Брой 3-4 на в-к "Тишина" от 23 февруари 2015 г.

 

40 ГОДИНИ РАННА РЕХАБИЛИТАЦИЯ

НА ДЕЦА С УВРЕДЕН СЛУХ В БЪЛГАРИЯ

Светла Коралска

Ръководител на Центъра за ранна
рехабилитация  на деца с увреден слух кьм СГБ

   Вече 40 години, на всеки 15-ти септември, най-малките „ученици" в България пристъпват прага на своето „училище". Това са децата от Центъра за ранна рехабилитация на деца с увреден слух към СГБ.
  Тук малките ни палавници се учат да развиват своя слух, да говорят, да разпознават любимите играчки и да ги подават когато някой ги поиска. И разбира се да играят. В Центъра за ранна рехабилитация децата играят дори когато учат. През изтеклите години стотици деца започнаха трудния път на израстването си от тук.

  КАКВА Е ИСТОРИЯТА
 Идеята за обучение на деца с увреден слух от най-ранна възраст идва преди 40 години от г-жа Цветана Маринова от МНЗ - Социални грижи. След командировка в Швеция, където е посетила детско заведение, работещо с малки глухи деца и техните родители, тя се убеждава, че слухово¬говорната рехабилитация на деца под 3-годишна възраст е не само вьзможна, но и необходима.
  С осъществяването на тази хуманна идея се заема организацията, призвана да обединява и подпомага хората с увреден слух – Съюзът на глухите в България.
  Министерствата на просветата и на здравеопазването са готови да съдействат, но не и сами да организират звено за ранна рехабилитация, считайки че тези деца не са техен контингент.
  Съюзът на глухите в България привлича специалисти, имащи богат опит в работата с деца с увреден слух. Екипът се оглавява от г-жа Пенка Паскалева, ръководеща до този момент Института за рехабилитация на деца с увреден слух кьм МНП. Нейният опит като директор на сродно заведение и квалификацията, получена при проф. Губерина в Загреб, й позволяват за кратък срок да приключи с оганизирането на Центъра. И през учебната 1974/1975 година той започва своята работа.
 За консултиращ аудиолог е поканен доц. д-р Любомир Шишков. Този богато ерудиран човек с голямо сърце, до края своя  живот се грижи всеотдайно и с любов за възпитаниците на Центъра. Освен  него с децата започват да работят и Виолета Кръстева, като групов рехабилитатор, и Роза Серафимова – аудиологична сестра.
  Центърът е оборудван с високо качествена и съвременна за времето си електроакустична апаратура, което позволява рехабилитаторите да провеждат обучението на високо интелектуално   ниво. Резултатите са  впечатляващи.
 След направено проучване за местонахождението на  деца с увреден слух в страната по региони, към Центъра за ранна рехабилитация при СГБ започва последователно разкриване на кабинети и в други градове – във Варна през 1975 година, в Горна Оряховица  през 1976 година /закрит след 20 години/, в Плевен през 1977година,  в Хасково през 1978 година,  и в Стара Загора  през 1979 година.
 Като първо учебно звено в обучението на децата с увреден слух, Центърът за ранна рехабилитация на деца с увреден слух към  СГБ  има добрата възможност да постави основата на интегрираното им обучение.
  ДНЕС УСПЕХИТЕ ПРЕДИЗВИКВАТ УВАЖЕНИЕ
 Петте кабинета на Центъра за ранна рехабилитация на деца с увреден слух към СГБ в страната, са настанени в масови детски заведения, като децата са разпределени в групите на чуващи.
Ежегодно се рехабилитират повече от 30-40 деца с увреден слух,  от 1 до 3-годишна възраст.
  РАБОТАТА В ЦЕНТЪРА ЗА РАННА РЕХАБИЛИТАЦИЯ ПРОТИЧА В ПЕТ ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ:

  • Издирване на деца с увреден слух, като се поддържа близък контакт със здравните звена, имащи отношение към децата.
  • Слухово-говорна рехабилитация на децата, която се провежда в условията на интегрирано обучение. Реално се осъществява интеграция в двата й аспекта. От една страна, децата с увреден слух растат и се развиват в нормална среда, което им позволява да натрупват социален опит. А от друга страна и чуващите деца разбират, че децата с някакъв проблем не са  много  по-различни  от тях, и се научават да проявяват  разбиране и толерантност към тях още в първите си години.  Комбинацията от специализираното обучение, което получават децата с увреден слух  в Центъра за ранна рехабилитация, и ежедневния им контакт с чуващите връстници,  се отразява благоприатно върху общото им развитие и за резултатите от тяхното обучение. Така се създават оптимални условия за понататъшно интегрирано обучение на децата с възможности и желание /от страна на родителите/ за това.
  • Работа с родителите, Центърът за ранна рехабилитация на деца с увреден слух има  и специално насочена дейност за  включване на семействата на тези деца в рехабилитационния процес. Центърът осигурява необходимата работа за обучение  на родителите, като им осигурява нужната съвременна литература, консултации и практически съвети.
  • Осигуряване на постоянен лекарски контрол. Центърът е в постянен контакт с УНГ-клиника на университетска болница „ Царица Йоана", от където насочват кьм нашите кабинети децата, минали през тях, и осигуряват консултации при необходимост. 
  • Центърът в София е база на СУ „Кл. Охридски „- Катедра „Дефектология”, с която имаме тясно сътрудничество не само при обучение на студентите, но от своя страна получаваме съдействие за осъвременяване методиките, които използваме.

  През 1997 година Центърът за ранна рехабилитация става първото учебно заведение в България, което работи с деца с кохлеарна имплантация. За нас това беше голямо професионално предизвикателство, но ни донесе и удовлетворение от реалните резултати, показани от децата. Главната цел  при рехабилитацията на  децата  с кохлеарни импланти е да бъдат научени да откриват, да обръщат внимание и да разпознават  новите за тях звукови дразнения. Да се научат да разбират тяхното значение и те да станат база за развитие на детската им реч. Когато това става във възрастта на естественото развитие на речта /между 1 и 3 години / – голямата част от децата успяват да постигнат развитие в нормата, в рамките от 1 до 3 години след имплантацията .
  Над 100 деца с Кохлеарна имплантация са обучавани, или се обучават в момента в Центъра и в кабинетите му в страната.
Като се има предвид постигнатото за 40 години, в които се провежда ранна рехабилитация на деца с увреден слух, можем да направим реална оценка на нейната ефективност.
  Крайният резултат е, че децата минали през кабинетите, достигат ниво на развитие, което им позволява да продължат по-ефективно обучението си както в специализираното учебно завединие,  така и с чуващите им врьстници в масовите учебни заведения / особенно при децата с КИ /.  Някои от децата завършиха, или учат в момента във висши учебни заведения и се реализират като добри специалисти.
  Постигнатото през годините от нашите възпитаници показва, че ранната рехабилитация, като комплекс от дейности, е мощно превантивно средство за недопускане на неблагоприятни последствия от глухотата при децата.
Тя е дала добър старт в обучението и развитието на  над 1000 деца с увреден слух от цялата страна.
  Нека да се поздравим с юбилейната година всички ние -рехабилитатори, възпитаници на Центъра, родители, и да благодарим на всички, които ни помагаха в нашата обща работа през тези години!


РАЗБЕРИ МЕ БЕЗ ЗВУК

  Народно читалище “Читалище.то –2014г.“, наричано за краткост Читалище.то, е модерно самоуправляващо се българско културно-просветно сдружение. Читалище.то е платформа, която среща и обединява креативни личности при развитието и реализирането на техните творчески идеи и мечти, като предоставя своите образователни и информационни ресурси, източници и материална база. Една от основните каузи е работата със следващото поколение – българските ученици, студенти, работещи младежи, както и всички, които се интересуват от литература, изкуство и модерна гражданска култура.
  На 22.01 /четвъртък/ бе проведена среща на „Читалище.то” и представители на фондация "Глухи без граници".

   На срещата озаглавена „Разбери ме без звук” присъстваха учредители и приятели на Читалище.то, както и хора от кампанията "Заслушай се". На срещата се обсъдиха важни принципи при общуването с хора с увреден слух. Освен това имаше широка дискусия относно проблемите на глухите в България.

 Присъстващите разбраха за трудностите и предизвикателствата, пред които слухоувредените хора се изправят ежедневно.  Бяха посочени важните неща, които да знаем, когато общуваме с хора с увреден слух. Бяха показани и тридесет основни жеста от жестомимичния език, които са в най-честа употреба. Обучението беше интересно и забавно. Основната цел на срещата бе  да се сближат двете общности и да се разчупят бариерите при общуването. След тази среща-лекция организаторите се надяват, че присъстващите вече няма да се  притесняват да заговорят човек с увреден слух и ще могат да общуват по-свободно.
  „Тази среща ни открехна врата към един друг по-тих свят, и затова често оставащ незабелязан в градската шумотевица. Научихме много от новите си приятели и разбрахме, че тепърва имаме много да учим.  - Глухи ли сме за езика на глухите? - Склонни ли сме се разбираме без звук?”  - това бяха само част от мненията и  въпросите, с които се върнахме в нашия свят, заслушани в звука на тишината.


    ИНИЦИАТИВА                                                                  

ТЕРАПЕВТИЧНА ЕЗДА ЗА

ДЕЦА С УВРЕДЕН СЛУХ

  • В  ССУ с ДГ за ДУС „проф. д-р Дечо  Денев” в  град София,  със  съдействие на  Столична голяма община  и в партньорство с ездови клуб „Свети Георги”, се реализира  проекта „Терапевтична езда за деца с увреден слух”.
  • Проектът е  разработен от директора на училището г-жа Севделина Джонгарска.
  • Ето какво разказва г-жа Джонгарска за целите и за постигнатия добър ефект от реализирането на проекта за деца с увреден слух и за деца с множество увреждания. 

  При децата с увреден слух терапевтичната езда дава много добри резултати, стимулира  двигателна култура, укрепва мускулатурата, съдейства за развитието на  вестибуларния апарат, както и  за положителна нагласа към спорта и движението като цяло. Полезното въздействие на хипотерапията е известно още от времето на Хипократ, който първи го отбелязва в своите трудове.
  След успешно приключилия първи проект в тази посока, по който бяхме партньори и бенефициенти към Столична голяма община, училището ни прояви  интерес и желание да кандидатства в такава програма, тъй като сами се убедихме в ползите от терапевтичната езда за децата с увреден слух и тези с  множество увреждания.
  Терапевтичната езда е световно признат метод за рехабилитация  и социализация на деца с различни здравословни проблеми. Това е  специфична дейност и се извършва от специално обучени хора, които  знаят как да отключат желанието на децата и да стимулират техните възможности . Физическата активност, чрез езда, подобрява мускулния тонус и мускулната памет  като  влияе положително върху физиката на детето.  Много добре се повлиява чувството за ориентация в  пространството.  Основната цел  на този проект  е формата на рехабилитацията на деца с увреден слух, която дава възможност за интегриран подход за справяне с физически, интелектуални и емоционални настроения .
  Проектът, който реализирахме, бе ориентиран конкретно към деца с увреден слух, за създаването на възможност за развитието на двигателната им култура, на желанието им за спорт и за преодоляването на нагласата „ аз не искам, защото не мога”. Чрез заниманията се  изгради  желание за спортуване, вяра във собствените възможности. А чрез практикуването на  адаптиран конен спорт се подобри физическата им дееспособност и пълноценното  използване на свободното  време.
  Използвахме възможностите на конния спорт като превенция срещу нетолерантността, насилието, употребата на цигари и други.Формираха се в децата  качества като: толерантност, умения за работа в екип, солидарност,спазване принципите на „феър плей”, дисциплина, навик за системни занимания с конен спорт.
  Целевата група по проекта се състоеше от 33 деца с увреден слух от ССУ с ДГ за ДУС "проф.д-р Д.Денев" на възраст от 10 до18 години.В проекта взеха участие – 2 –ма учители от училището, както и  3-ма лицензирани инструктори по езда. Сформираха се 3 групи от  11деца, като всяка група имаше по две посещения седмично.
  Промениха се  нагласите на децата към спорта и движението като цяло; преодоляха се проблеми, свързани с ориентацията и определени движения, преодоляха се страхове, свързани със самостоятелността  , усвоиха се уменията за владеене на собственото тялото, за общуване с връстници и с животни в ежедневния живот..
  Ефектът от терапевтичната езда се изразява върху контрола на тялото, като сензорните системи и движенията могат да се използват за подобряване на координацията, рефлексите, дишането и вниманието.
  Специалистите и треньорите на конете, използват  различни аспекти от движенията, позата, стила, оборудването и видовете дейности с коня, за да има максимално положителен резултат от хипотерапията. Децата обикновено са ентусиазирани и се радват на всяка среща с конете.
  Проектът приключи с празник с балони и изненади за децата, организирани в ездовия клуб. Събитието събра децата,  родители, учители, приятели и гости, които се забавляваха заедно до късно.


    НАШИТЕ ПРАВА                                                             

Световната федерация на глухите разпространи наскоро в своя сайт НОВ АПЕЛ към страните,

участващи в Организацията на обединените нации, за

ПРАВАТА НА СЛУХОУВРЕДЕНИТЕ

ХОРА ПО СВЕТА

  Един от най-важните приоритети в работата на Световната федерация на глухите (WFD) е да гарантира човешките права на  глухите  хора по целия свят, във всеки аспект на живота им.
В рамките на този фокус, Световната федерация на глухите, съветва ООН и нейните агенции по конкретни въпроси и политики, които засягат хората с увреден слух. СФГ представлява общността на глухите в рамките на системата на ООН и подкрепя различните организации на  глухите по целия свят, чрез предоставяне на консултации, експертни познания и  препоръки.
  Правата на човека са универсални и те принадлежат на всеки, независимо от пол, националност или етнически произход, цвят на кожата, религия, език, или друг статут, като например различни увреждания или глухота. По този начин хората с увреден слух имат право да упражняват граждански, политически, социални, икономически и културни права на равни начала с всички останали.
  За съжаление, обаче, правата на хората с увреден слух често се пренебрегват. Обществени предразсъдъци и бариери пречат на хората с увреден слух  да се ползват с всички от тях. Съществена пречка за хората с увреден слух е липсата на признание, на приемане и използване на езика на знаците във всички области на живота. Както и липса на уважение към културната и лингвистичната им идентичност.

ЧЕТИРИ ОСНОВНИ ФАКТОРА ЗАЩИТАВАТ ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА

НА ХОРАТА С УВРЕДЕН СЛУХ

Езикът на глухите хора:

  Жестовите езици във всяка страна са естествените езици на хората с увреден слух. Голямо общо недоразумение е, че езикът на знаците е универсален, един и същ във всички страни. В действителност, жестовите езици се различават от страна в страна, точно както и говоримите езици. Всеки жестов език е част от културното, социално, историческо и религиозно наследство на конкретната страна. Признаването на езика на знаците е начин да се подобри цялостното езиково и културно наследство на всяка страна, а и на човечеството въобще.

Двуезичното образование:

  Грамотността сред глухите деца е далеч под средното за населението като цяло. Неграмотността и полу-грамотността са сериозни проблеми сред глухите хора. Подобно на всички деца, децата с увреден слух трябва да имат достъп до равно и качествено образование. Глухи деца се раждат с еднакви основни възможности за учене и език, както всички деца. Те могат и трябва да достигнат пълния си потенциал с качествени образователни програми.  Глухите деца учат най-добре, с помощта на  жестовия език. Двуезичният подход става все по-популярен в много страни. Това означава, че е пропоръчително преподаването на нациналния език паралелно с езика на знаците по всички предмети в училище. Този подход дава най-добри резултати в обучението, защото подпомага естествения живот и комуникационна среда на глухото дете. Двуезичното образование става все по-разпространено в развитите страни от Европа и Северна Америка. То показа добри резултати  - с по-високо ниво на грамотност и силна езикова база, която подготвя децата за по-добър успех в широкия спектър от образователни дисциплини.

Достъпност:

За хората с увреден слух, бариерите за достъп рядко са физически препятствия. По-често, пречките са в липсата на достъпна информация.  Информация,  получена чрез директно взаимодействие с други хора, които не използват езика на знаците, или от други източници (например масово осведомяване, документи и т.н.). В директно взаимодействие, достъпността зависи от жестовия език. Правото на глухите хора да получат информация чрез езика на знаците, трябва да се осигури до жестови преводи на официални документи. В средствата за масова информация трябва да има жестов превод (новини и други телевизионни програми), за да се увеличат възможностите на глухите хора, за свободно и информирано мнение.

Жестов превод:

  Ключов фактор за достъп до държавни служби и институции, в които персоналът не използват езика на знаците, е правото на наемане на преводач жестов език. Държавата трябва да създаде система за осигуряване на равен достъп до преводачи на жестомимичен език за всички ситуации, в които те са поискани. Глухите лица или сдруженията на глухите не следва да отговарят за съответните разходи. Вместо това, тези услуги следва да бъдат осигурени от държавата. Жестомимичен преводач е професия, която служи както на глухите, така и на чуващите хора, а това изисква обучение. Затова трябва да се създадат образователни програми за обучение и квалификация на преводачи от и на жестов език. Жестовият преводач е задължен да спазва Етичния кодекс на страната,  да  запазва  професионална тайна и да има добро разбиране на функциите и ролите, които се изискват от държавата и институциите, където професионалният преводач на жестов език, подпомага глухите хора.

Световна Федерация на глухите


Тишина®


 

   

В момента има 19  гости и няма потребители и в сайта

© ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ