нашето общество видя, разбра, че и нашите глухи хора са достойни, когато имат желание за работа и изява.
Никога няма да изоставим, или да занемарим тази дейност, която бе извършена в двата центъра.
Разбира се, ще помислим и ще вземем съответни мерки в бъдеще да се оказва помощ от Районните организации по места. Знаем, че координаторите ни изпитват трудности, знаем, че няма да е по силите на един човек да помага в цялата организация. Но въпреки това няма да отстъпим от постигнатото.
И от сега нататък пак ще мислим и пак ще проявяваме усилия да осигурим нов проект, който ще помогне на хората с увреден слух. Изключително се надяваме да успеем.!”
Нека е така!
ПРЕЗИДЕНТСКИ БАЛ 2014
„ПОДКРЕПИ ЕДНА МЕЧТА”
На 28 май под егидата на президента Росен Плевнелиев се проведе традиционният абитуриентски бал за деца в неравностойно положение в рамките на благотворителната инициатива на държавния глава „Подкрепи една мечта“. В Слънчевата зала на Националния исторически музей президентът посрещна над 200 абитуриенти от цялата страна. Младежите бяха от повече от 100 специализирани институции за деца в неравностойно положение – специални училища, центрове за настаняване от семеен тип, домове за деца, лишени от родителска грижа, социален учебен-професионален център, защитени жилища, преходни жилища, наблюдавани жилища, комплекси за социални услуги за деца и семейства, домове за деца с умствена изостаналост, центрове за социална рехабилитация и интеграция. Тук бяха и абитуриентите от трите специализирани училища за деца с увреден слух от Търговище, Пловдив и София.
Деяна Костадинова, секретар на президента по социални въпроси, младежта и спорта, направи отчет на изпълнението на Споразумението за сътрудничество между Президентската институция, Министерството на образованието и науката, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане, в рамките на инициативата на президента Росен Плевнелиев „Подкрепи една мечта“ за 2013 - 2014 година. Общо от 235 абитуриенти сираци 67 са изявили желание да продължат образованието си във висше учебно заведение, 66 да се захванат направо с работа, а 1 вече е студент в Тракийския университет, става ясно от данните за резултатите от тазгодишната кампания. Осем от абитуриентите вече са започнали работа, 14 са минали успешно през интервюта.
Представяме ви, част от речта на президента:
„Щастлив съм, че инициативата „Подкрепи една мечта” се превърна в традиция. Днес вие говорихте и аз чух вашите думи. Вие казахте „Уважаеми господин президент, погрижете се за нас младите да имаме посока и път, погрижете се България да има своя идеал и своите примери.” Скъпи приятели, вярвайте в себе си в своите учители, в своите деди. Тези, които ни направиха народ и нация. Та нима не е символично, че вие отваряте нова страница в живота си точно около най-българският празник 24 май- денят на славянските равноапостоли, на светите братя Кирил и Методий. Тези, които ни оставиха завета - цитирам Константин Кирил Филосов- преди 1100 години. „Мъртва е без книжнина душата”-казва той, и също „Задължение на мъдрия е да предаде на следващите и на другоземците книгите”. След хиляди години заветът за нас като нация, като народ е един, а „Върви народе възродени” ни обединява като един народ. Нека да си припомним, че българският народ, вашите бащи и майки, вашите учители, хората, които се грижат за вас, хората, които милеят за вас са повтаряли това, чрез образованието, чрез науката, чрез книгата -Напред! Това е нашият завет. Скъпи млади приятели, аз знам защо искате насоки от мен, знам защо искате цел и посока и аз ви отговарям имаме, и като народ и като нация, и цел и посока и идеал и визия. Трябва само да повярваме в това, което са ни завещали дедите. Да бъдем просветени, да бъдем достойни в европейското семейство.” И малко по-нататък: „Борете се, опитвайте и не се страхувайте да правите грешки, защото те са неизбежни и полезни. Грешките ще ви помогнат да отсеете важните за вас неща, да откриете себе си и да намерите ценни приятели. Вярвам в успеха на всеки един от вас!”
След официалните приветствия и поздравления към зрелосниците, започна и празничната програма изпълнена с известни лица от музикалната сцена и телевизионния екран, сред които бяха Графа, Били хлапето и победителката от последния Х-фактор Жана Бергендорф и много други. Балът продължи до късно през нощта и остави незабравими спомени у всички!
Да поздравим нашите зрелостници от средно специализирано училище за деца с увреден слух "Проф. д-р Дечо Денев" гр. София
Бранимир Йоцов, Виктория Енчева, Гюлер Ангелова, Йорданка Гергененова, Марио Костов, Никол Георгиева, Светла Георгиева, Стела Илиева, Вероника Петрова, Гергана Георгиева, Кристиян Терзиев, Пламена Димитрова, Силвана Гълабова, Фарук Ахмедов, Шенол Мехмед
От СОУ за деца с увреден слух "Свети Иван Рилски" - гр. Търговище:
Айлин Хамидов, Вероника Ценкова, Злати Трифонов, Митко Христов, Ремзие Ахмедова, Дима Йорданова, Здравко Китанов, Николай Забунов, Нора Артюнова, Семра Мехмед, Станимир Христов, Танжу Ниязи
От Средно специално училище за деца с увреден слух “Професор д-р Стоян Белинов”, гр. Пловдив:
Айхан Коьосев, Ангел Атанасов, Велко Райков, Гюлхан Бейсим, Илия Илиев, Минчо Минчев, Муста Юсеин, Цанко Василев, Цанко Цанков, Велизар Ириков, Дани Новкова, Катя Колева, Нели Стефанова, Станимира Станчева, Станислава Енчева, Таси Ганичева.
И разбира се нека да поздравим техните учители и възпитатели!
РАДОСТЕН ДЕН
УСПЕШНИ ДИПЛОМИ ЗА ПРЕВОДАЧИ
ПО ЖЕСТОВ ЕЗИК В ПЛОВДИВ
За членовете ни при РО на СГБ гр. Пловдив, които успешно взеха изпита по жестомимичен език през месец декември 2013 г., 3 юни 2014 г. бе щастлив ден. Най-после след пет месеца удостоверенията ни бяха пратени от София. На събрание в клуба, пред всички присъстващи членове на РО, официално ни бяха връчени красивите дипломи. Координаторката ни Спаска Джангозова приветства успешно взелите изпита: Алексей Георгиев, Семат Раджеб, Тилка Кайрякова, Стоян Герджиков, Фани Владимирова, Юлия Стефанова, Гинка Самунджи, Дони Славов и Донка Арабаджиева. След това благодари и на преподавателката ни по Жестомимичен език. Христина Гъркова за усърдното и отговорно отношение при подготовката, за да се представят така успешно всички. Разказа още колко старателно сме се готвили и никой не е отсъствал от часовете провеждани всяка събота в продължение на 12 месеца. Госпожа Гъркова от своя страна с радост и удоволствие заяви, че ние сме били най-умния, съзнателен и старателен курс и достойно сме заслужили удостоверенията. Председателят господин Красимир Альов ни връчи дългоочакваните дипломи с прегръдки и целувки. Получавайки документа всеки от нас изрази благодарността и радостта си чрез жестомимичен език. Лицата ни светеха, очите блестяха, усмивките ни грееха, радостта преливаше, смеха и шегите бяха с нас, защото бяхме доволни от това, че трудът ни бе увенчан с успех. Вече имахме документ доказващ, че направеното усилие, сериозността и отговорността в труда се възнаграждават. В този момент почувстваме и обичта на членовете, които ни поздравяваха, ръкопляскаха и заедно с нас се радваха, защото ще можем да общуваме с тях по-добре занапред с езика на жестовете. Накрая направихме много снимки за спомен от този паметен и радостен ден за нас. Искам от името на всички нас да благодаря на ръководството за възможността, която ни бе предоставена с курса по жестомимичен език, за да бъдем полезни на нашите членове. Горди сме, че ще можем да им оказваме пълноценна помощ. Нека примера ни бъде последван и от други членове на СГБ от цялата страна. Желая им успех!
Организационен секретар на ТО гр. Пловдив,
Юлия Стефанова
Тишина®